• С рекордна събираемост на пътни такси тази година от над 1 млрд. лв. се похвали министърът на регионалното развитие в оставка Иван Иванов.
• Но не каза къде са отишли тези пари.

Той обяви, че благодарение на взетите мерки за подобряване на контрола и направените през годината законодателни промени, тол-системата вече изпълнява целите, заложени при нейното стартиране преди повече от пет години.

За първа година постъпленията от пътни такси достигат 1 млрд. лв. Министър Иванов не посочи каква част от тях се формира от тол-таксите, които трябва да плащат тежкотоварните автомобили за изминат километър по платените пътища в страната, и каква част идва от електронните винетки за леките коли. През 2024 г. например бяха събрани почти 900 млн. лв., като 590 млн. от тях се падат на тол-таксите. Тези средства целево се използват за ремонти и поддържане на пътната инфраструктура в страната.

Припомняме, че от 1 април тол-таксите, които плащат тежкотоварните автомобили, бяха увеличени средно с 10%, както и бе разширен обхватът на платените пътища. Според шефа на Националното тол управление Олег Асенов обаче не това е основната причина за нарасналите постъпления. Приходите от пътни такси са увеличени с много по-голям процент от вдигането на тарифата – 17%, което дори изпреварва и нарасналия трафик от 3% след влизането ни в сухопътното шенгенско пространство от началото на 2025 г.,каза Асенов.

Асенов обясни кои предприети тази година мерки са довели до по-добрата събираемост на пътни такси.

На първо място това е подобрената експлоатационна готовност на стационарните контролни рамки по пътищата, на които са монтирани камерите за постоянно наблюдение на тежкотоварните камиони. До преди година в страната са работили само 140 рамки, което е под 50% от необходимото, но вече работещи са над 90% от всички 295 контролни точки.

Отделно мобилните проверки по пътищата тази година са удвоени – от 120 хиляди на над 260 хиляди.

Активизирани са всички функционалности на тол-система, като например контрола над средната скорост и измерването на тежестта на превозните средства, отчете Асенов. Само преди месец стана ясно от отговор на депутатски въпрос, че само 1/3 от кантарите към толсистемата, които измерват спазването на правилата за тежест на камионите при движение по пътищата, функционират. Останалите били в различен етап на обслужване, реконфигурация или въвеждане след обновяване. Сега шефът на Националното тол управление се похвали, че е започнала процедура за стандартизирано калибриране на кантарите, но не посочи каква част от тях все още не работят.

Благодарение на подобреното видеонаблюдение и засилените проверки са увеличени и приходите от компенсаторните глоби, които се заплащат от водачите на тежкотоварни автомобили, избегнали плащането на редовни тол такси за движение по платените пътища. Тези санкции достигат 40 млн. лв., което е с 30% повече от миналата година.

С над 50% сме свили риска от измами, включително и скритите номера на превозните средства, отчете още Асенов.

От МРРБ посочиха и допълнителен ефект от подобрената тол система – подобрени контролни дейности на НАП и Агенция Митници, които вече в реално време можели да следят движението на товарите и най-вече на стоките с висок фискален риск. Интеграцията със системите на МВР пък давала възможност да се подобри контролът върху превишаването на скоростта, сключването на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и преминаването на годишните технически прегледи.

Министър Иванов информира, че до март ще бъдат готови всички предвидени 12 съвместни пункта за проверки между МВР, приходните агенции и Националното тол управление за контрол по шенгенските граници, извън граничните пунктове. Първият ще заработи до края на 2025 г.