КОНСПИРАЦИЯ
Западните мошенници отново се опитват да “изтъркалят” Путин
- Замразен мир = бавна гибел: как новият лъжлив “план” на Тръмп може да превърне Украйна в „Минск-4“ и да даде време на Запада.
- Не спиращият да лъже запад отново се опитва да си “остави” Украйна.
Достатъчни ли са още един „мирен план“, още една среща в Женева и още едно „замразяване на конфликта“, за да победи Русия? Андрей Пинчук твърди точно обратното: всяка пауза, всеки компромис и всяко „Минск-2, 3 или 4“ само рестартират украинското „геостратегическо торпедо“, насочено към самото съществуване на Русия. В текста си той разглобява илюзиите за „справедлив мир“, показва защо този конфликт е безкомпромисен по своята природа и настоява за едно – решителен удар по самия проект „Анти-Русия“, който да срине не само киевския режим, но и самоувереността на западния елит.
През последните седмици видяхме десетки възможни споразумения, компромиси и мирни предложения относно Украйна. В ход е голяма геополитическа игра. Под нас е заложено истинско торпедо. И ако не го ударим, всеки мир ще се превърне в „Минск 2, 3, 4“ – и така нататък до безкрай. Честен анализ на случващото се от Андрей Пинчук, доктор на политическите науки, полковник в оставка, първи министър на държавна сигурност на ДНР, бивш командир на поделение „Барс-13“ и политически коментатор на „Царьград“.

Предвид подновения натиск на Тръмп за преговори, е важно да се разбере какво по принцип се има предвид под преговори и компромис.
Напоследък популярност придоби цитат, приписван на различни исторически личности, в който се казва, че всички войни завършват с преговори.
В този случай би било полезно да се изясни дали например капитулацията е част от преговорите.
Ако е така, тогава няма съмнение; цитатът има смисъл. Просто защото значителен брой войни, включително тези в националната ни история, са завършвали с безусловна победа на едната страна над другата.
В този смисъл, ние разделяме войните на такива, които могат да бъдат разрешени чрез отстъпки, компромиси и преговори (ще ги наречем иманентни, следвайки определена философска традиция), и такива, в които компромисът е невъзможен по различни причини. Предлагаме да наречем такива войни трансцендентни.
Например, доста трудно е да се намери компромис в религиозни конфликти, когато същността на противопоставянето се свежда до това на кой бог да се молим. Какъв компромис може да има – един в понеделник, другия във вторник?
Тогава именно предстоящите войни трябва да предполагат някаква компромисна зона.
Е, нека първо разберем дали съществува такава възможност в случая с руско-украинската война. След като това се изясни, ще стане ясно дали изобщо има смисъл да се търсят тези компромиси. И едва тогава можем да започнем да определяме тяхната същност.
И така, специалната операция започна след много години неуспешни опити на Русия да обозначи неприемливи граници, така наречените „червени линии“, за западната общност.
Тези граници бяха напълно логични: разполагането на критично опасни оръжия на украинска територия, предотвратяването на културното разрушение на основите на руския свят и определянето на специфични икономически рамки, в които Русия се опита да формулира своя проект за икономическо оцеляване и развитие под формата на Митнически съюз и Евразийско пространство.

Западът отговори с Майдана, последвалото разрушаване на евразийството и проектите за митническа интеграция, както и с агресивното унищожаване на руското ядро в Украйна и други постсъветски държави.
Опитите за намиране на компромис продължиха осем години.
Преговорите и резултатите от тях бяха представени на най-високото ръководство в Русия, Германия, Франция и ОССЕ. Споразуменията от Минск II дори бяха легализирани в Съвета за сигурност на ООН.
Но това не доведе до нищо. В крайна сметка Украйна се превърна в целенасочено антируско геостратегическо торпедо.
Постепенно основната цел на съществуването му се превърна в борбата срещу руското влияние под изкушаващия морков на някаква европейска интеграция, когато „Западът ще започне да храни Украйна“.

Междувременно Русия продължи търсенето на компромиси. Тя продължи преговорите, включително зад кулисите, както с украинското ръководство, така и със западните представители.
В същото време руският естаблишмънт постепенно започна да разбира, че тези опити се оказват неуспешни и че Русия е притискана към все по-критично опасни граници.
