EXPRESS TV
Войната в Иран обърка енергийните планове на Европа
ЕС вече имаше енергийни проблеми. Хаосът в Персийския залив само ги влоши още повече.
Атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран донесоха хаос в един от най-богатите на петрол региони в света. Ударите вече започнаха дa оказват влияние и ще имат дълготрайни последици за световните енергийни доставки. Корабният трафик почти спря през Ормузкия проток в Персийския залив, който е ключова точка за една пета от световната търговия с петрол и газ. Това накара правителствата да се паникьосат относно веригите за доставки и да търсят алтернативи.

Къде е Европа в тази ситуация?
Макар и по-малко зависима от петрола и газа от Персийския залив, отколкото Азия, Европа е изправена пред натиск. Цените се покачват, а ключовите транзитни маршрути се свиват. И ако конфликтът се проточи дълго време, както предупреди Доналд Тръмп, той рискува да се превърне в пълномащабна глобална криза.
Кои са основните енергийни критични точки в Европа, за които трябва да се внимава?
Покачващи се цени
Европа не е голям вносител на изкопаеми горива от Персийския залив. По-малко от 10% от газа ѝ идва през Ормузкия проток, а петролът не е много повече. Затварянето на маршрута обаче доведе до загуба на огромна част от световните доставки, което от своя страна доведе до повишаване на цените навсякъде.
Цените на европейския природен газ се покачиха рязко от началото на войната, като към вторник почти се удвоиха до 56 евро за мегаватчас. Газът представлява 20% от енергията на Европа и е жизненоважен за отоплението, производството на електроенергия и енергийната промишленост. По-високите цени ще увеличат сметките за европейската промишленост и домакинства, които вече се борят с едни от най-високите разходи за енергия в света.
Ако това продължи дълго, се очаква европейската промишленост да започне да се оплаква още по-силно колко неконкурентоспособна е станала Европа. Това от своя страна ще увеличи натиска върху ЕС да отслаби климатичните политики, като например Системата за търговия с емисии, които се разглеждат като налагащи допълнителни разходи за бизнеса.
Цените на петрола също се увеличиха след атаките, като се повишиха с 10% от началото на войната. ЕС получава по-голямата част от петрола си от Норвегия и САЩ, но това все пак ще повиши цените на бензиностанциите.

Изчерпване на възможностите за диверсификация
Европейските страни, някога безнадеждно зависими от руските изкопаеми горива, се надпреварват да диверсифицират, откакто Русия нахлу в Украйна. Това до голяма степен означаваше преминаване към САЩ, които сега доставят цели 60% от втечнения природен газ за Европа.
Това изглеждаше като прилична сделка, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп не заплаши да анексира Гренландия. Това пък направи новата зависимост да изглежда рискована.
Длъжностни лица на ЕС споменаха страни от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, включително Катар, ОАЕ, Алжир и Азербайджан, като потенциални алтернативни източници на доставки.
Но след конфликта в Персийския залив два от тези производителя загубиха своята привлекателност. Гигантският завод за втечнен природен газ (LNG) на Катар, източник на 20% от световните доставки, спря производството в понеделник. ОАЕ затвориха голям газов комплекс в Северен Ирак. Засегнатите азиатски купувачи също се надпреварват да си осигурят нови доставки.
Подновената нестабилност в Близкия изток би могла да усложни и усилията за прекратяване на вноса на газ от Москва в ЕС. Унгария, която, заедно със съседна Словакия, все още внася огромни количества руски газ и петрол, вече се възползва от войната с Иран, за да подчертае значението на руския петрол.
Намаляващи резерви
Спирането на катарското производство на газ е още по-опасно от вече изчерпаните газови резерви в Европа, които потънаха до четиригодишно дъно от около 30% от максималния капацитет през март, според данни на ENTSOG, асоциация на операторите на преносни мрежи.
Много страни членки се затрудняват да изпълнят целите на ЕС за съхранение, установени след нахлуването в Украйна през 2022 г., а по-ниските температури през зимата са изчерпали резервите допълнително – особено в Германия, която според съобщенията е настоявала за прекратяване на целите на ЕС.
Междувременно ЕС вече задължава страните членки да поддържат 90-дневни аварийни запаси от петрол. Страните извън ЕС на Балканите и в Източна Европа обаче все още не са изпълнили напълно подобни цели, като запасите от петрол варират от ниски до никакви в страни като Албания и Босна и Херцеговина, твърди доклад от 2025 г.
Докато страните членки все още се опитват да преценят как ще се развие войната, стратегическите резерви от газ и петрол все още не са разположени, заявиха представители на много столици. Много служители остават оптимисти за краткосрочните перспективи, като подчертават диверсифицираните енергийни доставки.

