КОМЕНТАР

От журналистиката ни останаха само скелети!

„Без дух и сърце има скелети само“. Думите са на великия поляк Адам Мицкевич от неговата ”Оda do Mlodosci”. Колко прилягат за сегашната българска журналистика – само скелета й се белее вече. Но не на бойното поле, уви…

Случаят с Димитър Аврамов от „Господари на ефира“ във Велико Търново повдига тема, която периодично се подхваща, но все не се докарва докрай. Темата за „ероите“ и тружениците. За истината и подмяната. За нормалната журналистика и „онова извратено нещо“ на Пеевски.

Участвайки в разследване за продукти с изтекъл срок на годност, Аврамов преигра в опита да привлече вниманието, като се представи за жертва на насилие. Дали е бил подтикнат от началници, от бездействието на институциите или от желанието да блесне – не е толкова важно. Важното е, че си го позволи и резултатът е гаден. Хвърли кал върху усилията на колеги, които воюват наистина воюват срещу статуквото, безобразията на политиците и корупцията.

Медиите отдавна произвеждат „герои“. Не само от собствената си среда. Някога „извайваха“ идеалния образ на комуниста – строител на бъдещето. След 1989-а „сътвориха“ романтичния „борец“, носител на новите ценности: пачки, манекенки, пищови, чалга… После дойде ред на „белите якички“, които придобиха активите на социализма и развяха знамето на демокрацията и пазарната икономика. Така нареждаха кукловодите и медиите изпълняваха. Продължават и днес. „Герои“ и „звезди“ от тесто с лъжи и фалш.

И метастазите превзеха занаята…

Постепенно, но не случайно, се образуваха четири медийни лагера.

Първият е този на Пеевски. Специализиран е да обръща палачинката при всеки повей на политическия вятър. „Медиите“ му рекетират, шантажират и дори убиват. Метафора или не, това осигури на Пеевски неограничен достъп до големия бахур – обществените поръчки и млияние в държавните институции.

Другият лагер е на изданията, изповядващи ценностите на либерализма, изповядван от бизнес-кръгове. Финансират се успешно от грантове зад граница. Това им дава известна независимост, с известни условия. Тук са и медиите, финансирани от политически брокери, както и тези, с пари на едри компании и бизнесмени с големи интереси. Явни и неявни.

Третият лагер е най-малоброен. Населяват го луди глави, чепати характери, инати, които упорстват да имат позиция и принципи. Може да не са пави винаги но са автентични. Наивни откачалки, които трудно намират финансиране и на които рекламните агенции гледат отвисоко. Преследват ги, мачкат ги, затварят ги. Ако търсите труженици – тук ще ги намерите.

Четвъртите, но по влияние може би първи, са телевизиите. Те произвеждат народни тв-кренвирши, с които тъпчат бедните… духом. Кремвиршите са наблъскани с турски сериали, реалити формати и пошли шоута – рогата и копитата на медийния кич. Изживяват се като „господари на положението“ (има пиеса с такова заглавие от Величко Нешков). Излъчваните простотии наричат „социален експеримент“ и така си перат съвестите. Царицата на този подход е манипулативната журналистика. Съвкупност от манипулирани, скрити, подбрани и цензурирани новини. За да изглеждат правдоподобни водещи и репортери надяват ботуши при наводнения, ръкомахат пред камерата, застанали до майки на убити по пътищата деца, обличат бели престилки в репортажите от болници, аленеят им бузите пред силните на деня… Армия от кифли с микрофон в ръка. (Доста мъжлета се вляха в този жанр…) Но и това им е малко – искат да са „звезди“ и „герои“ сега, веднага и без условия. Ако няма подходящ обект и тема – измислят си, режисират и играят. Бездарни и пошли реплики на Анна Политковская, Дафне Галиция, Вероника Герин, Ян Куцияк… Мерзавци, с лепнат на темето ореол на герои или жертва… Според кефа на шефа.

