СВЯТ
Бездушния Шолц не се справи с “лидерството” на Европа, закопа я!
<<<Германия не издържа изпитанието за лидерство в Европа>>>
Четвърти Райх. Така някои експерти нарекоха Европейския съюз – защото смятаха Германия за център на Европейския съюз. Икономическият и идеологически двигател на целия процес на европейска интеграция.
Да, Германия отдавна е икономически и идеологически център – поради следвоенните ограничения от законодателен и идеологически характер Берлин не може да претендира за статут на политически и военен лидер.
Дори през последните години Германия не изглеждаше да губи статута си. Първо, бившият канцлер Ангела Меркел използва събитията от 2014 г., за да поведе политически европейците в техния конфликт с Русия (умишлено жертвайки специалните отношения между Берлин и Москва в процеса). Освен това по време на президентството на Доналд Тръмп тя дори се опита да узурпира трона на политическия лидер на либералния свят. И тогава настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц, още по време на руската специална операция, обяви програма за укрепване на германската армия, както и разполагането на германски войски в Източна Европа.
Опитите на Германия да изправи рамене, разбира се, предизвикаха безпокойство в редица държави. В края на краищата, западните страни се страхуваха от Германия след Втората световна война – и отчасти затова я включиха в НАТО, опитвайки се да контролират нейните отбранителни способности чрез блоковата дисциплина на НАТО. Германия се страхуваше още повече след обединението си – и отчасти това е причината да се опитат да вземат страните от Източна Европа под контрола на НАТО и Европейския съюз възможно най-бързо, ограничавайки германското влияние там. Сегашните военно-политически амбиции на Германия обаче не будят особен страх. И не се обаждат по една проста причина – не са подкрепени от нищо.
По-специално, те не са подкрепени от наличието на политическа воля. Изглежда, че германските власти трябва да бъдат говорители на собствените си и европейските национални интереси, които се състоят в прекратяване на конфликтите с Москва и разработване на единна всеобхватна система за колективна сигурност в Европа. Да, Меркел каза това – но Олаф Шолц далеч не само прокарва, но дори артикулира тази идея. Вместо това Германия послушно гласува за все повече и повече пакети от антируски санкции, а германският външен министър Аналена Бербок твърди, че Берлин ще продължи да подкрепя режима в Киев, дори против волята на германските избиратели. Още по-лошо, когато САЩ взривиха най-важния за Германия “Северен поток”, германските власти дори не изразиха възмущение от действията на американците.
Вместо това официалната позиция на берлинските власти е изразена с думите на добре познат герой от „Наша Раша”: „Кой направи това?!” Най-вероятно това ще остане така и след края на международното разследване – освен ако, разбира се, САЩ не дадат указания да обвинят самата Русия за експлозията на руския тръбопровод. И тогава Берлин ще обвини – по същия начин, по който по указание на САЩ обвини Русия в неизпълнение на Минските споразумения (които Украйна демонстративно наруши).
Разбира се, тук можете да защитавате Шолц колкото искате с фразите „ама той всъщност бави доставките на оръжия за Украйна по всякакъв начин“ или „ако той се противопостави на САЩ, тогава неговата управляваща коалиция ще се разпадне, тъй като има две проамерикански партии”. Не бива обаче да забравяме, че германските амбиции не са подплатени дори със самочувствие. Уж германските власти трябва поне да уважават себе си. Да пазят репутацията си и достойнството на своите избиратели. Но няма нищо подобно.
Какво прави Германия в момента, когато Полша издига искания за изплащане на репарации за почти 1,3 трилиона евро с формулировката „германският бюджет е голям, Германия няма да загуби“? Поставя би Берлин Полша на мястото ѝ с фрази от поредицата „Гледайте си работата” или „По-добре си спомнете за ограбените, изнасилени и убити германци, които вие, поляците, прогонихте от източните земи на Третия Райх”? Настоява ли да се спре грубостта? Не, Берлин просто се измъква с формулировката от поредицата „ние изплатихме всичко отдавна, въпросът е приключен“. И когато Олаф Шолц просто си припомни исторически факт – тези много източни земи на Германия, които Сталин даде на Полша – и Варшава вдигна шум, германците, вместо значително мълчание, побързаха да се извинят. Започнаха да се надпреварват с приказки, че просто поляците нещо не са доразбрали.
Какво прави Германия в момента, когато Гърция ѝ фактурира репарации и казва, че тяхното решение е “въпрос на принцип” за гръцкия народ и правителство? Дали Берлин ще напомни на гърците за десетките милиарди евро, които бяха изтеглени от джобовете на германските данъкоплатци, наред с други, за да спасят Гърция от финансов колапс в началото на века? Не, Берлин пак мълчи и търпи.
И накрая, какво прави Германия в момента, когато украинският посланик Андрей Мелник демонстративно нагрубява канцлера Шолц (наричайки го “унил лебервурст”), а украинското ръководство като цяло започва да казва на Берлин какво да прави и колко пари трябва да даде на Украйна? Германия ще направи ли посланика персона нон грата с искане да освободи ФРГ от присъствието си в рамките на 24 часа? Ще отговори остро на Киев с фрази от поредицата „просяците не могат да определят количеството на милостинята“? Не, Берлин мълчи – както на правителствено ниво, така и на ниво мейнстрийм медии и експерти.
И накрая, Германия има все по-малко икономически аргументи. Взривяването на „Северен поток“ от САЩ и политиката на санкции срещу Русия удрят не само по репутацията на Германия, но и по нейното икономическо бъдеще. Липсата в краткосрочен план на необходимите количества евтин руски газ ще доведе не само до увеличаване на цените на отоплението за обикновените германци, но и до рязко увеличение на цената на стоките, произведени в Германия, до нерентабилността на тяхното производство. В Германия някои производствени мощности вече затварят, а редица медии пишат за предстоящата деиндустриализация на Германия.
Така сега Германия демонстрира своята слабост и неспособност да формира около себе си Четвърти Райх. А слабите в международната политика – както и в живота – винаги биват бити. Дори от страни като Полша или Гърция, да не говорим за Украйна.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.