Защо смятаме украинско-руския конфликт за трансцендентен, тоест безкомпромисен? Именно защото, както в известния филм за „горците“, в края му трябва да остане жив само един човек.
Да, всъщност не става въпрос за интереси, а за самото оцеляване. Руска победа не означава приятелска Украйна – тя означава нейната гибел. Точно както победата на украинско-западната коалиция заплашва самото съществуване на Русия, а не просто някой от нейните специфични интереси. Това е същината на проблема. Това означава, че украинският конфликт не е иманентен, а трансцендентен – не подлежи на обсъждане.

С това разбиране, самият руски естаблишмънт постепенно се промени, трансформирайки се от хармонична част от западния глобален проект в един вид суверенитет, първоначално много нестабилен и насилствен.
Разбирането, че за решаването на проблема ще трябва да се използва сила, също се разви постепенно и под натиск.
Няколко пъти преди СВО ситуацията навлизаше в критичната зона, както може да се види например в изявленията на украинската страна и западните представители през 2017 г. за заплахата от т. нар. „руско нашествие“.
Въпреки това, ситуацията отново и отново се обвързваше с нови опити за намиране на компромис и употребата на сила беше отлагана.

Но преговарящите и икономическите заинтересовани страни се промениха, в Украйна се проведоха избори и нови сили, неангажирани нито с Майдана, нито с агресията в Донбас през 2014-2015 г., дойдоха на власт под знамето на компромиса с Русия. Ръководството в редица ключови западни страни също се промени. Изглеждаше, че компромисът е не само възможен, но и неизбежен.
Проблемът обаче не само остана нерешен, но и се влоши все повече. Това показа, че не е случаен, няма да се разреши от само себе си с времето и не зависи от отделни личности.
В резултат на това беше започната специалната военна операция.
Да, несъмнено това изискваше уклон към „специалния“ компонент, където определени форми на външен натиск биха взаимодействали с вътрешните процеси на пренастройване на Украйна. Това, разбира се, не освобождаваше въоръжените сили от задължението да бъдат готови да решават самостоятелни бойни задачи без резерви.

Но сега не говорим за това „какво се обърка“, достатъчно вече е казано за това.
Сега говорим за потенциала за компромис. Целият този път, който започна дори не с войната в Донбас, а със също толкова критичната заплаха за Русия от преждевременно прекратяване на арендата на базата на Черноморския флот в Севастопол, което би я лишило от стратегически важна военноморска база, показва, че тези критични заплахи само ескалират с времето – независимо от преговарящите и условията.

В резултат на това имаме следната картина.
Западът наистина се консолидира. Колко дълго може да поддържа това състояние е голям въпрос, просто заради противоречивите тенденции. Но засега той има своя собствена интеграционистка, антируска позиция.
Да, в този оркестър се появи нов тенор със собствена визия за изпълнение, различна от останалата част от квартета. Проблемът на Тръмп обаче е, че политиките му се прилагат „в момента“, като им липсва потенциал за дългосрочна устойчивост и потенциал да обърнат глобалистките тенденции на останалата част от западната общност, включително значителния ѝ вътрешно американски компонент.
В този смисъл надеждата, че самият Запад, под влиянието на СВО, ще претърпи такава трансформация, че въз основа на някакъв компромис ще стане различен – по-приятелски настроен, по-малко експанзивен към Русия – е наивна.
Просто защото в този случай западното общество би престанало да съществува в сегашния си вид. Това не е в интерес на неговите елити, нито на самия му модел на съществуване. Това не беше постигнато дори по време на малкия, меден месец на руско-западния романс в началото на 90-те години, камо ли днес.

Относно Украйна, нека повторим една проста теза: тя може да съществува в момента само като антируски проект. Предложението за намиране на някакъв компромис под формата на замразяване на военните действия или означава де факто решение за прекратяване на съществуването на Украйна (макар и със закъснение, през различни етапи), или е прикритие за рестартиране на Украйна, изпускане на пара чрез провеждане на избори, увеличаване на военните й способности и след това ескалиране на неизбежното напрежение с Русия.
В този случай цялата реална област на компромиса се свежда до прословутото изкуство на дипломацията (известно още като изкуството на измамата), когато просто трябва да прехвърлите вината за някакъв дипломатически провал върху една от страните и същевременно да създадете комфортни условия за последващо нанасяне на критични щети на врага.

