След поредния случай на убити жена и дете от съпруга/ бащата, можех да напиша ред-два, че това е трагедия и толкова. Обаче аз взех, че написах дълъг пост по този въпрос, тъй като дълбоко ме вълнува. Хубав, лош, мой пост, на моята стена, с моите изразни средства и по моя начин. И настанаха пунически войни. Без преувеличение. Отнякъде се появиха някакви профили, които не знаех, че съществуват и упорито започнаха да бълват потресаващи неща. Напълно бях същисана от това развитие. И имам някои изводи за споделяне. Не гарантирам, че ще ви харесат.

1. В България няма общество. Има фрагментирани групи от хора, които нямат съзнание за взаимовръзки, цялост, взаимодействие, съпричастност и др. обществени атрибути
2. В България няма средно положение, разговор, диалог, балансна точка. Или е Осанна, или е Разпни го
3. Много хора са неспособни да мислят отвъд буквалното. Просто приемат всичко абсолютно буквално. Има и хора, които също така или са неспособни да мислят, или пък са избрали да не мислят. Резултатите са едни и същи
4. Хората не правят разлика между аргументи и квалификации
5. Ако хората видят елемент от цялото, който им е близък, те се фиксират само върху него и изобщо забравят за цялото
6. Явно масово битува разбирането, че ако всички си мълчат за един проблем, проблем няма
7. Агресията масово е почти естествена реакция на всичко, с което хората не са съгласни

Вероятно и още изводи могат да се направят, обаче и тези стигат.
Е, без да искам днес направих дисекция на родината. И се очертаха безпощадни разделения. Накрая ме докладваха и постът ми беше свален. Но междувременно получих тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури.
На тези хора имам да кажа нещо. Всички имате право на мнение. Може да не ме понасяте. Може да ме смятате за всякаква. Обаче не може да ме обиждате и заплашвате. Аз не се държа така с вас. И вие не може да се държите така нито с мен, нито с който и да е произволно избран друг човек. Защото в нормална държава за такова поведение ще си имате неприятности с органите на реда. Но най-вече защото нормалните хора не правят така.
А, и още нещо. Не знам как ви го кажа, без да прозвучи пренебрежително, обаче с покруса ви известявам, че не ме вълнува какво мислите за мен. И не можете да ме уплашите. Всъщност агресията ви постига обратен ефект, а вие едва ли искате това.

И още някалко неща, докато сме на темата. При това убийство не става дума за изолиран случай, нито за изключение. Става дума за гигантски системен проблем, който е облечен едва ли не в недосегаемост заради криворазбрани норми, религия, патриотизъм, традиции и какви ли още не извинения. Става дума за гигантски провал на всички нива. Можете да блокирате постове, да хулите хората, които говорят директно за това и т.н, но това не променя реалността. И тя всеки път ще се връща с все по-брутални напомняния и трагедии.
Блокираният пост заживя свой живот, благодарение на десетки познати и непознати хора, които решиха да го споделят. Заради правото на глас. Някои не бяха съгласни с него, но го споделиха именно заради принципа. Много хора ми писаха добри думи. Много нови хора пожелаха да ми станат приятели. Благодаря от сърце на всички тях за океана от подкрепа. Искам да е ясно едно. Не ме вълнуват лайкове и популярност и никога не са ме вълнували. Винаги пиша само за неща, които ме интересуват лично. И само по собствено желание. Който и друг човек да е написал нещо по темата, е толкова важно, ако не и по-важно от моя пост. Дори да не ви харесва кой какво казва, мислете какво казва преди да скачате в крайности. Не знам тоталният антагонизъм някога да е решил дори и един проблем.
И последно – благодаря на всички, които ме обиждаха, хулеха и заплашваха. Просто ми показвате какво не искам да виждам и ми помагате да държа осевата линия.

А иначе за една жена и едно дете нищо от това вече няма значение. Поне да има поука в този ужас, ми се иска.

***

Малко размисли за едни смъртни случаи. Нищо важно, спокойно

Това е текстът на Facebook потребител с име Radina Ralcheva. Прочетете го внимателно, няма нужда да ви обяснявам за какво се отнася, ще разберете.

Факт е обаче, че този текст е бил многократно докладван от някакви „будни“ тролов… „граждани“ исках да кажа, които не са, повтарям: НЕ СА на заплата към никоя чужда държава, служба, посолство. И този текст е бил изтрит от администраторите, защото аудиторията е била „потресена“:
…
“Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против ИК, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, традициите, можете да разкъсвате всеки мислещ прогресивно и извън схемите, можете да обличате носии, да друсате хора като малоумни на произволни места, можете да правите бдения да запазване на семейните ценности, да организирате ракиени контрапротести, да громите еврогейството, да организирате групови кръщанета, сватби и т.н, да размахвате знамена и татуировки на национални герои, с които нямате дори една допирна точка, можете да обвинявате всички и всичко за собствената си безпомощност и неудовлетвореност, можете да псувате ощетените и да ритате слабите, можете да чертаете разделителни линии и да вдигате стени от омраза и агресия. Това можете.

