• Дара в началото на месец май: Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България.
• Певицата, която в събота спечели безапелационно “Евровизия”, говори за хейта, безстрашието и силата на “Бангаранга”.

В началото на този месец Дара дава интервю за „Дойче веле“, в което говори за омразата срещу нея заради участието й в „Евровизия“. Публикуваме го днес, когато същите тези хейтъри не спират да хвалят певицата, която спечели „Евровизия“.

ДВ: Дара, песента ти „Бангаранга“ е един от фаворитите на Евровизия. Преди около три месеца обаче ти дори обмисляше да се откажеш от участие в конкурса. Как успя да се абстрахираш от хейта и дори да го превърнеш в мотивация?

Дара: Преместих се да живея в Атина за месец и половина, което беше и основната причина да успея да се справя чисто ментално с това, което ми се случи като хейт вълна в България. Тук никой не ме дърпа по улиците, за да ми говори за Евровизия и да ми казва дали харесва песента или не или пък дали харесва или не харесва мен самата. Дори и положителните коментари могат да те накарат да изгубиш фокуса, а фокусът е много важен, за да можеш да свършиш работата добре – това е най-важното. Това е моята професия, не е просто някакво забавление.

Аз бях много искрена с цяла България, като казах, че обмислям да се откажа. След това получих пък хубава вълна от позитивни коментари. Доколкото разбрах, това е нещо много нормално в Евровизия. Говорих с всички мои колеги от други държави, те също са били хейтвани доста. За жалост, оказа се нещо нормално хората да обиждат едни и да въздигат други.

„На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива“

ДВ: И хейтът, и подкрепата стигнаха до теб през интернет и социалните мрежи. Имаш ли нужда от детокс?

Дара: Даже и в момента бих си изхвърлила картата. Телефона не бих го изхвърлила, за да имам достъп до музика, дема и камерата ми.

Каквото и да отворя, виждам лицето си. Аз съм известна в България, но не съм преживявала нещо подобно. Доста е натоварващо. Всеки има мнение за теб. За да остана с всичкия си, не ми трябваше нито негативното, нито прекалено положителното. В един момент просто си казах: „Не трябва да влизам никъде“. Но имам навик да натискам някои от иконите на екрана. В момента, в който ги натисна, лицето ми излиза и затварям веднага. Сега вече напълно разбирам защо международните изпълнители си взимат почивка от социалните мрежи.

ДВ: Всичко това води до подсилване на несигурности, дефицит на вниманието. Дай някакъв съвет, най–вече на момичетата, как да се съхранят?

Дара: Вчера ми писа една жена, която ми каза: Дара, никога не бих писала на изпълнител, но виждам колко много хейт се излива заради теглото ти и как пееш. И аз казах: Те ще ме хейтват за абсолютно всичко и дори да съм с плочки, пак няма да е достатъчно добре за Гошо. Ако искаш да се занимаваш с шоубизнес, ти си постоянно в окото на бурята. И няма начин да не си хейтван, но има начин на теб да спре да ти пука. Много по-важно е ти какво мислиш и каква е твоята лична оценка. По някой път, когато съм се засягала от някакъв коментар, съм си давала сметка, че явно част от мен вярва в този коментар, който чета. Тогава разбираш, че трябва да обърнеш внимание на себе си, на собствената си психика и да водиш разговори със себе си. Да видиш: Май има някаква несигурност, която трябва да изчистя. Защото ако нямаш несигурности или те са сведени до минимум, нищо не може да достигне до теб, защото знаеш кой си. Това е най-важното.

ДВ: Покрай всичките ти пътувания и въобще концепцията на Евровизия преживяваш възможностите на обединена Европа – да пътуваш свободно, да участваш в нещо на равни начала с останалите държави. Оценяваме ли го?

Дара: Оценявам изключително много Европа. Пътувам навсякъде, без да си показвам личната карта, което е доста впечатляващо – да си минаваш като пич навсякъде, което е новост за нас. В Евровизия има една свобода, любов и безгрижие. Усеща се една приятелка среда. България на много места не е представена по добър начин, но в момента се опитвам да направя представата малко по-различна. Да се види, че ние сме модерни, че имаме талантливи хора и добри артисти.

ДВ: Модерни ли сме наистина?

Дара: Аз съм модерна, не знам другите как се възприемат. Но мога да кажа, че ние сме доста консервативен народ. Това го виждаш само когато започнеш да обикаляш и ти стане ясно, че на хората не им пука как някой се е облякъл. Не ги интересува, не го коментират. Мен най-много ме вдъхновява свободата да се изразяваш – чрез реч, чрез музика, чрез аутфит. На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива жена. Говоря за това публично, тъй като все още има много хора с такова мислене. Но за да се промени това мислене, се изисква много повече от един човек. Смятам, че нашето поколение мисли по този начин – че светът е много по-отворен и голям.

ДВ: За да се оставят в миналото тези стереотипи, време ли трябва просто?

Дара: И култура. Изисква се култура, за да възприемаш хората, които изглеждат по-различен начин. Има много травми в обществото ни и те водят до това да имаш мнение как другият трябва да изглежда, но да не поглеждаш себе си.

ДВ: Срещна се с много българи в чужбина. Изненадаха ли те?

