Как патологията на ГЕРБ се превръща в норма:

Борисов легализира педофилията

БОРИСОВ, ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА СВОИТЕ ГРАНИЦИ! ТИ ПРЕКАЛЯВАШ В ЛАКЕЙНИЧЕСТНОТО! КАК ЩЕ СЕ ПОЧУСТВЯШ АКО ТВОЙТО ВНУЧЕ УТРЕ НЯКОЙ “НОРМАЛЕН ПЕДОФИЛ” МУ СЕ “ИЗРАДВА”??? А, АКО ТОВА СЕ СЛУЧИ НА НЯКОЙ “НЕРВЕН” БАЩА, ДОБЪР СНАЙПЕРИСТ???

Световната здравна организация (СЗО) реши, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, вече не трябва да се приема за умствено заболяване. Това става ясно от 11-ата Международна класификация на болестите (МКБ), която трябва да влезе в сила от 2022 година. Какво ще последва от това решение? “Гласове” потърси отговора от двама действащи български психиатри. Според тях тенденцията е да се измести границата между норма и патология и да се легитимира перверзията като част от нормата. “С други думи, ако изпитвате сексуален интерес към деца, не бива да бъдете обиждани с грозната дума „педофил” – просто имате „атипичен еротичен интерес”, обясниха двамата специалисти, пожелали анонимност.

МКБ (Международна класификация на болестите) е общоприета класификация за кодиране на медицинските диагнози, клинични описания и диагностични указания. Издава се от СЗО, периодично се ревизира с корекции – някои диагнози отпадат, появяват се нови. На български тя е преведена и издадена през 1998 година. За работещите в областта на психичното здраве МКБ е нещо като Конституцията.

МКБ важи за целия свят с изключение на САЩ – те имат свой класификатор, DSM (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). Преди няколко години излезе последната ревизия на DSM – DSM 5. В България в момента е в сила МКБ-10 – тоест десетата ревизия, от 1992 година.

През 2018 се очаква да излезе новата МКБ-11. В случая ни интересува раздел 5 – „Психични и поведенчески разстройства” – там, от 181 до 186 стр., четем следното:

Разстройства на половия идентитет (F64)
(Gender identity disorders)

F64.0 Транссексуалност;
F64.1 Двуролев трансвестизъм;
F64.2 Разстройство на половия идентитет в детска възраст;
F64.8 Други разстройства на половия идентитет;
F64.9 Разстройство на половия идентитет, неуточнено;

F65.0 Фетишизъм.
F65 Разстройства на сексуалното влечение:
(Disorders of sexual preference)

F65.0 Фетишизъм;
F65.1 Фетишистки трансвестизъм;
F65.2 Ексхибиционизъм;
F65.3 Воайорство;
F65.4 Педофилия;
F65.5 Садомазохизъм;
F65.6 Множествени разстройства на сексуалното влечение;
F65.8 Други разстройства на сексуалното влечение;
F65.9 Разстройства на сексуалното влечение, неуточенено.
F66 Психологични и поведенчески разстройства, свързани със сексуалното развитие и насоченост
(Psychological and behavioural disorders associated with sexual development and orientation)
F66.0 Разстройство на сексуалното съзряване;
F66.1 Дистонна на Аз-а сексуална насоченост;
F66.2 Разстройство на сексуалните влечения;
F66.8 Други разстройства на психосексуалното развитие;
F66.9 Разстройства на психосексуалното развитие, неуточнено.

По-наблюдателните вероятно са забелязали, че в горната класификация хомосексуалността отсъства. Малко предистория защо това е така. Хомосексуалността се е смятала за заболяване до март 1973 г., когато за първи път отпада от американската DSM.

Твърди се, че това се случва под натиска на местното гей-лоби.

По онова време Европа все още е по-консервативна – промяната идва при нас 20 г. по-късно – чак през 1992 г., с десетата ревизия на МКБ, в която хомосексуалността също отпада.