А сега сте тихи. Мнооого тихи.

Ето ви го. Убиец. На жена си, на невръстното си дете, на себе си.

Точно във вашия калъп е. Бял, българин, левент, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква, представящ традицонните български ценности и семейство.

Тихи сте. Не ви чуваааааам“.

~ Radina Ralcheva ~

Текстът обаче е масово копиран от българи и споделян. Включително и от Мануела Малеева, която с недоумение споделя, че продължават да трият текста. Снимката също така изчезва от всички постове и копирания.

Не се сещам за друга държава на света, в която аудиторията да е такъв цензор и свободата на словото да е погазвана не от партии и бизнесмени, а от хората. От Бай ти Ганьо зад клавиатурата.

Мен лично, за всички тези години, през които работя като журналист, нито един политик, партия или власт не ми е казвала какво и кога да пиша или да не пиша. Но цензурата на махалата и задклавитурните герои тук не знае равна. Нищо особено, само казвам. Омразата тук е повод за гордост.

Една жена и едно дете бяха убити и когато други майки и жени си изказаха мнението и помолиха обществото да не бъде толерантно към агресорите, какво получиха в отговор? Омраза и нападки, че били, видите ли, пробутвали някакви „джендърски“ идеологии и миришело на Истанбулска конвенция.

Мхм, добре. Ама се подиграваме иначе на мюсюлманите, че не зачитали жените и насилието над тях там – в „онези страни“ било много разпространено. Но да кажат на Бай ти Ганьо клавиатурния герой, че и тука бият жени, може да предизвика само една реакция и тя е: „трай бе, джендър“.

Ето какво още сподели Малеева:

„Притъпяването на обществената сетивност в България е достигнало нива на безчовечност. Репликата на таксиметровия шофьор “няма да го кърмя това дете” може и да ви потриса, но съм сигурна, че макар и по-софистицирана, реакцията на много хора би била сходна.

Забравихме да сме нормални. Нищо повече. Нищо по-малко.

Забравихме да се вълнуваме от баналното зло. И затова, когато то изкристализира, сме потресени. Но за кратко. Помните – потресохме се от смъртта на Виктория Маринова, но щом стана що-годе ясно, че тя не е жертва на професията си, случаят мина в статистиката. Сега сме възмутени от казуса в кв “Надежда”, но само защото има дете и има… стори около него.

Насилието у нас е норма. Опасявам се, че това не ни интересува особено. Защото ако беше обратното първият порив за реакция нямаше да е “няма да го кърмя това дете”.

И не, не е за линч бакшишът както фейсбук-правосъдието вече се произнесе. Той е продукт на средата, която обърна (а и тази, която позволи да се обърне) разговорът за насилието в разговор за джендъри“.

*

Ето нещо, също толкова важно, по темата. Нещо, за което в ежедневието си не се замисляме. А трябва.
Мнението на близка моя приятелка, която добре знае за какво говори. Ани Алашка:

„… Тук следват логичните обяснения за принципно оскотялото ни общество, за изнервеното народонаселение, дори ако щете, за възпитанието в семейни ценности, за насилието в семейството и пр., и пр.

На мен, обаче, ми се иска да погледнем на темата и от един друг ъгъл.

Този човек (с нестабилната психика!) е бил охранител, ерго минал е през най-малко два психотеста – един за упражняване на професията и един за носене на оръжие.

След като и оръжие е носел, и професията е упражнявал, значи е издържал двата психотеста (!).

Следите ли ми мисълта?

В обкръжението си имам доста ловци и знам как, за да си заверят разрешителното за оръжие, плащат едни пари (между 20 и 50 лв.), за да им ударят един печат върху един документ. Пито – платено! Плащаш – годен си и смело носиш оръжието!“

*

Търпелив е Ганьо, търпелииииив, не знае граници това негово търпение. И към убийци, и към насилници, и към тарикати, като един мъдър монах, направо е търпелив. Дава и другата буза. Не-е-е, не от апатия и мързел и щото са го учили десетилетия наред, че каквото и да прави – все тая. Не. От мъдрост е така търпелив. Само да не бяха тия джендъри, конвенции, кресливите майки на уж болни деца, тия с правата на хората, ония – с правата на животните, жертвите на тормоз, слабите, битите – всичките тия, дето му развалят рахата и го ядосват. Тях може и да ги напсува, а може и да ги набие. Щото те са по-слаб… по-„неправи“, исках да кажа.