• През 1990-а Сорос ни каза: Не виждам вашия Балцерович.
• Проф. Луджев: Такава забрана на медии, каквато от Брюксел налагат сега, не съм виждал от комунизма!

„Отворено общество“ бе регистрирана от Луканов през октомври 1990. Сорос беше изключително влиятелна фигура в американските управляващи среди. А Луканов търсеше всички възможности, за да си създаде мостове и положителни връзки с Щатите.

Проф. Димитър Луджев бе вицепремиер в правителството „Попов“, активен участник в събитията през 90-те, военен министър в кабинета на Филип Димитров, депутат от ОНС в 36-ото и 38-ото Народно събрание. Историк и автор на редица изследвания, като годините на прехода са анализирани в двата тома „Революцията в България 1989-1991“ и в двете книги „Преходно време. Личности, идеи, събития“.
В първата част от интервюто разговоряхме за значението на 10 ноември 1989 година, за революциите и реФолюциите, за особеностите и грешките на българския преход.

Във втората част говорим за появата на Джордж Сорос в България, за затворените и отворени общества, за упадъка на европейското лидерство днес, за Орбан и консервативния реализъм на Доналд Тръмп.
– Проф. Луджев, минава една нишка през целия преход, като стига и до днес – темата на появата и влиянието на Джордж Сорос. Кога дойде Сорос в България?

– Сорос дойде в началото на февруари 1990 година. Аз съм живият участник и свидетел. Обадиха ми се от американското посолство за срещата. Познаваха ме, бил съм на специализация в Щатите, бях човек дисидент. Първият ни разговор беше в „Шератон“. На тази среща той каза, че иска да основе фондация в България и че иска аз да бъде неговият личен представител. Обясни ми какво прави фондацията в Унгария, в Москва. На другия ден Сорос имаше среща с Луканов и на следващия се срещнахме отново. Сподели, че Луканов е бил съгласен за създаването на фондацията и че са се разбрали правителството да я регистрира, като Сорос дава два милиона долара, а българското правителство отпуска равностойно количество пари.

Започнахме да създаваме фондацията през пролетта и лятото, като първите директори бяхме със Стефан Тафров и Георги Прохаски. После структурирахме Управителния съвет и проф. Богдан Богданов стана председател на УС. Аз вече влязох в парламента и започнах да се изтеглям от активната дейност, свързана с фондацията. Напълно се изтеглих, когато станах заместник министър-председател в правителството на Димитър Попов. Един от принципите на работата на фондацията е да не се смесва с изпълнителната власт.

Официалната регистрация стана през октомври 1990 година при правителството на Андрей Луканов.

– Силно впечатление прави фактът, че Сорос и българската държава влизат с еднаква сума – два милиона. Какъв интерес имаше Луканов да пусне Сорос тук? Съответно и българската държава, след като участва във финансирането.

– Луканов имаше интерес, защото Сорос беше изключително влиятелна фигура в американските управляващи среди. Той търсеше всички възможности, за да си създаде мостове и положителни връзки с Щатите, да се покаже като човек, който е отворен към отвореното общество. Защото, накратко казано, целта на фондацията бе разрушаване на закритото, на тоталитарното общество и създаването на отвореното, на демократичното общество. Тук бе и ползата на България. Без отворено общество не може да има образовани граждани, казваше Сорос. А и при тогавашната мизерия и липса на средства това бяха много пари.

Фондацията през 90-те се занимаваше главно със стипендии за образование в чужбина, със субсидиране на издания, на университетски проекти. С нейна помощ бе създаден Центърът на Антонина Желязкова за малцинствата. После – Нов български университет, после микрофондовете, които подпомагаха малкия бизнес и т.н. Българската държава първоначално нямаше пари, а после – при Жан Виденов, нямаше и никакво желание да финансира частния бизнес. Подкрепяхме и много медии.

– „Отворено общество“ на Сорос ли изгради първите кадри на новия политически елит, на проамериканския и прозападно настроения елит?

– Не сме провеждали такава политика. В Съвета за култура, който създадохме, бяха Блага Димитрова, Борис Христов, Димитър Аврамов, Йордан Радичков, когото лично поканих. Радичков, например, никога не е бил проамерикански настроен. В Съвета по медицина бяха известни наши лекари и хирурзи, чиято основна работа беше отпускане на стипендии за обучение в чужбина, за медицински делегации за участие в симпозиуми и т.н.

