ТЕХНОЛОГИИ

Какво е „дигитална пандемия“ и как светът може да спре за минути

Нов доклад, изготвен от структури на ООН и Sciences Po, предупреждава, че съвременният свят може да се окаже много по-уязвим при срив на дигиталната инфраструктура, отколкото изглежда на пръв поглед.

Документът разглежда сценарии, при които повреда в комуникационни мрежи, сателити, подводни кабели, центрове за данни или електроенергийни системи може да доведе до каскадни последици за болници, плащания, транспорт, спешни служби и достъп до надеждна информация.

Докладът е озаглавен „When digital systems fail: The hidden risks of our digital world“ — „Когато дигиталните системи се провалят: скритите рискове на нашия дигитален свят“. Той е публикуван от Международния съюз по далекосъобщения — ITU, Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия — UNDRR, и Sciences Po. Както предаде ДПА, една от най-силните формулировки в документа е предупреждението за възможна „дигитална пандемия“ — не като компютърен вирус, а като мащабен, разпространяващ се срив на критични системи.

Не просто срив на интернет, а срив на ежедневието

В основата на предупреждението стои проста, но тревожна констатация: дигиталните системи вече не са само удобство, а невидимата инфраструктура на почти всичко. От тях зависят електричество, финанси, транспорт, здравеопазване, държавни услуги, комуникации и системи за ранно предупреждение при бедствия. Според ITU и UNDRR обществата са станали толкова зависими от тези „дигитални жизнени линии“, че често забелязват тяхната роля едва когато те откажат.

Затова и докладът не разглежда само класическия сценарий „няма интернет“. При по-сериозен срив последствията могат да бъдат много по-широки: мобилните телефони да замлъкнат, плащанията да блокират, болниците да загубят достъп до данни, спешните повиквания да станат затруднени, а надеждната информация за гражданите да стане по-трудна за намиране.

Точно тук идва и понятието „дигитална пандемия“. То не означава зараза в медицинския смисъл, нито непременно масирана хакерска атака. Става дума за възможност един отказ да повлече след себе си други — през сектори, държави и континенти. Ако спре електрозахранването, телекомуникационните мрежи могат да издържат само ограничено време. Ако те паднат, банкоматите и електронните плащания могат да блокират. Ако хората нямат достъп до пари и информация, проблемът вече не е технически, а социален.

Слънчеви бури, кабели и горещини

Докладът разглежда рискове „на земята, под водата и в космоса“. Сред възможните сценарии са силни слънчеви бури, които могат да засегнат сателити, навигационни системи и електропреносни мрежи; прекъсвания на подводни кабели, по които минава огромна част от международния интернет трафик; както и екстремни температури, които могат да натоварят центрове за данни, електрически системи и мобилни мрежи.

AI генерирано изображение: мощна слънчева буря изригва от Слънцето към Земята, осветявайки атмосферата с полярни сияния и застрашавайки сателити и електропреносни мрежи.Особено показателен е сценарият със силна слънчева буря. Историческият паралел често е събитието Карингтън от 1859 г., когато мощна геомагнитна буря поврежда телеграфни системи. Тогава телеграфът е бил своеобразният „интернет“ на епохата. Днес подобен удар би засегнал далеч по-сложна мрежа — сателитна навигация, авиация, електропреносни системи, комуникации и финансови услуги.

Друг риск идва от подводните кабели. Те често остават извън вниманието на широката публика, но са физическият гръбнак на глобалната свързаност. При земетресения, вулканични изригвания или други природни бедствия тези кабели могат да бъдат прекъснати, а последиците да се усетят далеч извън мястото на първоначалния удар. Именно затова докладът поставя морската инфраструктура сред ключовите уязвимости на дигиталния свят.

Третият сценарий е по-познат, но не по-малко опасен — екстремни горещини. При високи температури центровете за данни имат нужда от повече охлаждане, електрическите мрежи се натоварват, а повредите могат да засегнат мобилните услуги, здравните системи и финансовите транзакции. Така една гореща вълна вече не е само метеорологично събитие, а потенциален тест за цялата дигитална зависимост на обществото.

Най-опасното е каскадата

Един от ключовите акценти в доклада е, че рискът не е само в първоначалния удар, а в последващите ефекти. UNDRR посочва, че критични дигитални смущения, предизвикани от природни опасности, инфраструктурен отказ или системни взаимозависимости, могат да се разпространят със скорост и мащаб, за които съществуващите управленски рамки не са достатъчно подготвени.

