БЛОГ

Разликата между 90-те и сега!

Разликата между 90-те и сега!

1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си син да излиза сам по тъмно.

2. Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд, последвани от 2 пакета Севън Дейс и поне една вафла Мура. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.

3. Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17 ти път различна рокля. И неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на втората.

4. Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото. За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка, ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола, мотор и скутер.

5. Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна, без пържено,глутен, млечни и бяла захар и с плодове събирани само от девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата мекица с пудра захар в устата.

6. В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.

7. Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9 годишната си дъщеря да държи нож, за да не се пореже.

8. За да възпитаваш успешно децата си сега ти е необходима поне една диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и поощряване на автономността . Нищо общо с шамарите на леля Гиче от детската ти градина.

9. За да вземеш детето си от училище днес е нужно да отидеш с още минимум 3 члена на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше тролей и два рейса за да се прибереш сама след часовете във втори клас.

10. Обясняваш на 17 годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от пребиваването ти в Ялта на 14, докато се наливаше с шотове евтина Текила в комбинация с бира.

11. Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха по поне една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти. Сега в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се оглеждаш за шведи.

12. Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство умело борави с ютюб, скайп и де що е тъчскрийн, преди да е махнало памперса.

13. Прекарваше по половин денонощие навън с ключ сръчно вързан на врата ти, докато вашите нямаха ни най малка представа къде си. Сега в момента, в който дъщеря ти прекрачи прага веднага й пращаш 3 вайбър съобщения, локейшън рикуест и дрон с камера.

14. За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа. Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по Коледа.

15. Но пък колко щастлива беше като ги ядеше! И до ден днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.

16. През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф.

17. Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на Хепи за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти знае къде е белачката.

18. Сглабянето на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне 20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват от почти всяко яйце.

19. Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това дъщеря ти има около 12 чифта обувки – с Елза, еднорог, дъга, светещи подметки, лепенки, пайетки, пухчета и не дай си Боже, Пепа Пиг.

20. Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца …

Post Views: 50

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия история култура

Up Next

Живот на глътки

Don't Miss

Родопски разказ за Рим

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

Post Views: 21

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 46

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 47