ПАРИ

Парите на българите в депозитната система трябва да са под контрола на държавата, а не на частни фирми

Българската държава, а не частни фирми трябва да контролира парите на българските граждани, които предстои да се събират от т.нар. депозитна система.

Това се казва в позиция, внесена в парламента от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ).

Разследване на Обективно.БГ разкри, че чужди компании и търговски вериги искат да печелят 126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета. Причината: до две години България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от пластмасовите бутилки и метални кенчета до 2028 г. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Спорният въпрос, който предстои да реши парламентът, е кой да събира и контролира тези пари: държавата или частни дружества и НПО-та. Според внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъци (ЗУО) това трябва да е държавата.

Срещу него обаче се обявиха представителите на големите мултинационални компании и търговските вериги в България, които искат частна депозитна система. Съюзът на пивоварите („Загорка“, „Карлсберг“, „Каменица“ и др.), Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки („Кока-Кола“, „Куадрант Бевъриджис“ – производител на „Пепси“, „Сан Бенедето“, „Девин“ и др.) и Сдружението за модерна търговия („Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“ и др.) настояват парламентът да гласува в полза на частните фирми, а не на държавата, с мотива, че така е в Европа. В Унгария обаче депозитната система също е държавна, както предвижда и българският законопроект.

Представителите на българския бизнес от Асоциацията на българските търговци на храни (АБТХ), Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ), са на противоположното мнение. Те искат парите на българските граждани от депозити да се събират от българската държава. В становището им до парламента са посочени следните мотиви:

„Не споделяме виждането, че създаването на депозитен оператор – публично предприятие – противоречи на европейското законодателство и по-специално на Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки. Съгласно Приложение Х към Регламента, „оператор на система“ означава всяко физическо или юридическо лице, на което е възложена отговорността да създаде или експлоатира депозитна система за връщане в държавата-членка.

От определението става ясно, че депозитен оператор може да бъде всяко юридическо лице, като не се поставя никакво ограничение по отношение на собствеността на капитала. Нещо повече, съгласно чл. 5 от Закона за публичните предприятия, публичните предприятия са юридически лица, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото с цел постигане на максимална стойност за обществото чрез ефективно разпределение на ресурсите.

На следващо място трябва да се има предвид, че публичният характер на депозитния оператор е гаранция за прозрачност и отчетност, тъй като всички договори, сключени от него в изпълнение на дейността, трябва да преминат през предвидените в Закона за обществените поръчки процедури, както по отношение на условията на договорите, така и по отношение на тяхното изпълнение. В този смисъл предложеният ЗИД на ЗУО осигурява максимална възможност за контрол, както от страна на компетентните органи, така и от страна на гражданите и обществените организации.

Практиката в другите европейски страни показва, че депозитният оператор акумулира ресурс в размер на стотици милиони евро от невърнати депозити (събрани от потребителите) и този ресурс трябва да бъде използван в полза на гражданите и околната среда. Считаме, че без публичен контрол депозитната система може да стане лесна мишена за злоупотреби, а натрупаните средства да се използват за други цели, различни от законово определените.

Не споделяме мнението, че ще е налице конфликт на интереси, тъй като държавата ще бъде тази, която ще управлява и ще контролира депозитния оператор. Напротив, конфликт на интереси би бил налице, ако капиталът на депозитния оператор е собственост на задължената индустрия и тази индустрия определя самостоятелно условията, при които ще изпълнява своите законови задължения, вкл. размер на депозита, условия по договорите, отчетност на материалните, финансовите и информационни потоци – на практика се получава договаряне сам със себе си“, пише в становището на представителите на българския бизнес до парламента.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 58

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия пари финанси

Up Next

Дългът на колективния Запад скача заплашително

Don't Miss

Хората се чудят как да платят сметките си за ток, а депутатите се глезят с 9% увеличение на заплатите си.

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2