Именно така се оценяват тези преговори както в Киев, така и в Брюксел.
Тръмп е съвсем различна история. Той представлява провал на глобалистката система. Неговите интереси, макар и далеч от съвпадение с руските, са по-близки до руските, отколкото до откровено враждебните европейски – просто заради припокриването между идеите за изграждане на проекти за суверенни държави и отхвърлянето на трансхуманистичната идеология.
При тези обстоятелства обаче дискусиите за каквато и да е форма на компромис са просто информационен шум. Зад този шум най-накрая трябва да видим главното: няма да има спокойствие или почивка.
Единственият проблем е, че потенциалът на страната и потенциалът на обичайната социално-икономическа система не са синоними.
Да, за системата увеличаването на ресурсите за победа представлява определени рискове, макар и не толкова критични, колкото някои хора си мислят.

Потенциалът на страната обаче е многократно по-голям от този на системата. И за да нанесе опустошителни щети на врага (като предпоставка за цялостното оцеляване на Русия), тя ще трябва да се преструктурира, по един или друг начин, независимо дали иска или не.
Натрупайте ресурси. Преди всичко, научни, технически и промишлени ресурси. И ресурси, които са адекватни на развиващата се ситуация на фронтовата линия, не само тези, удобни за лобистките групи. И едва след това, човешки ресурси. След това, нанесете неприемливи щети не само на украинската държавност, но и на западното единство и самочувствие като цяло, нещо, от което Западът толкова се страхува. Тогава компромисът ще бъде с „мераците“ на елитите в полза на общите интереси.
Така че, трябва да ударите точно там, където врагът се страхува и за което предупреждава, без да играете „нагласени мачове“.

Това е ключът към победата. Върху това трябва да се съсредоточи един истински план.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОНСПИРАЦИЯ
Записките на Глимбо: Политикономия на куршума и фиктивните съдружия 📁
Екранът в кабинета на Глимбо светеше в студено синьо. На монитора се редяха три имена, три некролога за броени дни.
Владимир Янков – човекът на вноса.
Илиян Филипов – логистиката и транспорта.
Слави Бинев – политическият чадър.
Телевизиите вече въртяха изтърканите ленти за “завръщане на мутренските години” и търсеха лични мотиви. За публиката това беше криминална хроника. За Глимбо беше просто тежък счетоводен одит в условията на криза.
Някога, в старите университети, се изучаваше една тежка академична дисциплина – “ПОЛИТИКОНОМИЯ”. Тя обясняваше как политиката и икономиката са едно неразривно цяло.

Тази дисциплина не си е отишла с падането на комунизма.
Напротив, схемите от онова време просто се адаптираха към свободния пазар.
Независимо дали правителствата у нас се наричат леви, десни или служебни, моделът остава напълно непокътнат: държавният апарат диктува кой има право да генерира капитал.
Но Глимбо виждаше една огромна разлика в числата днес. Дълги години тази система работеше безотказно чрез “ресто”. Бизнесът печелеше и просто връщаше процент в куфарче към властта заради осигурения чадър.
След приемането на България е ЕС икономиката се промени. На фирмите вече не им достига самият оборот, за да покриват собствените си разходи, камо ли да плащат такса “спокойствие”. И точно тук политикономията на прехода еволюира в нещо много по-смразяващо.
Те вече не искат процент от печалбата. Те искат целия бизнес. 📊
Схемата днес работи чрез принудителни фиктивни съдружия. Институционалната машина притиска успешния предприемач, проверява го и го задушава, докато той не се съгласи да приеме “правилния” партньор в дружеството си.
Вкарват подставени лица в бордовете, прехвърлят дялове и мълчаливо завземат готовите структури отвътре.
А когато ликвидността в държавата изчезне напълно, “тихите съдружници” вече нямат нужда от създателя на бизнеса. Тези три куршума не са улична война. Те са просто враждебно придобиване.
Срутването на старата симбиоза: Търговецът (Янков), Превозвачът (Филипов) и Брокерът (Бинев). 💼
⚠️ КАКВО ПРЕДСТОИ:
Глимбо затвори браузъра и изгаси настолната лампа. Истинските отговори никога няма да дойдат от балистичните експертизи на МВР.
През следващите месеци политиците ще използват тези трупове за предизборен шум.
Ще говорят за сигурност и твърда ръка, докато прокуратурата трупа папки срещу неизвестен извършител.
