БЪЛГАРИЯ

Борисов превърна законите в изтривалка за своите грешки

Че законът е ценност сам по себе си, с която трябва да се борави внимателно, е нещо, което премиерът още не е разбрал.
Знаете ли по какво се познава стабилната държава? Нейните граждани могат да бъдат сигурни, че публичната среда, в която протича животът им днес, няма да се промени с нищо и утре. Нито вдругиден, нито след седмица, а най-вероятно и след година.
Постоянството се дължи на стабилността на правилата, които регулират тази среда. Правила, които се изменят рядко и по добре обмислен начин, за да се постигне дългосрочен ефект и да не се налага нова промяна още следващия месец. Така се създават гаранции, че публичният ред е положен върху трайни основи. А гражданите могат спокойно да преследват своите цели – в рамките на същите тези правила, разбира се.
От тази гледна точка България при управлението на ГЕРБ е всичко друго, но не и стабилна държава. И няма как да бъде такава, след като партията възприема законите като парчета глина, които може да оформя и преоформя непрекъснато според своите интереси и приумици. Затова страната няма солидно и устойчиво във времето законодателство (от каквото отчаяно се нуждае), а само някаква имитация на правила, които се сменят толкова често, че понякога биват отменени още преди „Държавен вестник“ да ги е публикувал.
Не е нужно да се оглеждаме, за да открием източника на това
вулгарно и безцеремонно отношение към закона,
което се наблюдава в ГЕРБ. Това е самият лидер на партията Бойко Борисов. Като всеки свръховластен политик премиерът не обича да се чувства ограничен от правила и процедури. Харесва му да се намесва в работата на други органи на властта, за да покаже на обществеността, че държи здраво кормилото на държавата и не позволява положението да излезе извън контрол. Това е малък, но полезен трик, особено когато му дава и възможност да влезе в ролята на добрия цар, подведен от лошите съветници. (Как пък поне веднъж някой от тях не беше наказан за гафовете си?) Така излиза сух от водата, когато ГЕРБ оплеска за пореден път нещо в страната, при положение че отговорността би трябвало да носи именно той като партиен и държавен лидер. В такива моменти последното, което му хрумва, е, че има съображения от законодателен и правов характер, които отиват далеч отвъд политическата конюнктура.
Точно в такава безобразна ситуация вкара Борисов и своята партия, и целия парламент покрай скандалните промени в Изборния кодекс, приети миналата седмица и превърнали преференциалното гласуване в законодателен призрак. В началото Борисов с нищо не показваше, че възнамерява да оспорва поправките, които ГЕРБ одобри в съглашателство с ДПС. Нещо повече, той умишлено създаде впечатление, че това е суверенно решение на неговата парламентарна група, в чиято работа няма да се бърка. „Оставил съм парламентарната група да ги решава тези въпроси. Аз съм се явявал на избори по всякакви кодекси и всякакви закони… Аз си върша моята работа, парламентът си решава техните проблеми”, отсече премиерът миналия петък.
Едва отмина уикендът, и изведнъж се разбра, че Борисов спешно е събрал партийното ръководство и му е наредил да върне обратно преференцията. Подплашеният Цветан Цветанов, зам.-шефът на ГЕРБ, написа във Фейсбук, че обратът е резултат на „обстоен анализ, който извършихме заедно с премиера”. Борисов така беше спешил депутатите си, че те бяха внесли законопроект по въпроса още преди края на същия ден. От мотивите стана ясно, че тази светкавична бързина цели да изпревари публикуването в „Държавен вестник“ на текстовете, ликвидиращи преференцията, и съответно влизането им в сила. Очевидно
по този начин ще се обезсмисли и ветото,
което президентът Румен Радев се очаква да наложи, както и конституционните жалби срещу промените, които подготвят омбудсманът Мая Манолова и БСП. Дори и сега герберите (в лицето на председателя на правната комисия Данаил Кирилов) имаха нахалството да кажат, че „стабилността на държавата” налага свръхспешната законодателна акция.
За мотивите на Борисов да постъпи така вече започна да се говори какво ли не. Едни казват, че се е уплашил от подготвящите се граждански и политически протести. Други – че не искал да бъде обвързван с ДПС. (Ако е така, защо поначало позволи да се приемат поправките?) Но конкретната причина няма значение. Важното е, че Борисов се отнесе със закона (при това един от най-важните в държавата) като с парцал, с който да изтрие собствените си грешки и глупави политически решения.
И това не се случва за първи път. Трудно могат дори да се изброят случаите, в които
лидерът на ГЕРБ се намесва по грубиянски начин
в работата на законодателната власт посредством своите послушни депутати, които безропотно изпълняват всяка негова прищявка. Само миналата година бяха цял куп. Борисов нареди връщането на промените в Кодекса за застраховане, скандализирали обществеността заради предлагания таван на обезщетението, което близките родственици на загинал в катастрофа могат да получат. По негова заповед ГЕРБ подкрепи ветото на президента Румен Радев върху поправките в приватизационния закон, предизвикали буря заради твърденията, че облагодетелстват едри бизнесмени. Размаха пръст на депутатите си и покрай опита им да качат драстично акциза на т.нар. бездимни цигари. Да не забравяме и кошмарната история от края на 2017 г., когато управляващите наложиха мораториум върху плащанията за нови лекарства. Освен всичко друго това беше и може би най-унизителният момент в най-новата история на българския парламентаризъм – след като дълго време защитаваха бясно мораториума, депутатите на ГЕРБ изведнъж трябваше като слуги, подгонени от камшика на господаря си, да го отменят.
Очевидна е вредата от безочливата и нехайна намеса на Борисов в законодателния процес дори когато преобръща решения на ГЕРБ, които са очевидно в ущърб на обществото. Първо,
парламентът напълно изгуби авторитета си
като централна институция на държавния живот в полза на премиера, който се превърна в последна инстанция. А това е роля, която по конституция не би трябвало да изпълнява, освен ако България неусетно не се е трансформирала във фюрерски тип държава. Второ, пренебрежителното отношение на Борисов към процедурите разврати и собствената му партия, която вече се съобразява с парламентарния правилник само когато й е угодно. Това пролича ярко при приемането на промените в Изборния кодекс, когато депутатите на ГЕРБ свободно добавяха и вадеха текстове от законопроекта по време на самото му разглеждане в разрез с всякакви правила. Трето, зловредното поведение на Борисов и партията му се акумулира в нестабилно и нетрайно законодателство. А това на свой ред се отразява върху цялостната стабилност на българското общество и средата, в която гражданите живеят и работят.
„Управлението на ГЕРБ означава стабилност и сигурност за България.” Така увещаваше Борисов своя електорат, преди да бъде избран отново в началото на 2017 г. Това обаче, което той и неговата партия генерират, е точно обратното на стабилността. Това са несигурност, нетрайност, липса на предсказуемост, както и усещане за ненадеждност в правилата, върху които би трябвало да стъпва обществото в своите основни функции. Няма какво да се заблуждаваме – така не се стига до устойчиво развитие. В най-добрия случай се стига до стагнация, а в най-лошия – до колапс.

Post Views: 26

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.