Стипендианти са били Александър Кьосев, Владимир Тодоров, Иван Кръстев. Помощ е получавал „Литературен вестник“ на Марин Георгиев.
Мнозина бъркат работата на фондация „Отворено общество“ с „Америка за България“и др. Това са други институции.
– Намесваше ли се фондацията на Сорос в българската политика?

– Категорично не. Може да се говори за косвена подкрепа дотолкова, доколкото винаги сме подкрепяли демократичните сили. Като сме подбирали хора например, които да изпратим за обучение в чужбина, те са били свързани с демократичните сили. Така замина Емил Кошлуков в САЩ.
Или да кажем, след стачката в БНР, когато уволниха редица радиожурналисти, финансирахме една програма на „Дарик“, където те бяха назначени. В този смисъл винаги сме подпомагали хора и структури, свързани с демократичните сили, но в политиката не сме участвали по никакъв начин. Самият Сорос не искаше.

– Защо премиерът Жан Виденов тръгна мощно срещу Сорос и неговата фондация? Това също подхранва мита, че американският милиардер помогна за свалянето му и за събитията през януари 1997 година?

– По времето на Виденов фондация „Отворено общество“ беше останала една от малкото финансово мощни крепости, която можеше да противостои на правителството. Дейността й беше насочена към укрепване на демократични институции, тоест, подпомагахме хора и структури, които не одобряваха политиката на Виденов и той разбираше това много добре.

– Но проектите на Сорос за отворено общество налагат визията на глобализма и са свързани по-скоро с лява идеология.

– Вярно е, че Сорос е свързан повече с Демократическата партия и нейния елит, с философията на Демократическата партия и с нейната експанзионистична политика, с опитите да налагат определени ценности като глобални. Те подкрепят политиката на ЛГБТ, на миграцията. Но по онова време това не бяха леви политики. В днешно време придобиха мощен размер, провокираха експанзия, част от която е и Истанбулската конвенция. Но това се случи в по-късен период.

В нашата фондация никога не сме се занимавали с ЛГБТ-въпроси. Никога! Нямаме нито един проект също така, който да е свързан с миграцията.Единственият по-ляв проект бе за подкрепа на малцинствата. Центърът на Антонина Желязков работеше по него и проектът бе свързан с циганите и турците.

Човек трябва да знае каква е философията на Сорос. Тя е формулирана през 50-те и началото на 60-те години за преминаване от закрито към открито общество.

Човек трябва да знае дейностите на фондацията в Унгария, Полша, Москва. В Унгария фондацията на Сорос подпомага създаването на днешната партия на Орбан, която в никакъв случай не е лява. В Полша Сорос пряко подпомога плана на Балцерович за радикална шокова терапия.

При нас след среща с Луканов през октомври и след регистрацията на фондацията Сорос каза на членовете на УС: „Хубаво говори господин Луканов за реформите, но аз не виждам вашия Балцерович. Не виждам кой може да направи радикални десни реформи.“На вас, казва, трябва да ви е ясно, че провалът на реформите в Москва е, защото те се опитват да ги правят със стария бюрократичен апарат. Вие трябва да направите апарат с нови хора, който да направи десни реформи.
– Виждате ли риск отново да завием към затворено общество? Ето, Орбан, когото споменахте, тръгна отдавна срещу „Отворено общество“ и срещу Сорос в Унгария.

– Тръгна, защото унгарската фондация „Отворено общество“ и Централноевропейският университет в Будапеща започнаха да провеждат откровена про-ЛГБТ политика и промигрантска политика. Орбан беше либерал, после отиде в Народната партия, след това напусна и нея. Макар че самият Орбан е стипендиант на Сорос, той много държи на консервативния реализъм на Републиканската партия, в чийто център са християнството, семейството, традиционните ценности. Консервативен реализъм, който държи на мира, на баланс и споразумение между силите и който е против експанзията и войнолюбците.
Ето затова Орбан се опълчи срещу унгарското „Отворено общество“, но за Сорос нямам спомен да е казал лоша дума. Познаваме се с Орбан от времето, когато още беше либерал.
Впрочем, аз също се отказах от либерализма. Не мога да приема днешния ляв либерализъм, пронизан отвсякъде от ЛГБТ-пропагандата, както и от войнолюбие. Води се агресивна политика и агресивна реторика, дрънкат се оръжия с цената на живота на хиляди и хиляди хора. Това е безобразие!

– Вие бяхте военен министър в правителството на Филип Димитров. Различно ли изглежда днес въпросът за мира и войната? Защо се въоръжава Европа? С кого ще воюва?