Във футбола внедриха системата VAR – за повече обективност. Няма медиен VAR и издатели са спокойни, че тарикатлъците им ще минават още дълго. Грешат. Нормалният гражданин, а именно той е важен, все по-ясно отсява охлювите от орлите. Измислените герои не са преследвани нито от институции, нито от прокуратурата и НАП или тайни служби. Статуквото има нужда и полза от тях, за да компрометират истинската журналистика. Тях не ги уволняват, нито ги гонят от работа заради задаване на правилни въпроси. Влачат се по следите на бахура – имали семейства. И мигат, мигат сълзливо.

Тружениците често са недолюбвани, имената им са в „черни списъци“, елитарната върхушка, както и медиите от другите лагери се правят, че не ги забелязват. Не ги канят в сутрешните, следобедните и съботно-неделните тв блокове – развалят ведрия тон на успехите. Заради тях закриват медии. Критикуват държавното обвинение и властта, затова им повдигат обвинения, разкарват ги в следствието и прокуратурата, в съдилищата и районните полицейски управления. Снемат им отпечатъци от пръстите, снимат ги в профил и анфаз, забраняват им да напускат страната, запорират им имуществото, замерят ги с яйца. Пеевските меди ги заливат с помия, обиди и клевети. Тях мафиотизираното политическо задкулисие ги преследва както обучените Родезийски риджбеци са преследвали негрите някога… Но точно сред тях, ще откриете сърце и дух.

Медийни лагери. Добре, че ги има и хората се ориентирват кой кой е.

Димитър Аврамов е петно, което първият есенен дъжд ще отмие. Той е резултат, не причина. Проблем са неговите шефове и работодатели, които искат на всяка цена сензации и скандали. Често, за да отвлекат вниманието от истинските проблеми. Коментира се скапания скеч на Аврамов, а не полицията, прокуратурата и Агенцията за контрол на храните, които пазят тарикатите с фалшивите етикети на опасни храни. От „Господари на ефира“ сгрешиха, като обвиниха другите медии, че били раздухали случая. Именно Нова телевизия излъчи специално интервю в сутрешния си блок с „героя от Велико Търново“, придружено със съответните охкания, вайкания и кахърни примигвания с босилкови клепки… Преди това пак Нова пробута осъдения за сводничество и склоняване към проституция рапър Ванко 1 като един от героите в Биг Брадър. Чак когато The Guardian – не СЕМ, разбира се, – описа абсурда, го извадиха, уж бил болен. С какво продуцентите на брадъра и шефовете в Нова са по-свестни от Аврамов? Мрак.

Анестизираното от пропагандни упойки общество може да не е съвем наясно с разликите между фалшивата и автентичната журналистика, но и това ще стане. Става вече. След препиване и махмурлук идва изтрезняване. Ако пък пиянството продължи дълго, както се е случвало в историята ни, значи си заслужаваме последиците.

И все пак има и други примери, слава Богу. Списание „Пламък“ навърши 95 години. Създателят му Гео Милев бе в окопите край Дойран, бе в европейски университети, бе и на справка в полицията, откъдето не се върна… Бе с едно око, но виждаше повече от другите. „Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”… Такива думи ни остави. За да имаме оръжие и без втора поправка в Конституцията.

Post Views: 49

КОМЕНТАР

Кръволока Зе прави комплот около България

🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨

Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.

Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.

И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:

♟️ Синхронът Босфора – Атланта:

В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?

В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!

🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥

Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.

Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:

✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?

⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?

🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!

🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?

Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️

👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.

Post Views: 5

КОМЕНТАР

Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃

Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.

Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…

Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.

И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃

Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.

Как отразявахме неговото погребение на

Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.

Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.

Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…

Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.

Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.

☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

КОМЕНТАР

Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…

Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.

Но сега бих искал друго да река.

Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.

При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?

Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.

Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.

Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.

От другата страна обаче банките си чакат кредитите.

Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.

Стига се и до изстрели.

Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.

Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4