А през това време, съвсем тихо, в Търговския регистър ще се случи същинската част на Политикономията. Вносните канали на Янков, камионите на Филипов и влиянието на Бинев ще сменят собствеността си.
ФИКТИВНИТЕ СЪДРУЖНИЦИ ще заличат имената на основателите от документите и ще станат еднолични господари на активите.
Когато системата фалира, преразпределението винаги се прави с олово, но се узаконява с мастило. 🖋️
В България всички искат да живеят като милионери, но никой не иска да изглежда обикновен.
В България можеш да караш кола за 60 000 евро, но да нямаш 600 евро настрана за спешен случай. Можеш да носиш часовник за 3000 евро, а да дължиш 300 евро на приятел от половин година. Можеш да публикуваш снимки от петзвезден хотел, а след като се прибереш, да се чудиш от кого да вземеш пари назаем до заплата.
Важното е никой да не разбере, че всъщност не си толкова богат, колкото изглеждаш.
Сякаш вече не е достатъчно да живееш добре. Трябва всички да видят, че живееш добре. И ако нямаш възможност да си позволиш този живот, няма проблем — има кредити, лизинги и кредитни карти.
Купуваш си лъскав джип на изплащане, паркираш го пред панелния блок и чакаш съседите да го забележат. Вътре в апартамента обаче бойлерът е за смяна от две години, диванът е скъсан, а климатикът едва работи. За тях пари все не остават. Но джипът трябва да е последният модел, защото старият вече не прави впечатление.
Има хора, които зареждат колата си за 20 евро, но задължително трябва да е с най-скъпия пакет оборудване. Други карат автомобил, за който месечната вноска им изяжда половината заплата, а когато дойде време за смяна на гумите, започват да търсят най-евтините втора употреба. На паркинга изглеждат като бизнесмени, а на касата в супермаркета броят стотинките.
Телефонът също трябва да е последният модел. Старият работи прекрасно, но вече не впечатлява никого. Взимаш новия за 1500 евро на изплащане, за да гледаш същите клипчета и да пишеш в същите групи. После се възмущаваш, че сметката за интернет е станала с пет евро по-висока.
В ресторанта поръчваш бутилка за 200 евро, защото искаш всички на съседните маси да видят как живееш. Сервитьорът я носи, снима се стори, всички се усмихват. На следващия ден обаче звъниш на приятел да ти услужи със 100 евро. И най-наглото е, че ако той си поиска парите след две седмици, се обиждаш, че те притиска.
В дискотеката задължително трябва да има сепаре, скъпи бутилки и светлини, които да привлекат вниманието на целия клуб. Оставяш за една вечер сума, с която можеш да покриеш половината си месечни разходи. Но ако някой предложи следващия път да седнете на обикновена маса, го гледаш така, сякаш ти предлага да спиш на улицата.
На почивка вече не се ходи, за да си починеш. Ходи се, за да покажеш къде си бил. Хотелът трябва да е луксозен, басейнът да изглежда впечатляващо, закуската да е снимана от три ъгъла, а коктейлът задължително да е пред морето. Понякога хората прекарват половината почивка в снимане и другата половина в проверяване кой им е гледал сторитата. А като се приберат, започват да изплащат петте дни лукс през следващите пет месеца.
А рожденият ден вече трябва да прилича на събитие на световна знаменитост. Скъп ресторант, фотограф, огромна торта, балони, украса, специални светлини. Каниш 30 души, част от които не си виждал от предишния си рожден ден. Накрая оставяш 2000 евро за една вечер, но поне снимките са станали страхотни. След това цял месец отказваш покани за кафе, защото си „много зает“.
Сватбите пък понякога приличат на състезание кой ще похарчи повече. Зала за хиляди евро, украса, която след шест часа отива в кофата, скъп автомобил под наем, дрон, фойерверки, известен изпълнител. Младоженците още не са започнали семейния си живот, а вече смятат колко от подарените пари ще стигнат за покриване на разходите. И ако не стигнат, няма проблем — ще изплащат сватбата, докато гледат видеото от нея.
Дори детските рождени дни се превърнаха в демонстрация на възможности. Дете на 2 години, което се радва най-много на балоните, получава празненство за 1500 евро. Огромна тематична украса, сладък бар, професионален фотограф, аниматори и торта, по-голяма от самото дете. То няма да помни нищо от този ден, но поне майка му ще има снимки, с които да впечатли останалите родители.