– Въоръжава се заради хората, които са начело на основните партии в Европа и заради брюкселската администрация. Един от големите проблеми на европейската и световна политика е липсата на лидери. Лидерството днес е в упадък.
Познавах лично Жак Делор, тогавашия шеф на Европейската комисия, който казваше: Искам Европа да диша с двата си дроба, искам Източна и Западна Европа да бъдат заедно, в което включваше и Русия. Искаше Европа, която да стъпи на споразумение за сътрудничество и мир. Затова бе създадена Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и редица други институции. Малокалибрените политици тип Урсула фон дер Лайен размахват днес знамената за руска заплаха, без да познават историята на европейските отношения.
Проблемът не е само в това, че Европа се въоръжава. След година-две това ще отпадне. Но те разрушават система, която е естествена за икономическите отношения. Вървят срещу принципите, които прокламираха – за свободно движение на хора, стоки, капитали, информация. Такава забрана на медии, каквато от Брюксел налагат сега, не съм виждал от времето на комунизма! Да не сме идиоти европейските граждани да не можем да отсъдим кое е вярно и кое не, че трябва Брюксел да ни казва какво да гледаме и какво да слушаме! Американският вицепрезидент Джей ди Ванс им го каза в очите на конференцията по сигурността в Мюнхен – как така вие ще решавате кое е информация и кое дезинформация.

– Защо Европа бе изоставена от Америка на Тръмп?

– Защото Тръмп е популистът, глашатаят на философията на консервативния реализъм.

– И в абсолютен конфликт със Сорос!

– Да, имат съществени различия по отношение на миграцията, ЛГБТ, абортите. Но мисля, че конфликтът е на първо място заради това, че Сорос спонсорира Демократическата партия.

– А вие в СДС трябваше ли да връщате услуги на Сорос?

– Не, никой нищо не е искал от нас.

– Сорос убеждава СДС да въведе валутния борд. Какъв е бил интересът му?

– В края на май 1996 година тук дойдоха представители на Държавния департамент, които се срещнаха с няколко политици, включително с мен. Водеше ги посланик Монтгомъри. Те разпитваха как може да се въздейства така, че Виденов да си отиде и да дойде на власт опозицията. В хода на тези разговори възникна въпросът, ако Виденов падне, може ли ОДС да управлява. Аз и други колеги казахме, че не може, защото няма капацитет. Ние предложихме да се създаде отново коалиционно, експертно правителство тип „Попов“ и евентуално МВФ да наложи строго рамково споразумение, което МВФ после наистина направи. По-късно се разбра, че се приема идеята за коалиционно правителство и че фондът ще направи споразумение, но предлагат въвеждането на валутен борд.

Както по-късно ми каза шефката на МВФ г-жа Макгърк, валутният борд концентрира паричните средства, контролира паричната политика и ограничава възможностите на политиците да крадат.

Иван Костов поначало беше против борда, затова се наложи да отидат с Александър Божков в Швейцария, където се срещнаха със Сорос и той ми обясни колко е важно да се въведе бордът в България.
– От 1 януари 2026 година слагаме край на борда, защото идва еврото. Притеснявате ли се от предстоящата смяна?

– Да, притеснявам се по същата причина, както някога – че политиците ни ще могат да крадат.

– Необратим ли е геополитическият избор на България с приемането на еврото? Въпрос и към историка, и към политика Димитър Луджев.

– Необратими са. Мисля, че и на противниците на ЕС и на НАТО им е ясно, че за една малка държава като България това е най-добрият начин да се придържа към по-модерен начин на управление, на икономика, на политика. Хората го разбират това. Ако не сме в ЕС, тук ще бъде още по-голяма вакханалия! И без туй партиите и техните клиентели са се превърнали в крадливи племена, а без ЕС ще бъде страшно. Страшно!

– Освен към преходните общества научният ви интерес е насочен и към изследване на българо-американските отношения. В последните години бе традиция случващото се у нас да се обяснява с желанията на ПосолствоТО. Напоследък тази традиция завехна. Защо?

– През 2003 година бях на гости на моя приятел Уилям Монтгомъри, който беше посланик в Белград. Говорейки за едно-друго, го питам: Бил, всяка година Конгресът определя 40-50 външнополитически приоритета. Нашите интереси някъде там ли са?
Приятелю, отвърна той, интересът към България това съм аз. Друг няма. Интерес към България имаше докъм 1999 година. Посолството тогава беше по-активно. Мисля, че изигра позитивна роля в редица случаи. После ни отписаха. Вдигнаха ръце от нас. Предадоха ни на ЕС, той да се оправя с нас.