ПАРИ

Чуждестранните инвеститори бягат

Корупцията е повсеместна, дълбока, толерирана и неизтребима, а схемата е съвсем проста – една трета от парите трябва да влязат в гушите на пеликаните, които обслужват и силните на деня. Затова чуждестранните инвеститори предпочитат да платят 30% данък в бяла страна с независимо и честно правосъдие и либерални закони, вместо да следват схемата “10% налог +1/3 от инвестицията на когото трябва”, както става в България

Тъжно, но чуждестранните инвеститори бягат като опарени от уж стопроцентово евроатлантически ориентираната ни родина. В маратона са се включили и българи, маскирани като чуждестранни инвеститори, които предварително са изнесли парите си в разни офшорни зони. В страната остават само онези, които могат да внасят работници, за да им бачкат почти без пари и така да печелят въпреки окаяното технологично състояние на техните фирми. Остават и играчите от финансовия сектор, където все още има работа.

Тези тъжни констатации се леят от статистиката на БНБ. Според монетарния регулатор само за първите четири месеца на 2018 г., когато пропагандата отчаяно ни обливаше с европредседателство, чужденците са изтеглили от България 161 млн. евро. Други са налели в българската икономика 113 млн. евро, но тази сума е била 229 млн. евро през същия период на 2017 година. Или равносметката е, че сме вътре с близо 50 млн. евро Това е и една от причините преките чуждестранни инвестиции в периода януари-април да се сринат с близо 50% в сравнение със същия период на миналата година.

Данните на БНБ показват и още нещо обезпокоително: че задграничният бизнес предпочита да усвоява печалбата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да реинвестира тези пари пак у нас. За първите четири месеца на годината реинвестираната печалба е едва 19 млн. евро – трикратно по-малко, отколкото е била през същия период на миналата година. Нарастват единствено инвестициите под формата на заеми, които компаниите майки зад граница отпускат на българските си щерки. За периода януари-април те са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди това. Или два пъти повече. Тези заеми обаче трябва да се връщат и според БНБ инвеститори от Швейцария са си прибрали от началото на тази година 98 млн. евро – погашения по предоставени заеми.

Продължава да расте и рисковата компонента в източниците на ресурс за българската икономика. Това са най-вече пари от Холандия, Русия и Германия. Впрочем възникват сериозни съмнения и дали т. нар. холандски пари всъщност идват от тази страна. Там са регистрирани много български фирми, които не носят клеймото, че са офшорни. Така пък се свива делът на откровените офшорки в обема на чуждестранните инвестиции, които – според данни на икономическото министерство, са едва 43 млн евро, или 4.5% от общия обем на чуждестранните капиталовложения.

И тук, общо взето, зад нерадостната фасада, която официалната Бг пропаганда се мъчи да прикрие, на бял свят изплуват ред печални констатации:

Първо, ниските данъци – въпреки патетиката на управляващите, са сред последните примамки за чуждестранните инвеститори, когато търсят отговор на въпроса: къде да инвестираме? За да печелиш от капиталови вложения в България, трябва да имаш куп други възможности, каквито у нас няма. Първо, на преден план излизат “битовизмите”: не можеш да си прокараш вода, ток и канал до мястото, където ще влагаш капитала си. Нямаш и асфалтов път или локално отклонение на железницата. В добавка – трябва да си изкараш безброй малоумни разрешителни и лицензи от централната и от местната администрация, а това става в отчайващо дълги срокове, които обезсмислят всяко добро бизнес начинание.

Картината включва и необходимостта едва ли не на всеки ъгъл да даваш нещичко на гладните за рушвети хора в местните и в централните органи на власт. Корупцията е повсеместна, дълбока, толерирана и неизтребима, а схемата е съвсем проста – една трета от парите трябва да влязат в гушите на пеликаните, които обслужват и силните на деня. Затова чуждестранните инвеститори предпочитат да платят 30% данък в бяла страна с независимо и честно правосъдие и либерални закони, вместо да следват схемата “10% налог +1/3 от инвестицията на когото трябва”, както става в България.

И накрая: чуждестранните инвеститори търсят поне някаква форма на стабилен или нарастващ в перспектива вътрешен пазар. Но у нас поради ниските заплати хората дават пари само за храна и за разни дребни харчове, а българските богаташи пък харчат основно зад граница.

Така порочният кръг в тази обречена държава се затваря. Остава надеждата да намерим някого, за когото да работим на ишлеме – с негови материали, с наша енергия и евтина работна сила. А той ще си прибира произведеното за износ и така ще слага печалбата в джоба си някъде другаде, но много далече оттук. И тази горчива перспектива вече се реализира в българската софтуерна промишленост – аутсорсинга. Защото друга перспектива просто няма след 28 пропилени и окрадени години.

Post Views: 49

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5