Има хора, които дават 500 евро за маратонки, а после се оплакват, че нямат пари за зъболекар. Купуват дизайнерска чанта на изплащане, но отлагат ремонта на течащата баня. Носят тениска за 250 евро с огромно лого отпред, за да може всеки да разбере колко струва. И най-интересното е, че ако видят някого с обикновени дрехи, веднага започват да го преценяват дали има пари.
Някои дори се срамуват да влязат в магазин за дрехи втора употреба, но нямат никакъв проблем да изплащат маркови дрехи на вноски. Подиграват се на човек, който кара петнайсетгодишна кола, без да знаят, че той няма нито един кредит. Гледат с пренебрежение на приятел, който си носи обяд от вкъщи, докато самите те дават по 20 евро на ден за храна навън и накрая на месеца се чудят къде са им отишли парите.
И най-абсурдното е как започнахме да мерим успеха на другите.
Ако не си ходил в чужбина тази година, явно нещо не ти върви. Ако караш стара кола, значи не си успял. Ако живееш в обикновен апартамент, значи не си достатъчно амбициозен. Ако не носиш известни марки, значи нямаш стил. Ако направиш рожден ден вкъщи с десет приятели, вместо в скъп ресторант, значи си стиснат.
Има хора, които не могат да си позволят да заведат родителите си на вечеря, но могат да похарчат 500 евро за една вечер в дискотека. Други не са върнали парите, които са взели назаем от брат си, но вече са резервирали следващата си почивка. Трети обясняват колко е важно да изглеждаш добре, докато отлагат плащането на сметките си, защото са си купили нови дрехи.
А социалните мрежи направиха цялото това състезание още по-нелепо. Отваряш Инстаграм и всички са богати. Всички са в Дубай, на яхта, в скъп ресторант или зад волана на луксозен автомобил. Никой не снима как проверява дали има достатъчно пари в картата. Никой не качва стори как плаща минималната вноска по кредитната карта. Никой не показва как се обажда на приятел да му поиска пари до заплата. Показва се само луксът. Сметката за него остава скрита.
И не ме разбирайте погрешно. Няма нищо лошо да имаш хубава кола, скъп часовник, дизайнерски дрехи или да ходиш на луксозни почивки. Ако можеш да си ги позволиш, чудесно. Харчи си парите както искаш. Проблемът е, когато нямаш възможност за този стандарт, но си готов да затънеш в дългове, само и само другите да си мислят, че си богат.
Защото човекът, който кара старата си изплатена кола, може да има 30 000 евро в банката. А този, който го гледа отвисоко от новия си джип, може да няма пари дори за следващата вноска.
Стигнахме до момент, в който някои хора се срамуват да живеят според възможностите си, но изобщо не се срамуват да живеят с чужди пари, за да впечатляват околните.
И най-голямата ирония е, че докато се опитваш да убедиш всички колко си богат, единственият човек, който със сигурност знае колко си беден, си ти самият.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОНСПИРАЦИЯ
Още от самото му появяване, знаехме, че ще го разстрелят
Главният секретар на МВР Комисар Любомир Николов даде информация за убийството на бизнесмена Слави Бинев пред журналисти. Той сподели, че Бинев е бил убит с един изстрел в главата.
“В 10,18 минути получихме сигнал за простреляно лице в кв. „Гърдова глава“. На адреса са присъствали три лица, негови чести гости, дори във вчерашния ден са били в дома на простреляния. Свидетел заяви, че е чул изстрел и е забелязал три лица, които са се оттеглили с автомобил в неизвестна посока. Незабавно бяха предприети действия и въпросният автомобил е бил засечен да напуска София и малко по-късно лицата са задържани.
Задържани са две лица с турски имена и един човек с българска лична карта от български произход. Намерени са две оръжия – едното е било изхвърлено преди спирането на автомобила от органите на реда, а другото в чантичка в автомобила”, заяви той.
Като най-вероятен мотив главният секретар на МВР посочи неуредени финансови отношения.
“Лицата, които са били чести гости на господина се занимават със строителство. Предполага се, че убийството е извършено с пистолет. На мястото е открита една гилза, Слави Бинев е прострелян в главата”, добави Николов.