Да се откажем напълно от изкопаемите горива?
Групи, подкрепящи възобновяемите енергийни източници и климатичните промени, бързо посочиха, че Европа няма да е изложена на риск от енергийна криза, ако цялата ѝ енергия идва от местни възобновяеми източници.
В понеделник ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стил заяви, че сътресението показва за пореден път, че зависимостта от изкопаемите горива оставя икономиките, бизнеса, пазарите и хората на милостта на всеки нов конфликт или промяна в търговската политика. По думите му възобновяемите енергийни източници са по-евтини, по-безопасни и по-бързо стигат до пазара, което ги прави очевиден път към енергийна сигурност и суверенитет.
„Никой не искаше още един пример за изключителната уязвимост на Европа поради вноса на изкопаеми горива, но така или иначе я имаме“, заяви Адриан Хийл, директор на Алианса за електрификация.
Той призова за масивен тласък за електрически превозни средства, термопомпи, възобновяеми енергийни източници и батерии.
Въпреки че възобновяемите енергийни източници сега генерират почти половината от електроенергията на ЕС, те все още представляват само 20% от общия енергиен микс на Блока. А електрифицирането на промишлеността, транспорта и отоплението отнема десетилетия – това не е отговорът на непосредствена криза.
Въпреки това, конфликтът в Персийския залив вероятно ще затвърди нова тенденция – енергийната сигурност, а не климатът, се превърна в основен аргумент на Европа за увеличаване на сектора на възобновяемите енергийни източници.
Проблеми с танкерите
Ормузкият проток е подложен на силен натиск през последните дни, като корабоплаването е почти спряно.
„През 15-те години, в които отразявам пазарите на петрол и корабоплаване, това е може би най-голямото събитие, което съм виждал“, коментира Матю Райт, главен анализатор на товари в Kpler, сравнявайки шока с Covid и войната между Русия и Украйна.
По думите му тази криза носи уникално опасно геополитическо измерение с несигурното политическо бъдеще на Иран и ескалиращото регионално напрежение.
Обикновено от 15 до 18 милиона барела суров петрол преминават през тесния воден път всеки ден – приблизително една пета от световното потребление на петрол.
По-малко от 10 кораба на ден сега се опитват да преминат през Ормузкия проток, като се съобщава, че няколко са ударени на фона на ескалиращото регионално военно напрежение. Близките пристанища също са подложени на атака.
Европейските корабни гиганти Maersk, Hapag-Lloyd, MSC и CMA CGM спряха транзита през пролива до второ нареждане, насочвайки корабите, пътуващи към Персийския залив, към безопасни места за закотвяне и пренасочвайки услугите си около нос Добра надежда.
Застраховката също се превърна в решаващо ограничение. Покритието за военен риск беше за кратко оттеглено и сега се възстановява с рязко по-високи премии.
Във вторник, сякаш предлагайки да изпрати кавалерия, президентът Тръмп предложи да осигури военноморски ескорт и застраховка за политически риск за петролни и газови танкери, преминаващи през Ормузкия проток. Съобщението ограничи ралито, което добави повече от 10 долара за барел, откакто САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран на 28 февруари. Въпреки това енергийните пазари остават несигурни заради обстановката в Персийския залив.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх
Насред дебрите на YouTube алгоритъма ми изплува интервю, чието заглавие обещаваше Тъкър Карлсън да РАЗГРОМИ най-големия британски РУСОФОБ, призоваващ за НЕЗАБАВНА ВОЙНА с Русия.
Британец-русофоб и Тъкър Карлсън. Да си имам социалния живот, но…перфектната петък вечер!
Започнах интервюто с известна предубеденост към възпитаника на Eton.
На петнайстата минута британецът ми стана симпатичен.
На двадесет и петата установих, че съм по-скоро съгласна с него.
Към средата започнах да се питам какъв всъщност е проблемът ми с Британия.
Към края се чудех какво количество черен чай трябва да изпия, за да изкупя греховете си пред братския британски народ.
Tucker Carlson pressed former British MP Jacob Rees-Mogg on why Britain entered World War II.
He argued Germany had territorial claims in Poland, that Britain joined a war it wasn’t directly attacked in, and that the result was the end of real British sovereignty. American troops have been stationed there ever since.
“The U.S. has had troops here ever since. You lost your sovereignty.” https://t.co/k3dpZOWg16
— Kacee Allen (@KaceeRAllen) October 3, 2026
Вместо да слушаме как един неприлично богат британец ни убеждава да воюваме с Русия, интервюто се превърна в лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх. Карлсън отдели половин час да защитава Хитлер, да оправдава нападението над Полша и да представя ВСВ като злощастно стечение на обстоятелствата, в което несъобразителните съюзници принудили фюрера да нападне съседите си.
