Недостигът на доверие и сътрудничество в света обещава нова финансова криза

Обстановката на общо недоверие и раздор, която породи глобалната финансова криза от 2008 година може да прелее в следващата световна икономическа катастрофа, предполагат американски журналисти. Както разказаха в ефира на CNN наблюдателят на NYT Ендрю Соркин и главният редактор на The Economist Зани Бедос, недоверието може да застави кредиторите на САЩ да престанат да купуват облигациите им или да провокират мащабен икономически конфликт между Вашингтон и Пекин, което ще доведе до „катаклизъм“.

А сега да поговорим за кризата: Ендрю, когато наблюдавате ситуацията в света, какво ви изглежда, така да се каже, нестабилно? Има ли някакъв фактор като онези, за които говореха някои хора през 2006-та и 2007-ма?

ЕНДРЮ РОС СОРКИН, наблюдател и редактор на The New York Times: Перспективата за класическа криза във връзка с масово изземане на депозитите от банките, както беше през 2008-ма сега не ме вълнува твърде. Къде повече ме безпокои атмосферата на недоверие, създадена именно като резултат от тази криза. И аз имам предвид не само появилото се в САЩ недоверие към правителството, държавните институции, елитите и самата идея за това, че поне в нещо могат да съществуват експерти – въпреки че това само по себе си вече е проблем – но още и популизма и национализма, възникнал не само у нас, но и навсякъде.

Така, ако говорим за финансовата криза – когато написах книгата си „Твърде големи за да рухнат“, ние говорихме за този проблем в контекста на банковата система: сега става дума за нея в контекста на муниципалните образувания, градовете, регионите и цели страни. И когато размишляваш за това, какви отношения имаме със съюзниците си, за всички тези търговски конфликти, които започват пред очите ни… И изведнъж китайците в някакъв момент ще кажат: „Знаете ли какво, на нас повече не ни се иска да купуваме вашите ценни книжа по такива цени“? Изведнъж нашите съюзници заявяват: “Ние повече ви нямаме доверие както преди“? И ако има още нещо голямо, то, според мен най-вероятно това ще приближи нещо подобно.

Зани, а нали именно за това говорите Вие, когато толкова упорито се изказвате в защита на свободната търговия и либерализма. Вас ви безпокои това, че света се движи към търговски войни, а може и към нещо по-лошо.

ЗАНИ МИНТОН БЕДОС, главен редактор на The Economist: Да, ние в своя юбилеен брой тази седмица публикувахме „Манифест в подкрепа на обновяването на либерализма“. Работата е там, че нашия възглед, кредото на либерално-демократическия строй, който направи толкова много за разпространяването на процъфтяването по цял свят, се оказа в опасност, при това както вътре в нашите граници – както вече поясни Ендрю – в резултат от подема на популизма и национализма от двете страни на Атлантика, така и във връзка с това, което наблюдаваме във вид на Китай – надигаща се икономика, която ще стане най-голямата в света през XXI век и при това е дълбоко антилиберална.

Кажете Зани, а следващата възможна криза, според Вас, не може ли да бъде резултат от конфликта между Съединените щати и Китай? Та нали конфликтът между двете най-големи икономики в света може лесно да потопи както САЩ, така и целия свят в криза.

ЗАНИ МИНТОН БЕДОС: Точно така. Такова нещо може да се превърне в катаклизъм и неконтролируемата търговска война действително фигурира сред перспективите, които ме безпокоят. Честно казано, мен също ме тревожи и еврозоната, която представлява една от и до сега истински не оправена област, поразена от кризата от 2008 година – този проблем само активно замитаха и замитат. И третото нещо, за което бих искала да ви разкажа е може би силното нарастване на доларовите заеми извън САЩ, а това нарастване през последните няколко години се запазва като много интензивно. При сегашната обстановка, когато доверието и желанието да се работи заедно стана по-малко, това много ме тревожи.

Помните ли как преди 10 години, през 2008 година, след банкрута на Lehman Brothers, най-големите държави в света се събраха заедно и си създадоха организация под названието „Голямата двадесетка“ – новият клуб, който всъщност беше предназначен за събере тези страни заедно за да си сътрудничат и заедно да се измъкват от кризата? Можете ли да си представите, че такова нещо ще стане днес?