БЪЛГАРИЯ

Бандититите ходят необезпокоявани под чадъра на Борисов

Изстрели от автомати „Калашников“ ехтят пред бл. 914 в 1 ч след полунощ на 22 януари 2009 г. в столичния кв. „Люлин“. Като в екшън филм убиец, показал се от предното стъкло на автомобил „бродира“ с куршуми сребрист „Мерцедес“. Колата спира за момент, после шофьорът, все още жив, натиска педала на газта, но губи контрол върху мерцедеса и го забива в паркиран стар „Москвич“.
При удара мерцедесът отскача, блъска микробус, отсича метална улична лампа и се забива в „Опел Астра“. Колата на убийците изчаква каскадата, след което спокойно спира до смачкания мерцедес.

Убиецът излиза и от непосредствена близост открива отново огън по шофьора, за да е сигурен, че поръчката е изпълнена. След което спокойно се качва обратно и изчезва в неизвестена посока. В надупчената кола от ужас пищи ученичката Теодора, която се вози до мъртвия вече шофьор. А това е легендарният сред столичния подземен свят крадец и касоразбивач Йордан Цонков-Джиджи или Генерала. 44-годишният мъж лежи на седалката, надупчен с куршуми от „Калашников“. Ученичката Теодора, любовница на Цонков, се отървава само с кошмари.
От тогава досега знайни и незнайни началници в МВР разкриваха поне пет пъти убийството на Джиджи, но обвиняеми и осъдени за него все още няма.

Часове преди дръзкото убийство на Цонков се разиграва друг екшън, който мнозина погрешно свързват със смъртта на Генерала.
На връщане от Института по психология на МВР в бус на ГДБОП умира Пламен Куцаров, арестуван като участник в отвличане. Става дума за похищението на автокрадеца Киро Цигането от „Люлин“. Чрез подслушване на телефони антимафиотите засичат как Куцаров води преговори за откуп от 100 000 лв със семейството на отвлечения. Цигането така и не е открит. Предполага се, че е убит и заровен неизвестно къде.
Куцаров е арестуван на 21 януари и закаран на „детектор на лъжата“ в Института по психология на МВР. На полиграфа той отрича да има нещо общо с отвличането на Цигането, но го уличават в лъжа. След като го качват с белезници в буса, арестантът се задушава, припада и на път за „Пирогов“ умира.

Заради грандиозният скандал вътрешният министър Михаил Миков започва чистка в ГДБОП. Там хвърчат „главите“ на шефа на антимафиотите Петър Владимиров, заместника му Калин Михов и шефа на контратерора в дирекцията Атанас Димитров.
Пет часа по-късно проехтяват изстрелите в „Люлин“. Основната версия е, че Куцаров е умрял, защото щял да издаде бандата за отвличания, която тогава вилнее безнаказано в София, а в нея участвал и Джиджи. Затова някой решил да застреля и Генерала, за да прекъсне връзките с похитителите.
Тази версия пропада след арестите на „Наглите“ година и половина по-късно.
Втората версия, в която уж МВР началниците са много сигурни, е че Джиджи е убит от негови подчинени в „бизнеса“ крадци, за да заемат мястото му.

Йордан Цонков-Джиджи започва кариерата си още в началото на 80-те години на миналия век, когато са първите му регистрации в МВР за кражби и финансови измами. Започва с кражби в апартаменти, после с отмъкване на автомобили, за да стане касоразбивач №1 в България.
През последните години от живота си Джиджи бил тартор на всички крадци в София. Той не само че ги познавал и обучавал, а и давал разрешение за всеки по-сериозен удар. Криминалисти подозират, че той ръководи прословутата банда, извършила най-големия банков обир у нас- този на трезора на клона на „Биохим“ в Южния парк на 23 март 2004 г.

Групата няколко седмици копае дупка от мазето на блока, където се намира трезорът. Вмъкват се в трезора, слагат паравани срещу камерите и необезпокоявано разбиват и опразват 44 сейфа там. Според данни на полицията и потърпевшите Джиджи и хората му са си тръгнали от „Биохим“ с 2,3 млн. долара, близо 2 млн. лева и 1 милион евро. Касоразбивачите са прибрали и около 8 кг. злато. На излизане разбиват тръбите на канализацията и изхвърлят коси и косми, събрани от различни фризьорски салони с цел да заблудят криминалистите. Обирджиите не са заловени и до днес. След което банковите обирджии от групата на Джиджи се заемат с разбиване на банкомати.
Версията за подчинени-убийци на Генерала не издържа също.

