РАЗСЛЕДВАНЕ

Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.

На 28 декември 2002 г. вечерта прокурорът от Върховна административна прокуратура Николай Колев се прибира в дома си край „Пирогов“ и освобождава охраната си.

Минути по-късно той излиза отново на улицата вече по анцуг и маратонки, тъй като е установил, че батериите на дистанционното за телевизора са изтощени. Купува набързо нови батерии и тръгва към дома си на пресечката на ул. „Абоба“ с бул. „Пенчо Славейков“. В този момент към гърба му се появява мъж, който открива огън по него с пистолет със заглушител.

Николай Колев е надупчен с 10 куршума, а убиецът изчезва в тъмнината. По време на огледа до трупа на Николай Колев е открита невзривена граната.

Два дни след убийството на Николай Колев в София е открит нов труп – психологът на специализирания отряд на баретите в МВР Владимир Димов е намерен мъртъв в колата си с куршум в главата и с взривена ръка.

Показният разстрел на висшия прокурор идва след като Николай Колев влиза в публичен скандал с Никола Филчев.

През 2001 г. магистратът дава скандално интервю, като обвинява главния прокурор в злоупотреба с власт, мокри поръчки и хвърля бомбата, че има психически отклонения, заради които трябва незабавно да бъде освидетелстван и освободен от поста си.

Седмици след интервюто Николай Колев е арестуван от барети, а в колата му е подхвърлено пакетче кокаин. Той прекарва дълги месеци в ареста, преди да бъде освободен поради липса на каквито и да е доказателства. След като излиза от килията, Николай Колев предупреждава по телевизията, че Никола Филчев подготвя убийството му.

Въпреки, че на магистратът е осигурена държавна охрана, той губи живота си, застигнат от куршумите на наемен убиец. Впоследствие Нанка Колева, вдовица на разстреляния прокурор, обявява, че убийството на мъжа ? е организирано от тогавашния шеф на баретите Филко Славов.

Според думите ?, за да бъде отклонено разследването за двете убийства, е спусната удобната версия, че Николай Колев и Владимир Димов са взели пари от сръбската мафия, за да освободят от затвора арестувания Сретан Йосич.

Според Едвин Сугарев за свободата на сръбския мафиот действително са платени 2,5 милиона германски марки, но парите са прибрани от Филко Славов и Алексей Петров.

Преди да се стигне до шокиращата екзекуция на прокурора Николай Колев висшият магистрат несполучливо е нагласен като поръчител на друго неразкрито убийство в София – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

Тя е открита заклана в дома си в столичния квартал „Стрелбище“ на 28 февруари 2000 г. Година по-рано Надежда Георгиева напуска със скандал работата си при Орлин Аврамов, мастит бизнесмен и собственик на винарната „Стара изба” в Ямбол, за да стане секретарка на влиятелен бизнесмен.

Неофициално се твърди, че Георгиева е била любовница на Никола Филчев. Докато е в София, ямболската адвокатка се сближава с Димитрина Калайджиева, която е секретарка на прокурора Николай Колев. Надежда Георгиева не е случаен юрист – заради близостта си с главния прокурор Никола Филчев тя върши специфични услуги под негово давления.

Твърди се, че Надежда Георгиева получава $150 000 подкуп, които трябва да предаде на Филчев. Сумата е за приватизацията на държавното предприятие „Океански риболов”. В началото на 90-те дружеството, което е осигурявало по 130 тона риба дневно, е завзето от бизнесмена Петко Русинов, офицер от Държавна сигурност.

За отрицателно време са разпродадени корабите и активите на държавното предприятие, а десетки моряци напускат работа. Едва през 1998-а, след десетки сигнали на шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов, прокуратурата се сезира и стартира разследване. Подкупът от 150 000 долара е трябвало да стигне до Никола Филчев в края на 1999-а, за да бъде потулена кражбата на „Океански риболов”.

В този момент Филчев е в добри отношения с варненския магистрат Николай Колев. Трупът на Надежда Георгиева е открит на 29 февруари 2000 г. в мезонета ? в столичния квартал „Стрелбище”. По това време Никола Филчев е в Либия с правителствения самолет, за да лобира за освобождаването на медицинските ни сестри.

Впоследствие това ще е основният довод, с който съда отказва да повика като свидетел главния прокурор, камо ли да му повдигна обвинения. Николай Колев е роден през 1949 г. в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и започва работа в Сливенската военно окръжна прокуратура. През 1991 година е назначен в прокуратурата на въоръжените сили. От декември 1994 до ноември 1996 година изпълнява длъжността прокурор на въоръжените сили.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 66

Up Next

Докато безнравствения урод Урсула граби като за последно, чудовищни НПОта подменят населението на Европа

Don't Miss

Защо всъщност се изплаши бандата да Урсула?

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 100

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 74

РАЗСЛЕДВАНЕ

Въшката Цонев се бил скрил в Гърция

Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.

В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.

Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.