Русия и Турция бягат от американските облигации към златото

Русия, Турция и някои други страни по политически съображения са започнали да намаляват дела на американските държавни облигации в структурата на своите златно-валутни резерви и ги заменят със злато. Както пише Bloomberg, другите държави, където икономиката по-малко зависи от политически съображения, не следват техния пример засега, но ситуацията може напълно да се промени.

От декември 2017 г. Русия е съкратила в своите активи обема на американски дългови облигации повече от наполовина, пише Леонид Бершидский в статия за Bloomberg. При това расте делът на златото в златно-валутните запаси на Русия. Според оценките на автора на статията това е разбираемо поведение за страна, която трябва да си има работа с непредсказуемата санкционна политика на САЩ. Но от известно време такава стратегия се среща все по-често.

Русия снижи показателите си по дълговите документи на САЩ от 102,2 милиарда през декември 2017 г. до 48,7 милиарда през април 2018 г. Това е много, макар и да не трябва да се говори, че е силен удар по САЩ. Както отбелязва авторът на статията, Русия в значително по-голяма степен се опира на облигациите на Китай, Япония, Бразилия и някои европейски държави. Дългът на САЩ съставя почти 21,2 трилиона и затова колебанията в размер на няколко десетки милиарда долара Вашингтон може и да не забележи.

САЩ засега може да не се притесняват, пише авторът на статията, нали в абсолютни значения запасите на дълговите му документи по света растат, а доларът само леко губи позиции и достига 62,7% в системата на чуждестранните валутни резерви.

Впрочем, има въпроси, заради които, пише Бершидский, САЩ трябва да се притесняват. Например, дългът на САЩ расте по-бързо от резервите на страните по света и това частично се обяснява със снижаването на ролята на другите държави в поддръжката на американския държавен дълг. От друга страна тези тенденции на дела злато в златно-валутните запаси на страните по света остава както преди, отбелязва авторът на статията. И това е частично свързано с поведението на „ексцентричните автократи-любители на златото“. Към тях авторът причислява Русия, Беларус, Казахстан и Турция.

Ако тези страни в последно време увеличават своите запаси от злато, то страните от еврозоната, които дълго време предпочитат на съхраняват запасите си в този скъпоценен метал, съхраняват баланса и сега 55% от техните международни резерви са съставени от злато. Но в последно време търсенето му е паднало. Но въпреки това, едва през първите три месеца на 2018 г. централните банки са купили 116, 5 тона.

Както за Русия, така и за Турция решението за намаляването на обемите западни валути е стратегическо. Както и Русия, Турция наскоро започна да се избавя от американските дългови книжа, намалявайки своите запаси с близо 38%

Но, въпреки търговските войни на Тръмп, неговата риторика и икономическа политика, а също така на относително слабия долар, останалите страни не следват примера на Русия и Турция, защото динамиката на цените на златото е дори по-лоша от тази на долара. В мнозинството страни чиновниците, които се занимават с резерви, действат като частни инвеститори, а затова геополитиката и идеологията не ги заставят да купуват злато, докато то не започне да показва добри пазарни резултати.

Освен това, те сега купуват други недоларови недооценени активи. Всички останали резерви във валута, освен долара, растат, макар и не толкова силно. САЩ доминират в международните златно-валутни запаси вече почти сто години от историческа гледна точка това е доста кратък период. Затова и няма гаранции, че светът ще продължи да купува американския държавен дълг независимо от американската политика. „Бягството на Русия и Турция към златото може да е предвестник на по-сериозни глобални изменение“, предвещава Bloomberg.