AI генерирано изображение: далекопроводи, преминаващи през открито поле при залез, символизиращи електропреносната мрежа и енергийната инфраструктураПримерът с електрозахранването е особено ясен. Ако токът спре, телекомуникационните кули разчитат на резервно захранване, което не е безкрайно. След това комуникациите могат да започнат да отпадат. Когато комуникациите отпаднат, банкоматите може да не работят. Когато банкоматите не работят, хората нямат достъп до собствените си пари. В по-отдалечени райони това може да спре малки пазари и основни услуги.

Това е и причината докладът да предупреждава, че отделен технически отказ може да се превърне в много по-широка криза. Проблемът вече не е дали даден сървър, кабел или сателит ще откаже. Проблемът е какво още ще спре след него.

Урокът от Испания и Португалия

Колко бързо един инфраструктурен проблем може да се превърне в обществена криза се видя съвсем наскоро в Европа. На 28 април 2025 г. електроенергийните системи на континентална Испания и Португалия преживяха пълен срив, започнал в 12:33 ч. централноевропейско лятно време. Според ENTSO-E това е било най-тежкото подобно събитие в европейската електроенергийна система за повече от 20 години и първо по рода си, като малка зона в Югозападна Франция също е била засегната за кратко.

Този случай е особено показателен за предупрежденията в доклада на ООН, защото сривът не остана само в енергийния сектор. The Guardian описа как хора са останали блокирани в асансьори и влакове, мобилните мрежи и интернет достъпът са били прекъснати, супермаркети са приемали само кеш, болници са отлагали рутинни операции, а железопътният транспорт е бил спрян в големи части от Иберийския полуостров.

Педро СанчесПоказателен е и мащабът на самия електрически срив. Според Reuters испанският премиер Педро Санчес е заявил, че страната е загубила около 15 гигавата електрическа мощност за пет секунди — приблизително 60% от националното потребление в този момент. Това е точно типът каскаден риск, за който предупреждава докладът: когато една система падне, след нея започват да отказват други — комуникации, плащания, транспорт, болнични услуги и достъп до информация.

Така иберийският срив се превърна в почти учебникарски пример за тезата на доклада: модерното общество не се чупи само там, където е първоначалният проблем. Когато токът спре, след него започват да спират и „невидимите“ системи, които поддържат ежедневието — от банковата карта и мобилната връзка до влака, болницата и светофара.

Светът е забравил аналоговия резерв

Една от най-тревожните констатации е, че обществата са станали зависими от дигитални системи, без да поддържат достатъчно аналогови умения и резервни варианти. Докладът предупреждава, че вече не може автоматично да се приема, че при голям срив институциите, бизнесът и гражданите просто ще „минат на хартия“. Старите процедури, оборудване и експертиза често са изчезнали, остарели или не се поддържат.

Това прави риска по-различен от обикновено прекъсване на услуга. Ако болнична система няма достъп до данни, ако спешните предупреждения не достигат до населението, ако плащанията блокират, ако навигацията и транспортът са затруднени, тогава дигиталният срив се превръща в реална криза на управлението. Той засяга не само технологичния сектор, а самата способност на обществото да функционира.

Докладът обаче не призовава към отказ от дигитализация. Напротив — ITU подчертава, че технологиите остават ключов двигател на икономически растеж, иновации и свързаност. Предупреждението е друго: дигиталната трансформация не може да се гради само върху скорост, удобство и ефективност. Тя трябва да включва устойчивост, резервни механизми, международни стандарти и планиране за сценарии, които доскоро звучаха като научна фантастика.

Какво препоръчва докладът

Авторите на доклада предлагат по-добро картографиране на уязвимостите, идентифициране на зависимостите между секторите, моделиране на възможни верижни реакции, модернизиране на правните и управленските рамки за риск, изграждане на резервни системи и съвместно планиране между държави, компании и граждански структури. Според UNDRR критичните дигитални смущения вече могат да се разпространяват със скорост и мащаб, които надхвърлят стандартните механизми за управление на риска.

Отделно се настоява за по-добра координация при рискове, свързани със сателити, подводни кабели, космическо време и центрове за данни. Това са инфраструктури, които не се вписват лесно в границите на една държава. Един кабел може да свързва континенти, един сателит може да обслужва множество сектори, а един център за данни може да е критичен за услуги, използвани далеч извън страната, в която се намира.