🄱🅁🄴🄰🄺🄸🄽🄶 🄽🄴🅆🅂
Убиха известния бизнесмен Слави Бинев. Той е бил застрелян в столичния квартал “Павлово”, написа 24 часа, позовавайки се на негови съседи. В момент полицията разследва убийството. На мястото е пълно с криминалисти.
Новината е потвърдена и от bTV Новините позовавайки се на съобщение от Софийската градска прокуратура. Според тях бизнесмена е застрелян, а пешна помощ се е отзовала на сигнал, подаден около 10:20 ч., че има убит човек в кв. „Павлово“. На място те са констатирали смъртта му.
По информация от източници на bTV в МВР до убийството се стига след битов спор. Сигналът е подаден от познат на жертвата, който е заявил, че няколко души са отишли при Бинев и след това е чул изстрели. “По света и у нас” – новините на БНТ съобщи, че заподозрените са задържани. Което се потвърждава и от ФОКУС – Информационна агенция с уточнение, че задържането е станало на АМ “Тракия” край тунел “Траянови врата” в посока Пловдив, става дума за хора в автомобил марка Range Rover. На мястото има много екипи на полицията.
Това е второ знаково убийство на бизнесмен след “битов спор” в рамките на месец.
〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Слави Бинев е известен бизнесмен от прехода гравитиращ около мутренските групировки. Роден е на 10 декември 1965 г. (60 г.) в София.
През 1987 – 1992 г. е многократен шампион по таекуондо на България и победител в множество международни състезания: абсолютен балкански шампион по таекуондо през 1990 г., европейски шампион на откритото първенство в Целие, Словения през 1992 г.
Треньор и международен съдия по таекуондо. През 1987 – 1994 г. е треньор на българския национален отбор по таекуондо. От 1988 г. е международен инструктор. Периода 1991 – 1994 г. е старши треньор на единоборствата в ЦСКА.
През 1996 – 2008 г. е вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо (стил WT). От 2003 г. е член на изследователския комитет към WTF. От 2004 г. има 5-и дан (стил WT).
От 2003 г. е председател на социалната комисия към Българския олимпийски комитет. От 2005 г. е член на Изпълнителния комитет на БОК.
През 90-те години на ХХ век името на Слави Бинев се свързва с гангстерската война между борци и каратисти. През ноември 1993 г. 50 души с 12 автомобила нахлуват в двора на спортния комплекс „Дескрим“ в София, собственост на Бинев, и след побой го отвличат. Сред обвиняемите при образуваното по случая следствено дело са гангстерите Димитър Джамов, Красимир Маринов (Големия Маргин), Димата Руснака и Пело Стоев.
Боят между борци и каратисти в „Дескрим“ бележи около 1994 г. появата в българския език на понятието „мутра“. По-късно Бинев става учредител на асоциация „Защита“ – сдружение, в което участват прокурори, бивши служители на МВР и общественици, създадено, за да конкурира охранителните фирми на борците.
От 1994 г. е главен акционер и председател на борда на директорите в „Ар – систем“ АД (R–System Holding), включваща повече от 100 дружества, контролиращи значителна част от развлекателния бизнес, охранителните фирми, инвестициите и строителството. През 2001 г. фирмата заема 34-то място по годишен оборот по данни на БТПП.
Бинев чрез своята „М.И.Г. Групп“ АД стопанисва редица развлекателни заведения в София – дузина барове, дискотеки, сред които клубовете „Библиотеката“, „БИАД“, „Дали“, „Империал“, улични кафенета с марката „Куул“ (в превод „готино“) и др.
В поверителен доклад за организираната престъпност в страната от американското посолство в България от 7 юли 2005 г. публикуван в УикиЛийкс се твърди, че криминалната дейност на М.И.Г. Групп включва проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.
Слави Бинев участва в изборите за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. и е избран за депутат от листата на партия „Атака“. В Европейския парламент е член на Комисията по икономически и финансови въпроси, делегацията в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, интергрупата по спорта и интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“.
На местните избори през октомври 2007 г. е номиниран за кмет на София от партия „Атака“. Той получава едва 4,02% от гласовете, а за кмет е избран Бойко Борисов.