Кулминацията настъпи, когато Джейкъб Рийс-Мог отбеляза, че без британската съпротива срещу Хитлер днес страната вероятно щеше да говори немски, което г-н Карлсън отигра със забележителна интелектуална изтънченост: “На кой му пука? Нали поне е европейски език!”
Оставяме настрана вопиющата историческа некомпетентност и факта, че Тъкър очевидно изглежда добре само когато интервюира хора, за които четенето се изчерпва с менюто. По-интересна е причината, поради която се озова в тази ситуация.
Тъкър е изолационист, който се противопоставя на американската военна помощ за Украйна и поддържа тезата, че Западът е провокирал руската инвазия. В стремежа си да докаже, че изолационистката логика издържа проверката на историята, Тъкър предпочете да влезе в оправдателен режим спрямо Хитлер, отколкото да допусне пробойна в принципите си.
Докато гледах как се закопава с всяка минута, си мислех: “Брат, що просто не кажеш, че това е тотално различно, и да приключваме?”
Моралната последователност не е порок. Това е да прилагаш едни и същи принципи към сходни ситуации, независимо дали изводите са в твоя полза. Да предвиждаш кога собствените ти аргументи могат да се обърнат срещу теб.
Колкото и абсурден да е примерът, искрено ме впечатли стремежът на двамата събеседници да следят за противоречия в аргументацията си в реално време. Сякаш да бъдеш уличен в двойни стандарти е дори по-неприемливо, отколкото да защитаваш абсурдна позиция. Сякаш в някои общества политическият дебат не се изчерпва с фразата “Това е съвсем различно”.
У нас той протича така:
Политик осъжда опонент за това, че е откраднал колело. Впоследствие се оказва, че негов съпартиец е откраднал мотор. Ако изобщо се намери журналист, способен да извърши сложната когнитивна операция по съпоставка, следва обяснение за фундаменталните различия между велосипеда и мотоциклета и мантрата “Това е съвсем различно!”
Въпросът приключва.
Макар да презирам моралния релативизъм, и аз самата не съм имунизирана срещу него. Ако човек отвори профила ми, ще остане с впечатлението, че всяко нещастие, сполетяло човечеството след изгонването на Адам и Ева от Рая, е по вина на демократичната общност. Моля да си спестите менталната гимнастика да доказвате, че при Сътворението Господ е изсипал всички човешки пороци в един демократичен двор. Просто едни грешки осветяваме с прожектор, други оставяме в удобния полумрак на собствената си избирателност.
Бертран Ръсел е казал, че повечето хора биха предпочели да умрат, отколкото да мислят. Направих опит, дотук ми стигнаха силите.
Какво липсва в чипа на политическата ни култура? Защо всеки дебат е толкова повърхностен? Защо толкова трудно правим аналогии? Защо принципите ни имат срок на годност и политическият хоризонт рядко се простира отвъд последните две седмици?
Не предлагам да следваме Тъкър до Третия райх, опазил ме Господ. Но поне да стигнем до етап, в който не отхвърляме всяка аналогия с мантра.
Ще се радвам да проведем един морално последователен дебат в коментарите.
Поне да опитаме, преди някой да обяви, че това е съвсем различно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
EXPRESS TV
Не сте бедни. Просто никой не ви е учил как да мислите за парите.
Не сте бедни. Просто никой не ви е учил как да мислите за парите.
Знаеш ли кое е най-странното?
Дълго време си мислех, че ако печеля повече… всички финансови проблеми просто ще изчезнат.
После започнах да наблюдавам хората около мен.
Едни изкарваха по две хиляди лева и живееха спокойно.
Не сте бедни. Просто никой не ви е учил как да мислите за парите. pic.twitter.com/FIOWowxI51
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 13, 2026
Други печелеха по десет хиляди… и пак бяха в постоянен стрес.
Тогава си зададох един въпрос.
Ами ако проблемът никога не е бил в парите?
А в начина, по който мислим за тях?
Започнах да чета книги, да слушам едни от най-успешните предприемачи и психолози в света.
И осъзнах нещо, което никой не ми беше казвал.
Повечето от нас не сме учили как да управляваме парите си.
Ние сме наследили чужди убеждения за тях.
И точно това искам да променим… заедно.
Напишете мнението си в коментарите.
Чета всеки един.
-
ИСТОРИЯ2 months ago👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
-
БЪЛГАРИЯ2 months agoА, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
-
КОМЕНТАР1 month agoМен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
-
АНАЛИЗИ2 months ago🔥 В АДА за вас е подготвен ОТДЕЛЕН КАЗАН