В този смисъл докладът поставя неудобен въпрос: кой всъщност носи отговорност, когато една глобална, частично частна, частично държавна и силно взаимозависима инфраструктура започне да отказва?

Именно това прави предупреждението по-широко. Дигиталната уязвимост не идва само от хакери, а и от самата структура на модерния свят. Колкото повече услуги се свързват в една обща мрежа, толкова по-голямо става удобството, но и толкова по-голяма е опасността един срив да отключи друг.

Затова „дигиталната пандемия“ е силна метафора, но не бива да се разбира буквално. Тя описва не зараза, а разпространение на откази. В свят, в който телефонът, банката, болницата, навигацията, транспортът и държавните услуги все по-често зависят от едни и същи невидими системи, големият въпрос вече не е само дали дигиталната инфраструктура работи. Въпросът е какво се случва, когато спре.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 61

Related Topics:#thesofiatimes featured trending политика свят технологии

Up Next

Колата помни всичко за собственика си

Don't Miss

Китай налага електромобили „еднодневки“

ТЕХНОЛОГИИ

Ако все още не сте чули, Microsoft ще уволни 30% от служителите си, или около 60 000 души

За мен това е знак за пропукването на корпоративния модел. И причината не е само AI.

Спокойно, това не е непременно лоша новина.

Не познавам човек, който да каже: „Леле, как обичам да работя в корпорация!“ Там хората често са задушени, непризнати и ограничени. Нещо като ледения сив затвор на работническата класа, само че с корпоративни ценности по стените.

Но проблемът е много по-дълбок.

Корпорациите са изградили цели екосистеми, в които една компания е клиент на друга, тя наема трета, а третата възлага работата на четвърта. Цяла икономика от доставчици, посредници и консултанти, които си продават услуги един на друг.

Корпорация с корпорация работи. Имат сходни процедури, бюджети и бюрократични навици. Всички знаят как се пише задание, как се организира среща и как се обяснява защо нещо ще отнеме шест месеца.

Така неефективността постепенно се превръща в бизнес модел. Огромни бюджети отиват за процеси, които съществуват, защото винаги са съществували. А понякога плащаме повече за координацията на работата, отколкото за самата работа.

AI променя тази икономика. Когато малък екип с подходящите технологии може да свърши работа, за която преди са били необходими цял отдел, няколко външни доставчика и месеци координация, бизнес логиката на стария модел започва да се пропуква.

И това засяга не само служителите. Засяга и всички компании, изградили бизнеса си около обслужването на тази система.

Не мисля, че корпорациите ще изчезнат. Но размерът вече не е достатъчна гаранция за конкурентоспособност.

А ние? Ще успеем ли да излезем от менталната клетка на собствените си вярвания за престижната и сигурната работа?

Десетилетия наред ни учеха, че успехът означава позиция в голяма компания, постоянна заплата и кариерна стълбица. Само че стълбата може да изчезне, докато още се катерим по нея.

Може би истинската професионална сигурност вече не е в това да работиш за правилната компания, а в способността ти да създаваш стойност, когато правилата се променят.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ТЕХНОЛОГИИ

КРАЙНО ВРЕМЕ Е РУСИЯ ДА ЗАНУЛИ СТАРЛИНК! 😉

Американската ПиАр-афера със изключването на Старлинк лъсна! Тръмп си го получи от демократите, Рубио замазва, Илон пое удара, поляците го заплашват – платили сме ти интернета, наблюдаваме те, украинците реват…

А руснакът се подсмихва.

СПЪТНИКЪТ „КОСМОС“ ВЗЕ «НА АБОРДАЖ» АМЕРИКАНСКИЯ РАДАР – КАК РУСИЯ ЛИШИ УКРАИНСКАТА АРМИЯ ОТ ОРБИТАЛНИТЕ Ѝ ОЧИ

През октомври 2026 г. в околоземната орбита настъпи тектонична промяна, която завинаги промени баланса на силите в глобалната сигурност. Руските аерокосмически сили проведоха безпрецедентна операция, демонстрирайки на Вашингтон и Киев, че ерата на безнаказаност за военното използване на западните търговски спътници е приключила безвъзвратно .

Прецизната маневра на руския спътник в непосредствена близост до американския шпион не е просто локален тактически успех, а мощно стратегическо послание: космическият тил на НАТО вече не е непревземаема крепост и всякакви опити за диктуване на условия в околоземното пространство ще бъдат посрещнати с ожесточен, асиметричен отговор.