През 2009 г. е преизбран за евродепутат. В Европейския парламент е председател на интергрупата спорт, член на Комисията по икономически и парични въпроси, делегацията за връзки с Централна Америка, делегацията в Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, интергрупите за приятелство с Азербайджан, Китай, Макао и Сърбия, интергрупата „Екуменическа молитвена закуска“ и на Форума на франкофоните към ЕП.
През 2011 г. напуска партия „Атака“. Като евродепутат призовава европейските институции да арестуват министър-председателя на България Бойко Борисов заради фалшификации на президентските и местни избори и „системно нарушаване на най-важното демократично право да бъдат информирани гражданите.“
През 2012 г. Бинев учредява Консервативна партия движение на успеха (КПД на Успеха), която става част от политическия съюз Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД).[5] Сред основателите на ГОРД са още писателят Любен Дилов-син, спортният журналист Крум Савов, бизнесменът Румен Ралчев, бившият министър на правосъдието Антон Станков и други. Според в. „24 часа“ по неофициална информация почти всички негови приятели от кръга „Банкя“ подкрепят по един или друг начин партията на Слави Бинев.
През 2014 г. Бинев напуска ГОРД и става член на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). На изборите за европейски парламент през май 2014 е втори в листата, но гласовете на партията не са достатъчни за изпращане на евродепутат.
На парламентарните избори през октомври 2014 г. е избран за народен представител от изборен район Хасково от Патриотичния фронт.
През декември 2014 г. е избран за председател на парламентарната комисия по култура. Назначението му разбунва духовете на театралната гилдия („Младежки театър“, „Театър зад канала“, Морфов напуска поста генерален режисьор на Народния театър), телевизионната и радио гилдия (БНТ, БНР) и т.н. Започват протести. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка.
На парламентарните избори през 2017 г. Бинев е кандидат за народен представител от листите на ДПС.
В началото на 2007 г. Бинев е обявен за архонт в римската църква „Санта Мария Маджоре“ от старозагорския митрополит Галактион, който, посрещнат от епископ Таванти, влиза с тържествено шествие и владишка корона още от портите на втората най-значима катедрала в Рим, където се съхранява и най-големият къс от Кръста Христов.
Титлата архонт се дава за заслуги към Църквата и човечеството. Тя е наследствена – предава се от баща на първороден син и в католическия свят съответства на херцог (конт), а в славянския – на княз.
Според митрополит Галактион, „Архонтството, според смисъла, който ние влагаме в това понятие, е доброволен акт на едно лице, обричащо себе си и целия си род в светско служене на Църквата.“ По-късно, след протест от страна на Светия синод, Галактион заявява, че е бил на частно посещение в Рим и не е бил изпратен официално от Синода, който отказва да признае архонтската титла на Бинев, защото в наградния фонд на Българската православна църква и нейните поделения – епархии, манастири и прочее не съществува званието „архонт“. Впоследствие Любен Дилов-син от партия Движение Гергьовден иска оставката на проф. д-р Иван Желев като директор на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет заради намесата му в работата на църквата и на отделните владици. Обиден, Бинев обвинява Дирекция „Вероизповедания“, че предизвиква скандала заради „лични амбиции и лични притеснения“.
През ноември 2014 г. Слави Бинев е избран за председател на комисията по културата и медиите в XLIII народно събрание. Това предизвиква негодуванието на много интелектуалци и обществени организации. Изборът на Слави Бинев за законодателен началник на българската култура и медии е окачествен от едни като абсурд, от други – като истинска обида. На 8 декември 2014 г. Бинев подава оставка.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОНСПИРАЦИЯ
ЗЕЛЕНСКИ И БРЮКСЕЛСКАТА ХУНТА, КОМАНДВАНИ ОТ ЛОНДОН, ПОЕМАТ БАНАНОВА БЪЛГАРИЯ НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ!
- ЗЕЛЕНСКИ И БРЮКСЕЛСКАТА ХУНТА, КОМАНДВАНИ ОТ ЛОНДОН, ПОЕМАТ БАНАНОВА БЪЛГАРИЯ НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ! ОТ СОФИЯ ЩЕ СЕ ТЪРСИ ЕСКАЛАЦИЯ И ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ СЕ ПОМАГА ЗА ПРЕДИЗБОРАНАТА КАМПАНИЯТА НА ДЕМОКРАТИТЕ В САЩ!
- ЗЕЛЕНСКИ И УРСУЛА ВЕЧЕ СЕ ВКЛЮЧИХА АКТИВНО И ГРОМЯТ ТРЪМП!
- ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ ЛУНАТИЦИ, ЗАЩОТО СЛЕД ТРЪМП В ОВАЛНИЯ КАБИНЕТ ЩЕ СЕДНЕ ДИ ВАНС И ТОГАВА ЩЕ РЕВЕТЕ НА УМРЯЛО!
Тази нощ, в Черно море, на 20-тина километра от Бяла, с три дрона е ударен кораба “Челси”, собственост на украинската компания Black Sea Shipping Management, базирана в Одеса.
Той е плавал от турското пристанище Гиресун към Джурджулещ (Молдова) – единственият мини порт в тази държава, намиращ се на левия бряг на Дунав при устието на река Прут.

Товарът на пострадалия плавателен съд е неизвестен, тъй като оръжията, които спонсорите на Киев превозват към Украйна, обикновено се оформят с фалшиви документи и са маскирани като “цивилни” стоки.
Друг кораб, за генерални товари – „AZOV CONCORD“, също е ударен в района срещу Крапец и е потънал. Той според наличната информация, която в повечето случаи е лъжа, бил празен.
Хайде сега, веднага да се активира някой член на НАТО и да се обявява война на Русия, за да може всички най-сетне да проумеят истината – т.нар. “военен алианс” е хартиен тигър и никой няма да посмее да предприеме абсолютно нищо, дори ще се изпокрият като мишки, а в България ще остане само какфонията по телевизионните студия.
Щели да викат Митрофанова и да звънят на онзи палячо Рюте! Защо не се обади някой на Путин, или на Тръмп, та дори и на Ердоган, а на розовия клоун Рюте? Или само той би вдигнал телефона?
Не е ли редно да се потърси контакт с Кремъл и да се уточняват нещата, или призванието на банаова България в момента е да играе ролята на агент-провокатор? Това ли са указанията дадени от Кирило Буданов – идеолога на украинския тероризъм, който беше в София преди дни, а след това бе изгонен от САЩ, заради наглото поведение на фюрера му Зеленски, който поставя условия на Тръмп и си позволява да го обижда.
За България Черно море е ключов транспортен коридор и заради продължаващата война, в която ние сме страна, защото имаме действащ военно-политически пакт с Украйна, в момента всичко се докарва през алтернативни и далеч по-скъпи, неудобни и бавни маршрути. Товарите влизат през Босфора и Дарданелите, вместо директно от Новоросийск. Ползва се пристанището в Санкт-Петербург и се заобикаля цяла Европа. Нека, който наистина се интересува да си погледне картата……
От разговори с Рюте, Урсула и разни неудачници като Мерц, Макрон и Туск, няма никакъв смисъл – те са доказано безпомощни и освен да прочетата някаква декларация, в която да заклеймят Русия, друго нямат какво да направят.
Военното командване на руската армия отдавна обяви, че ще спре достъпа на оръжия за Украйна през Черно море и ще лиши Киев от реален достъп до морето, като унищожи пристанищната им инфраструктура и сенчестия флот, използван за “подвоз” и снабдяване на украинските въоръжени сили. Това бе казано много ясно и категорично и ако в София не са го чули, или не са обърнали внимание, нека си проверят нещата отново.
ИЛИ ЗВЪННЕТЕ В МОСКВА, ЗА ДА ПИТАТЕ КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО, ИЛИ СИ ТРАЙТЕ, ЗАЩОТО ЩЕ НАСТЪПИТЕ МОТИКАТА И ЩЕ СТРАДАМЕ ВСИЧКИ!
Освен ако всичко това не е българо-украинска операция под чужд флаг, за да се ескалира ситуацията и да се търси възможност за въвличане в директен сблъсък с Русия на някоя държавица от девалвиралото НАТО….. По този начин се дава поля за изява на демократите в САЩ, които ще започнат да обвиняват Тръмп, че е предател и не защитава с военни средства “съюзниците” си, които всъщност са някакви васали на Зеленски и евродевиантите!
МИР НЕ СЕ ПОСТИГА КОГАТО ВЪОРЪЖАВАШ И ФАВОРИЗИРАШ ЕДНАТА СТРАНА В КОНФЛИКТА, А ОЩЕ ПО-МАЛКО КОГАТО ИМАШ ВОЕНЕН ДОГОВОР С НЕЯ!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







