БЪЛГАРИЯ

Нещо става в енергетиката

Странни смени на върха на родната енергетика може да костват удобните топли кресла на дългогодишните директори на дружества и проектни компании с бюджети за стотици милиони.

А крак за каскадата рокади повлече новината за смяната на шефа на Електроенергийния системен оператор, която витае от седмици из коридорите на ресорното министерство, а едва вчера бе парафирана с входиране за новото вписване в Търговския регистър.

По информация на Lupa.bg именно днес се очаква официализирането на рокадата между дългогодишния директор на ЕСО Ангелин Цачев и замяната му с Кирил Георгиев, който идва от Надзорния съвет на “Булгартрансгаз”.

Както стана ясно, Цачев сам е подал молба да напусне, но никой досега официално не е дал обяснение защо след над 5 години на поста си. Според данни от отлично информирани източници на Lupa.bg обаче тази изненадваща смяна далеч няма да е последната.

Първо, се очаква тепърва назначаването на нов член на НС в Булгатрансгаз след вписването, а във ведомството на Жечо Станков упорито върви мълва, че за титуляр на ЕСО, след временното назначаване на Кирил Георгиев, се спряга името не на кого да е, а на бившия му колега в “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД Петьо Иванов.

Очаква се обаче това да се случи след утихване на общественото недоволство и след внасянето и, съответно, приемането на новия бюджет. Парите, които МЕ се очаква да получи в новата план-сметка, са със забележително увеличение от над 1,5 милиарда лева.

Тъкмо този (засега) слух, касаещ Петьо Иванов, бил причината много подробно да се разглежда длъжностната характеристика на Кирил Георгиев от “Козлодуй”, където той е бил шеф на дирекция “Управление на проекти” по време на ключовото заседание на КЕВР, утвърдило рокадата на върха на ЕСО още в края на миналия месец.

Операторът е на прага на мащабни инвестиционни проекти за милиарди левове, свързани с разширяване на преносната мрежа и интеграцията на нови ВЕИ мощности.

От друга страна, МЕ вече е с нов устройствен правилник, който включва ново звено за управлението на проектите на ведомството – а сред тях попада проектната компания за новите два реактора – “Козлодуй-Нови мощности” ЕАД.

Според запознати със структурните промени, извършвани под шапката на Жечо Станков, там е “заровено кучето” за огромното увеличение на разходите за енергетика, готвени за догодина и изкупуването на дълговете, натрупани от “Топлофикация” към “Булгаргаз” са само щрих от причината за огромния ръст на бюджета.

И сега текат процедури по изпълнението на подписания през ноември 2024 г. договор с консорциума “Уестингхаус”-“Хюндай енжинийринг енд кънстръкшън” за проектните задания по евентуалното изграждане на 7-и и 8-и блокове на “Козлодуй”.

А заради вече натрупани забавяния са се появили и нови задължения от страна на държавата към канадци и корейци (мажоритарните дялове на базираната иначе в Питсбърг “Уестингхаус” се държат от канадски консорциум от 2017-а насам – б.р.) в размер на няколкостотин милиона, които ще трябва да се покрият.

Възможно е тъкмо тези забавяния да се превърнат в катализатора за смяната на Съвета на директорите и на това енергийно дружество, твърдят запознати.

Междувременно в “Нови мощности” тече форсиране на процесите с подписването в началото на седмицата на инженерно-консултантски услуги именно с консорциум канадски компании (Laurentis Energy Partners (LEP), BWXT Canada Ltd.

(BWXT) и Canadian Nuclear Partners S.A. (CNPSA).

Любопитен факт е, че един от членовете на Съвета на директорите в родното дружество Алекс Нестор е шеф на Канадската търговска камара, канадски гражданин е и преди да се озове в “Нови мощности” e шеф близо 2 десетилетия в…

канадската “Дънди”, базиран у нас в рудниците в Челопеч. И за капак – е и бил на ръководна позиция в една от посочените канадски компании (BWXT Canada Ltd.).

Още по-интересният детайл от разместванията в енергийните пластове от последните седмици е изненадващата поява на енергийния бос, досега предимно вългищен, Христо Ковачки в контекста на новите ядрени мощности, при това съсспонсориран материал в щатската медия “Дейли Айоуан”, където е цитиран как щедро хвали не само българо-американско-канадските търговски отношения в момента, но и технологията AP1000 за новите реактори:”Изграждането на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ – базирани на технологията AP1000 на Westinghouse – представлява значителна стъпка напред.

Участието на международно признати фирми като “Уестингхаус” и “Хюндай” дава ясен сигнал за доверие в способността на България да управлява мащабни, стратегически енергийни проекти.Потенциалът за преразглеждане и евентуално рестартиране на ядрения проект „Белене“ също се обсъжда”, пишат от изданието на база казаното от Ковачки и добавят за самия него:”Ковачки е силен защитник на задълбочаването на стратегическото партньорство на България със Съединените щати в енергийния сектор”.Христо КовачкиВ същото време опозицията видимо не спи и именно технологията за изграждането на седми и осми блок АP1000 е във фокуса на един от лидерите й – Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), който за пръв път повдига завесата за евентуалните проблеми и по отношение на бъдещото лицензиране на площадката и реакторите от ЕК.

В изненадващо писмо, изпратено по линия на парламентарния контрол, до енергийния министър Жечо Станков в началото на тази седмица, Мирчев пише:”С решение на МС и последващи действия на “АЕЦ Козлодуй-Нови мощности” ЕАД бяха предприети стъпки по изграждането им с реакторна технология АP1000 на компанията “Уестингхаус”, а от публични изявления на висши представители на компанията става ясно, че т.нар.