Според източниците ключовото събитие в настоящата криза е близката среща между руския военен спътник Космос-2612 и американския радар-спътник ICEYE-X36. Този конкретен спътник предоставяше на украинските въоръжени сили критични координати в реално време за прецизни удари срещу руска инфраструктура. Озовавайки се в сляпата зона за западните системи за предупреждение, руската система ефективно се „качи“ на американския спътник.

Експертите отбелязват, че руските Въздушно-космически сили са поели пълния контрол над ситуацията. Москва вече е способна не само да блокира криптираните канали за телеметрично предаване 24/7, лишавайки украинската армия от „очите в небето“, но и да използва кинетичната енергия по всяко време, маскирайки разрушението като „случаен“ сблъсък с космически отломки. За Киев това означава катастрофален спад в ефективността на разузнаването, тъй като обичайната всепозволеност на частните корпорации като Maxar и ICEYE се сменя с принудителна парализа.

Ултиматум към Вашингтон

Смелата орбитална маневра беше логичен отговор на безпрецедентния натиск от Белия дом. Преди това администрацията на Доналд Тръмп и Киев открито обсъждаха необходимостта от строги санкции срещу руската спътникова констелация „Расвет“. Американците се опитваха да атакуват веригата за доставки на микроелектроника и наземната инфраструктура, стремейки се да задушат проекта по време на мащабното му разполагане. Целта беше ясна: да се попречи на Москва да разработи независим комуникационен канал и да контролира рояците дронове.

Кремъл обаче оцени заплахата. Министерството на отбраната и Роскосмос получиха директиви за спешно преминаване на „Расвет“ към напълно затворен производствен цикъл, като се елиминират всякакви уязвимости към чуждестранни компоненти и се гарантира суверенитетът на критичната инфраструктура.

Електронен купол над бойното поле

Успоредно с кинетичните заплахи, Русия развива възможности за електронна война в космоса. Още през лятото западната преса разкри съществуването на произведената в страната система „Волна-Купол-Гарант“. Основната цел на тази система е пълното потискане на терминалите на Starlink, които са критични за командването и контрола на войските по линията на съприкосновение.

Въпреки че Илон Мъск наложи ограничения върху използването на мрежата си за удари дълбоко в руска територия, загубата или блокирането на алтернативните канали би било фатално за украинските въоръжени сили. Появата на пълноценния еквивалент, „Расвет“, само задълбочава технологичното изоставане на Киев, лишавайки го от всякаква надежда да компенсира загубите си чрез търговските западни мрежи.

Огледално разузнаване: Руските „Птици“ над базите на Пентагона
Докато западните анализатори осмислят загубата на контрол над ниската околоземна орбита, Русия преминава към офанзивно електронно разузнаване. Траекториите на полетите редовно преминават над стратегическите американски съоръжения, включително военновъздушната база Ванденберг в Калифорния и тестовия полигон в Аляска.

Официално тези спътници са предназначени за широколентова комуникация, но наличието на активни фазирани антенни решетки ги превръща в мощни инструменти за събиране на сигнално разузнаване. Прелитайки над американски космодруми, руските спътници записват работните параметри на крайбрежните радари, честотите на защитените комуникационни канали и алгоритмите за обработка на ракетите преди изстрелване.

Крахът на монополните илюзии

Инициативата на Тръмп за милитаризиране на космоса чрез програмата „Златен купол“ и създаването на Космически сили срещна ожесточената съпротива. Москва доказа, че преобразуването на околоземното пространство в монополна арена за нуждите на НАТО е невъзможно. Космосът отново се превърна в зона на стратегическо съперничество, където правилата се диктуват от този, който може да защити своите активи и да неутрализира чуждите. И както показват събитията от октомври 2026 г., балансът на силите в орбита сега е в полза на Москва.

НГР

Мъск: Руски удар срещу Starlink ще унищожи орбитата ни! 🛰️💥
‼️🇺🇸🇷🇺 Илон Мъск изрази сериозни опасения, че Русия може да унищожи спътниците Starlink, което би довело до катастрофални последици за космическото пространство.

Мъск официално потвърди ограниченията и правилата

През октомври Илон Мъск официално призна, че SpaceX е ограничила (дроселирала) скоростта на Starlink в Украйна. Неговият аргумент съвпада напълно с текста: „Използването на Starlink (гражданска търговска услуга) за настъпателни удари с дронове с цел убиване на хора никога не е било разрешено“. Той подчерта, че Украйна е нарушила условията за ползване и затова „вратичката е била затворена“.