Трябва да си дадем сметка, че това се случва в съвършено различен контекст – тогава хомосексуалните хора действително са били тежко дискриминирани и преследвани, в много държави хомосексуалността е не само патологизирана, но и криминализирана. За такова нещо са лежали по психиатрии и затвори, а в бившите комунистически държави хомосексуалните са особено драматично репресирани.

По онова време промяната наистина е била хуманен и цивилизован жест – не можеш да зачеркнеш един човек, само заради различната му сексуална ориентация, независимо дали я одобряваш или не, нито е допустимо той да бъде преследван и тормозен за подобно нещо. Но тогава никой не е подозирал колко далеч ще стигнат нещата. И какво ще последва нататък.

А какво следва по-нататък се вижда в новата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ). Първото, на което попаднах, беше документ – по-точно изискване – на сайта на фондация „Билитис”, от името на Трансджендър Европа*. В текста се критикува горният списък с диагнози – твърди се, че това е зла патологизация на транс-индивидите, която нарушава адекватността на здравните грижи за тях, и се настоява тези категории да отпаднат в предстоящата МКБ-11. Искането е на тяхно място да се сложи политкоректното наименование „полово несъответствие” (Gender incongruence).

Намерихме официалния сайт на МКБ, където се публикуват т.нар. чернови (drafts) на МКБ-11. И там открихме… Gender incongruence.

В новата ревизия на американския класификатор също има някои смущаващи промени. В предишната DSM-4 – както и в МКБ-10 – има една категория “парафилии”. Парафилия, най-общо казано, означава сексуална перверзия. Например педофилия, воайорство, фетишизъм – това са парафилии.

Така например за педофилията в МКБ-10 четем:

„Сексуално предпочитание към деца (момчета или момичета, или и двата пола), които са обикновено в предпубертетна или ранна пубертетна възраст.” В предишната ревизия на DSM пък в описанието пише:

„А. Рекурентни, интензивни сексуално възбуждащи фантазии, сексуални подтици или поведенчески актове, включващи сексуални актове с дете или деца в предпубертетна възраст (в най-общия случай на възраст 13 г. или по-малки), за период от поне шест месеца.

Б. Индивидът е удовлетворил въпросните сексуални подтици или сексуалните подтици, или фантазии предизвикват значителен дистрес, или затруднения в междуличностовите взаимоотношения”.

В новата DSM-5 „парафилия” отпада. За сметка на това е въведен нов термин – „парафилно разстройство”. Ще попитате каква е разликата. Разликата е, че от горната дефиниция на практика отпадат фантазиите и подтиците – остават само „поведенческите актове” и „значителния дистрес”. Ако няма действие и дистрес, приемаме, че е налице „атипичен сексуален интерес”, който е напълно безобиден и нормален – и който е нехуманно да бъде „стигматизиран” с диагноза.

С други думи, ако изпитвате сексуален интерес към деца, не бива да бъдете обиждани с грозната дума „педофил” –

просто имате „атипичен еротичен интерес”. Ако почнете да изнасилвате деца или пък изпаднете в депресия поради нереализирания си мерак, ще получите диагноза „педофилно разстройство”.

Накратко – има едно тънко изместване на границата между норма и патология. И легитимиране на перверзията като част от нормата. Консултантите очакват в следващата ревизия на DSM да отпаднат и „парафилните разстройства”, а педофилията официално да се легализира. Такъв дебат предстои, помнете ми думата, убеден е един от източниците ни от психиатричните среди.

Това, накратко, е технологията на легитимирането на патологията.

Технология на превръщането на аномалията в норма и “човешко право”. И на идеологията в политика. По същество не се случва нищо ново – просто се ускорява процес, започнал преди десетилетия.

Новата МКБ-11 предстои да излезе всеки момент. Все още имам плаха надежда, че предвидените промени може и да не влязат във финалното издание. Но проследявайки нововъведенията в последната ревизия на американската DSM-5, имам мрачни предчувствия, заключава източникът.