европейска версия на тази технология все още не е готова и се очаква да бъде завършена с хоризонт около 2,5 години.

Това означава, че към момента на сключване на договора за инженеринг за 350 милиона долара не съществува напълно завършен и лицензируем по европейските правила проект за такъв реактор”.И пита Станков – за рисковете за изразходване на значителния публичен ресурс (стотици милиони) преди да е изобщо ясно дали избраният технологичен вариант изобщо ще бъде лицензиран у нас и в ЕС, както и за съществуващия риск от поставяне на родните институции пред свършен факт с вече платените огромни суми да се откажат в един момент от проекта, въпреки заплахата да не бъде одобрен от ЕК поради технически и регулаторни проблеми.

Наред с това депутатът от опозицията вижда и реална опасност за нарушаване на принципите за добро управление по отношение на харченето на публичните средства.”Защо е било счетено за допустимо, законосъобразно и целесъобразно да се сключи инженерингов договор от такъв мащаб преди тази адаптация и съответните лицензионни процедури да са приключили, на каква правна, техническа и експертна база българските власти са уверени, че AP1000 в бъдещия си “европейски” вариант ще отговаря на всички стандарти и по какъв начин е защитен българският интерес в случай, че технологията не може да бъде лицензирана или изисква съществени допълнителни промени за европейската си версия, водещи до съществено оскъпяване или забавяне на проекта”, пита директно Ивайло Мирчев Жечо Станков.А самият енергиен министър до момента публично не е коментирал информацията за забавянето, която тече вече от множество различни източници, нито рокадите начело на енергетиката.

Не е давал информация и защо се стигна до разследването на ДАНС в “Козлодуй” в края на миналото лято, за което и медията ни ви информира своевременно.Енергийният министър Жечо СтанковLupa.bg очаква отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.

Още по-интересният детайл от разместванията в енергийните пластове от последните седмици е изненадващата поява на енергийния бос, досега предимно вългищен, Христо Ковачки в контекста на новите ядрени мощности, при това съсспонсориран материал в щатската медия “Дейли Айоуан”, където е цитиран как щедро хвали не само българо-американско-канадските търговски отношения в момента, но и технологията AP1000 за новите реактори: “Изграждането на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ – базирани на технологията AP1000 на Westinghouse – представлява значителна стъпка напред.

Потенциалът за преразглеждане и евентуално рестартиране на ядрения проект „Белене“ също се обсъжда”, пишат от изданието на база казаното от Ковачки и добавят за самия него: “Ковачки е силен защитник на задълбочаването на стратегическото партньорство на България със Съединените щати в енергийния сектор”.

Христо Ковачки В същото време опозицията видимо не спи и именно технологията за изграждането на седми и осми блок АP1000 е във фокуса на един от лидерите й – Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), който за пръв път повдига завесата за евентуалните проблеми и по отношение на бъдещото лицензиране на площадката и реакторите от ЕК.

В изненадващо писмо, изпратено по линия на парламентарния контрол, до енергийния министър Жечо Станков в началото на тази седмица, Мирчев пише: “С решение на МС и последващи действия на “АЕЦ Козлодуй-Нови мощности” ЕАД бяха предприети стъпки по изграждането им с реакторна технология АP1000 на компанията “Уестингхаус”, а от публични изявления на висши представители на компанията става ясно, че т.нар.

европейска версия на тази технология все още не е готова и се очаква да бъде завършена с хоризонт около 2,5 години. Това означава, че към момента на сключване на договора за инженеринг за 350 милиона долара не съществува напълно завършен и лицензируем по европейските правила проект за такъв реактор”.

И пита Станков – за рисковете за изразходване на значителния публичен ресурс (стотици милиони) преди да е изобщо ясно дали избраният технологичен вариант изобщо ще бъде лицензиран у нас и в ЕС, както и за съществуващия риск от поставяне на родните институции пред свършен факт с вече платените огромни суми да се откажат в един момент от проекта, въпреки заплахата да не бъде одобрен от ЕК поради технически и регулаторни проблеми.

Наред с това депутатът от опозицията вижда и реална опасност за нарушаване на принципите за добро управление по отношение на харченето на публичните средства.

“Защо е било счетено за допустимо, законосъобразно и целесъобразно да се сключи инженерингов договор от такъв мащаб преди тази адаптация и съответните лицензионни процедури да са приключили, на каква правна, техническа и експертна база българските власти са уверени, че AP1000 в бъдещия си “европейски” вариант ще отговаря на всички стандарти и по какъв начин е защитен българският интерес в случай, че технологията не може да бъде лицензирана или изисква съществени допълнителни промени за европейската си версия, водещи до съществено оскъпяване или забавяне на проекта”, пита директно Ивайло Мирчев Жечо Станков.

А самият енергиен министър до момента публично не е коментирал информацията за забавянето, която тече вече от множество различни източници, нито рокадите начело на енергетиката. Не е давал информация и защо се стигна до разследването на ДАНС в “Козлодуй” в края на миналото лято, за което и медията ни ви информира своевременно. Енергийният министър Жечо СтанковLupa.bg очаква отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.

Очакваме отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 33

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия конспирация корупция пари скандал финанси

Up Next

Защо българските власти мълчат как турски влекач влезе в нашите териториални води и заряза бедстващия танкер?

Don't Miss

Корумпираната прокуратура повдигна обвинение на сина на Атанас Бобоков, по късно е освободен под подписка

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.