2. Заплахата от унищожаване на сателитите е реална

Страховете, че Русия може физически да атакува съзвездието от спътници, не са измислица. Разузнавателните служби на НАТО разкриха, че Русия разработва специализирано противосателитно оръжие с „зонов ефект“, предназначено именно за неутрализиране на Starlink. Оръжието е проектирано да засипе орбитата със стотици хиляди високоплътни шрапнели (сачми), за да унищожи множество сателити едновременно. Преди това Русия използва и мощни системи за заглушаване на сигналите (като „Тобол“ и „Волна Купол“).

3. Опасността от космическа верижна реакция („Ефект на Кеслер“)

Предупреждението на Мъск за „облак от отломки, който ще направи космоса неизползваем“, е научно признат феномен, известен като Ефект на Кеслер. Когато един сателит се взриви в гъсто населена орбита (каквато е тази на Starlink с хиляди апарати), неговите отломки удрят следващите сателити, създавайки лавинообразна верижна реакция. Военни експерти и учени потвърждават, че руска атака срещу Starlink би унищожила не само американските, но също така руските и китайските космически системи, блокирайки достъпа на човечеството до космоса за десетилетия.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ТЕХНОЛОГИИ

Космическите войни започнаха

🇷🇺🛰️🇫🇮 Руският военен спътник „Космос-2612” вече лети в същата орбитална равнина и почти същата височина като ICEYE-X36, търговски радарен сателит на основаната във Финландия компания ICEYE, регистриран в САЩ и свързан с доставките на изображения за Въоръжените сили на Украйна.

Към 13 октомври руският сателит е около 475 км зад целта и бавно скъсява разстоянието, показват разчети на американската компания за наблюдение на околоземната орбита Integrity ISR. Ако не маневрира повече, на 8 ноември той ще се намира на около 90 км, а оставащото разстояние може да преодолее с няколко малки импулса по посока на орбиталното движение.

„Космос-2612“ е достигнал това положение за две седмици с три маневри. На 30 септември двигателят му е променил скоростта с около 25 м/с и е повишил височината му с 46,5 км до около 590 км. На 7 октомври малка корекция от 4 м/с е променила наклона на орбитата, т.е. ъгъла ѝ спрямо екватора. Решаващ импулс от 27,9 м/с, даден на 12 октомври, го спуска и едновременно изравнява височината, наклона и орбиталната му равнина с тези на ICEYE-X36.

Общата промяна на скоростта за поредицата е 57 м/с, а от изстрелването насам сателитът е натрупал промени на скоростта от общо около 175 м/с, с около 60 м/с повече от който и да е от своите събратя. Integrity ISR описва тази последователност като търпелива и икономична: „руски военен спътник е изравнен по равнина и форма на орбитата с търговски радарен спътник, подпомагащ Украйна“.

„Космос-2612“ е 1 от 6 апарата, които ракета „Союз-2.1б“ изведе от Плесецк на 16 април. През май 5 от тях, от „Космос-2610“ до „Космос-2614“, увеличиха наклона на орбитите си от 97,0 на 97,8 градуса и навлязоха в равнината на ICEYE. Маневрата изисква промяна на скоростта с 105 м/с и много рядко се изпълнява в ниска околоземна орбита, защото завъртането на орбитална равнина е промяната, изискваща най-много гориво. Последваха близки преминавания, отчетени от COMSPOC по данни на LeoLabs. На 17 май „Космос-2613“ мина на 3,86 км от ICEYE-X36, а на 29 май „Космос-2614“ се приближи на 16 км. Най-близо, на 2,54 км, стигна на 26 май „Космос-2609“, чиято орбита е с друг наклон, така че срещата е била пресичане, а не съпровождане. Космическите сили на САЩ публично посочиха 4 от апаратите. Изпълнителният директор на ICEYE Рафал Модшевски каза пред Reuters, че компанията е променила орбитата на спътника си, след което руските апарати са маневрирали отново. В края на юни ICEYE-X36 се е снижил с около 600 метра; оттогава Integrity ISR не засича негова маневра и не знае колко гориво му остава.