Дара: Аз съм се срещала с българи в други държави. С Дони преди години бяхме на турне в Америка и обиколихме 19 различни града. Навсякъде се срещахме с българи и те бяха изключително подкрепящи. Такава любов кипи около тях. Те държат тази искра и любов към България, която смятам, че повечето от нас трябва да притежават, бидейки жители на България. Те са запазили най-искрената черта на българина – да обича с голямото си сърце народа, природата, музиката ни, културата, която имаме.

Дара: Пожелавам на всички да намерят своята „Бангаранга“

ДВ: Кое е най–странното място, на което си чувала „Бангаранга„?

Дара: Във всяка по-официална сграда ми е много странно, защото е парти песен. Няма да очаквам да се пусне в парламента.

ДВ: Освен като спечелиш.

Дара: Наистина ли? Нека видим дали „Бангаранга“ може да стане новата „Бяла роза“.

ДВ: А какво значи „Бангаранга“ и промени ли се значението ѝ за теб, откакто записа песента?

Дара: Есенцията винаги е бил един герой, инспириран от кукерите. „Бангаранга“ е моментът, в който осъзнаеш кой си и започнеш да водиш живота си чрез любов, през сърцето – отвътре навън, а не през страховете си и да си притеснен постоянно какво ще си кажат хората – ще ми харесат ли шапката, няма ли да ми харесат шапката. „Бангаранга“ е моментът, в който ти осъзнаеш, че си едно с Вселената, с Бог, както искате го наречете, и знаеш, че имаш цялата сила да постигнеш всичко. Моментът, в който си казваш: Аз съм тук и въпреки страха ще остана, ще премина през него с любов.

ДВ: Да си пожелаем всички повече „Бангаранга„.

Дара: Пожелавам на абсолютно всички да намерят своята „Бангаранга“, защото усетиш ли веднъж тази любов към живота и това безстрашие да бъдеш себе си и да покажеш кой си, тогава си истински свободен. Аз пожелавам тази свобода на всеки един и се надявам да помогна на повече хора да се събудят от съня на илюзии, които сме си изградили или пък обществото ни е сложило в тях, откакто сме родени.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Матю Макконъхи направи шокиращи разкрития за един от най-трудните периоди в живота си, когато напълно избягал от света на славата и Холивуд.

В подкаста „No Magic Pill“, цитиран от People, актьорът разказва, че заминал за Перу и прекарал 22 дни без електричество, за да избяга от напрежението и хаоса, които дошли с внезапната му популярност.

По време на престоя си в Южна Америка Матю Макконъхи дори спрял да се представя с истинското си име. Той казва, че искал напълно да се откъсне от образа на холивудска звезда и хората да го опознаят просто като човек. Затова започнал да използва името Матео.

„Трябваше отново да стъпя здраво на земята“, признава актьорът. Според него славата постепенно започнала да размазва границата между истинската му същност и публичния образ, който хората виждали.

„Имах нужда да разбера кой съм“
Макконъхи споделя, че първите дни в Перу били изключително трудни и объркващи. Постепенно обаче започнал да усеща спокойствие и да преоткрива себе си далеч от камерите и Холивуд. „Знаех кой съм, но трябваше отново да си го докажа“, казва той.

Актьорът признава, че в един момент дори сериозно обмислял напълно различен живот извън киното.

Едно от най-важните неща за него било, че местните хора нямали представа кой е. Той споделя, че това му помогнало да почувства истинска връзка с хората, без славата да стои между тях.

„Сълзите и прегръдките накрая нямаха нищо общо със знаменитостта Матю Макконъхи. Те бяха за човека, когото бяха опознали“, разказва актьорът.

По-късно Матю Макконъхи отново се дистанцира от Холивуд и премества семейството си в Тексас. Причината била, че филмовата индустрия започнала да го възприема почти изцяло като актьор от романтични комедии след успеха на Сватбеният агент и Как да разкараш гаджето за 10 дни.

Той признава, че това започнало да го задушава творчески.

Отказал 14,5 милиона долара
Макконъхи разказва още, че в един момент отказал предложение за романтична комедия на стойност 14,5 милиона долара. По думите му именно това убедило Холивуд, че е напълно сериозен в желанието си да промени кариерата си. След този период актьорът постепенно започва да се насочва към по-драматични и авторски роли.

Така се ражда т.нар. „McConaissance“ – периодът, в който Матю Макконъхи се завръща триумфално с филми като “Клубът на купувачите от Далас”, “Истински детектив” и “Интерстелар”.

Именно ролята му в Клубът на купувачите от Далас му носи и престижната награда Оскар.

Оборотът на хазартния бизнес в България вече достига колосалните 44 милиарда лева за година. Страната се превръща в хазартно гето, а този порок – в реална заплаха за националната сигурност. Новата власт, с подобен мандат, има силата да пресече това.

Съвсем скоро ще изпратя до нея от името на фондация “Консервативно общество” декларация с нашите искания. Не, не искаме просто забрана на “рекламата на хазарта”. Не искаме просто ограничаване на достъпа до казина. Искаме пълна, тотална и неограничена забрана на целия организиран хазарт на територията на страната. И да, това включва ограничаване на достъпа и до всички световни сайтове и приложения, които предлагат хазартни услуги. Щом държавата може да ти спре достъпа до Замунда, значи може и до хазартните сайтове.

Всичко това не е крайно и не е прецедент – случило се е в много по-уредени от нас държави. Защото обществото не се състои от атомизирани индивиди – мантрата на “класическите либерали”. То е жив организъм, а нашият страда от тежък тумор, който се разпространява с все по-бързи темпове. В такива моменти е време за хирургическа намеса.