През август 2013 г МВР и прокуратурата се хвалят за разбита банда за убийства, получила по-късно прозвището „Килърите 2“. В ареста са 15 души, а като тартори на групата се сочат Валентин Янев-Вальо Бореца и Мартин Антов, шофьор на подсъдимия по делото „Октопод“ Антон Петров-Хамстера. Според МВР тази банда стои зад убийството на Джиджи, ромския наркобос Кочо Михайлов-Дебелия и лихваря Цветан Панков от монтанското село Капитановци.

Групата на Янев и Антов е заловена като в холивудски екшън – минути преди да пребие с метални пръти двама от кандидат-купувачите на фонд „Доверие“ Румен Нанов и Иво Николов. Последният е бивш шеф на държавната фирма „Информационно обслужване“. Животът на двамата е струвал 6000 лв. Толкова са платени на Бореца, който прибрал половината, а за изпълнителите останали трохи, смятат от полицията.
Има доказателства, че двамата са щели да последват съдбата на свиленградския бизнесмен и бивш митничар Стойчо Стоилов, пребит до смърт с метални пръти от хора на Янев в столичния кв. „Редута“ през март м.г.
Групата е обвинена и за няколко въоръжени грабежа на банки, сред които и този на клона на ОББ в Студентския град през април 2012 г., заедно с друг крими герой – Емил Милев-Крокодила.

Тази следа изглежда най-достоверна. И има свидетел, който дава показания срещу Бореца и Антов. Пред спецпрокуратурата проговаря един от групата на Джиджи-Николай Генов-Тавата. Той разказва, че убийството на Цонков е извършено лично от Янев и Антов, заради открадната от бандата на Джиджи пратка от 70 кг хероин през януари 2008 г. Дрогата е на кюрди и е предназначена за Холандия.
Джиджи научава от митничар, че камион с турска регистрация, по документи превозващ платове за „ниската земя“, ще влезе в България. Цонков организира засада на пратката край Сливница.
В „удара“ участват Ванко Волуешки, Валери Дабата, Митко Горнобанския, Таци и Николай Стойков-Куфара. Камионът, управляван от турчин, е спрян от бандата, облечена с полицейски униформи, край бившия мотел „Божур“.
Шофьорът е пребит, вързан и захвърлен в полето край София, а камионът закаран в предварително нает склад в района на Волуяк. Групата прибира пакетите с чист хероин и изчезва.

Шофьорът успява да се отвърже и да сигнализира полицията, като твърди, че е станал жертва на грабеж, без да обели и дума за хероина. Камионът е открит бързо, но в него не липсва нищо – денковете с дрехи са на място. На другия ден в България пристига собственикът на камиона, кюрд, който заявява в полицията, че няма претенции към страната ни, прибира си шофьора и заминава.
Месеци по-късно в крими средите се разчува, че са отмъкнати 70 кг хероин от Джиджи. Той обаче не успява да пласира у нас толкова голямо количество, като за година продава едва 5 кг. Но за главата му вече е обявена награда – кюрдите и техните хора нагоре по веригата – косовари, търсят мъст. Така Цонков е предаден от свои хора – Бореца и Антов, които се съгласяват да го ликвидират, недоволни от факта, че не са получили нито лев от сделките с хероина. Пряк поръчител на убийството няма доказан, но данните, с които полицията разполага, насочват към бивш високопоставен офицер от спецслужбите.

Преди година Валентин Янев-Бореца е осъден окончателно на 17 г затвор за опита за убийство на Мартин Първанов-Лудия през ноември 2007 г. Мартин Антов излиза от ареста през април 2014 г. след почти осем месеца зад решетките срещу 10 000 лв гаранция. На 15 септември т.г. колата на Антов бе взриване пред столичния комплекс „Макси“. Според мнозина той получил предупреждение да не говори срещу Бореца. До момента спецпрокуратурата не е внесла обвинителен акт срещу двамата за убийствата, които им приписват. Дали това воъбще ще стане предстои да разберем.
Дотогава убийството на Джиджи ще остане неразкрито.

Post Views: 43

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 16

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 12

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.