ПАРИ
Пентагонът не може да каже за какво е похарчил 21 трилиона долара
Няма правописна грешка в заглавието – не става дума нито за милиони, нито за милиарди. Двадесет и един трилиона долара се губят от отчетите на военното министерство на САЩ от 1998 до 2015 г.
Лий Кемп, truthdig.com
Двадесет и един трилиона долара.
Данни на Пентагона показват, че той няма документи, с които да отчете разходи за 21 трлн. долара. Да, говорим за трилиони, с „т”. Тази информация може да промени всичко. Но за това малко по-нататък.
Има определени неща, които човешкият ум не може да прави. Сложните ни мозъци не могат да виждат света в инфрачервено, не могат да произнасят наобратно думи по време на оргазъм и въобще не могат да възприемат числа над няколко хиляди.
До няколко хиляди можем да ги усетим, да си ги представим. Всички сме били на стадиони с по няколко хиляди души и имаме представа какво са толкова хора (и колко хлъзгав става подът под краката ни).
Но милиони не можем да си представим. Превръщат се в неясна мъгла. Опитът да си ги представим е като да се опитаме да прегърнем спомен. Може би знаете какво може да се купи с един милион (може дори да искате това нещо), но вероятно не знаете колко е висок куп с един милион долара в еднодоларови банкноти. Вероятно не знаете и за колко време работещият на минимална заплата ще изкара един милион долара.
Затова и опитите да осъзнаем – наистина да осъзнаем, че Пентагонът е похарчил безотчетно 21 трлн. долара между 1998-а и 2015 година, ни убягват подобно на това да чуете от майка си, че третият ви братовчед, с когото сте се виждали само два пъти, се развежда. Изглежда смътно обезпокоително, но забравяте за това след 15 секунди, защото… какво друго да направите?
Двадесет и един трилиона.
Но да се върнем в началото. Преди две години професорът по икономика Марк Скидмор чува бившата зам.-министърка на благоустройството и градското развитие Катрин Остин Фитс да казва, че от службата на главния инспектор на Пентагона са открили 6,5 трлн. безотчетни разходи за 2015 г. Тъй като е професор по икономика, Скидмор си помислил: „Сигурно говори за 6 милиарда долара. Ако са 6 трилиона, това значи, че Пентагонът не може да се отчете за пари, които са повече от брутния вътрешен продукт на цяла Великобритания.
Но и 6 млрд. безотчетни харчове също са огромна сума.”
Затова Скидмор се заема да прегледа доклада на главния инспектор и открива нещо интересно: наистина става дума за трилиони! Безотчетни харчове за 6,5 шибани трилиона за 2015 г.! Съжалявам за лошия език, но според граматическите правила, думата „трилион” винаги трябва да бъде предшествана от „шибан”. И наистина са повече от БВП на Великобритания.
Скидмор провежда скромно изследване. Според материал на „Форбс“ от декември 2017 г., „той и Катрин Остин Фитс… проучват редица държавни уебсайтове и откриват подобни доклади още от 1998 г. Въпреки че документите са непълни, правителствените източници говорят за разходи за 21 трлн. долара, за които липсват документи, изхарчени от министерствата на отбраната и на благоустройството и градското развитие в периода 1998-2015 г.”
Да спрем за секунда и да си представим колко са 21 трлн. долара (което не можем, защото ще причини късо съединение в мозъка ни, но все пак да опитаме).
Предполага се, че всички пари на фондовата борса са 30 трлн. Долара.
БВП на Съединените щати е 18,6 трлн. Долара
Представете си куп с пари само с банкноти от по 1000 долара. Колко висок ще бъде този куп, ако парите в него са един трилион долара? 101 километра.
Представете си, че изкарвате по 40 хил. долара годишно. Колко време ще ви трябва да изкарате един трилион? Не си го поставяйте за цел, защото ще ви трябват 25 милиона години (което звучи доста, но съм чувал, че щом прехвърлите десет милиона години, времето започва да лети, защото вече сте научили наизуст пътя до офиса, къде е кафе машината и пр.)
Човешкият мозък не е създаден да мисли за трилиони долари. И определено не е създаден да мисли за изхарчени от министерството на отбраната 21 трилиона, за които то няма документи. Тези числа звучат безумно. Като Алекс Джоунс да открие татуировка на задника си, направена му от извънземни.
Но това число 21 трилиона идва от службата на главния инспектор на министерството на отбраната. Макар че, както пише „Форбс”, „след като Марк Скидмор започва да разпитва службата за тези необосновани харчове, нейният сайт, който документира, макар и в непълен вид, тези „счетоводни напасвания”, мистериозно е свален.” За щастие много хора преди това успяват да свалят копия от доклада, който можете да видите.
https://www.facebook.com/DokumentalniFilmi/videos/1798613233550612/?t=14
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