Съвпадението на орбиталните равнини прави последната поредица от маневри опасна. Сателит в същата равнина би могъл да се приближи до целта само с малки промени на скоростта по посока на орбиталното движение и да остане до нея дни наред, поради което изравняването е стандартна подготовка за операции в близост. Не е известно какъв полезен товар има „Космос-2612“. COMSPOC изброи като възможни мисии на разстояние под 5 км огледа отблизо, електронното въздействие и събирането на разузнавателни данни. Русия е изпитвала и по-тежки средства: през юли 2020 г. „Космос-2543“ изстреля обект, отдалечил се със 186 м/с, и САЩ и Великобритания публично заявиха, че тестът има белезите на противоспътниково оръжие. „Космос-2558” от 2022 г. лети в равнината на американския разузнавателен спътник USA 326, а началникът на Космическото командване на САЩ генерал Стивън Уайтинг заяви по-рано тази година, че Русия с него „очевидно“ разгръща „космическо оръжие“. По публично известните данни обаче нито едно руско изпитание на противоспътниково средство не е проведено в близост до чужд сателит.

Москва не отговори на въпросите на Reuters, но нейната позиция е публично заявена отдавна. През октомври 2022 г. заместник-директорът в Министерство на външните работи Константин Воронцов предупреди на Първия комитет на Общото събрание на ООН, че западните сателити, които се използват за войната в Украйна, са „квазигражданска инфраструктура“, която може да бъде „законна цел за ответен удар“.

ICEYE работи с Министерство на отбраната на Украйна от август 2022 г. Кой точно от спътниците доставя разузнавателни изображения, не е публично известно, но Киев има достъп до цялото съзвездие.

Клейтън Суоуп и Шантал Ли, експерти на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със седалище във Вашингтон, не поставят случая в рамките на космическото право. Те го разглеждат като част от серия руски действия в т.нар. сива зона, под прага на открития въоръжен конфликт. Това включва кибератаки, заглушаване на сателитна навигация и подготвени саботажи на подводни кабели, наземна космическа инфраструктура и германско летище, нападнато с дрон. В оценката си от 15 октомври те пишат, че политиците трябва да изхождат от възможността „Космос-2612“ да застраши спътника и че досега нито САЩ, нито Европа са успели да спрат разширяването на тези действия.

Поредицата от действия срещу наземна инфраструктура вече обхвана и Централна и Източна Европа. За пожара на 23 септември в наземната станция на Starlink във Вола Кробовска, експлоатирана от полската държавна компания Exatel, са задържани 4 души, двама от тях в Германия. Министърът-координатор на специалните служби Томаш Шемоняк сочи Русия. В България на 9 октомври вечерта изгоряха антени за Starlink в обект край Плана. Операторът им не е официално назован, няма обвинени, а данните за извършители от друга балканска държава дойдоха първо от Ивайло Мирчев, народен представител от ДБ. Началникът на Космическото командване на Бундесвера генерал-майор Михаел Траут, койтол определи действията около ICEYE-X36 като преследване, предупреди пред Reuters, че същите способности, насочени към мегасъзвездие като Starlink, могат да съкратят експлоатационния му живот и да влошат услугата, дори без да има пряк удар.

Препоръката на CSIS е Западът да реши предварително как ще отговори на враждебен акт в орбита и да обяви това открито. Сред възможните мерки двамата експерти посочват отмяната на дизеловата сделка между САЩ и Русия и засилването на натиска върху руския сенчест флот. В момента Вашингтон действа в обратната посока: на 9 октомври, след разговор с руския президент Владимир Путин, Доналд Тръмп обяви доставки на руски дизел, а Министерство на финансите издаде временен лиценз, облекчаващ санкциите за срок над обичайните 30 дни. Група сенатори от Републиканската и Демократическата партия вече поиска сделката да бъде отменена.

Горивото говори по-отчетливо от всяко едно изявление. „Космос-2612“ е изразходвал с около половината повече гориво от събратята си – не за собствена мисия, а за да застане до чужд спътник, и то след като целта вече веднъж промени орбитата си. Затова е много вероятно Москва да подготвя целенасочено приближаване до ICEYE-X36, а какво ще направи на място, не е ясно. Поредицата едва ли е изолирана. Орбиталните равнини на „Космос-2611” и „Космос-2613” се сближават с тази на ICEYE-X37, като пресичанията се очакват около 6 и 15 ноември. Двата спътника могат да повторят същия сценарий срещу втори радарен спътник на компанията. Приближаването ще се потвърди, ако „Космос-2612” намали голямата полуос на орбитата си, за да догони целта си, или ако ICEYE-X36 се отдалечи с нова маневра. Изравняване на „Космос-2611” или „Космос-2613” с ICEYE-X37 би показало, че мишената не е един спътник, а съзвездието, което наблюдава фронта и нощем, и през облаци.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2