ИСТОРИЯ
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ “БРАТУШКИТЕ” ПРЕДАВАТ ПО ГОЛЕМИЯ СИ БРАТ!
Годината е 1944, началото на септември, а съветската армия е на Дунав…
Звучи ви като нещо, което знаете, но дали го знаете в подробности, както и защо все пак са минали руснаците на нашия бряг?!
Реших да пиша, щото прочетох в един новинарски сайт за зверства, изнасилване, както и за още десетки, стотици беди.
Един пасквил също (който приписват на Ралин) четох тук и наскоро беше, за танка и Ванка…
И така:
Съюзниците – разбирайте САЩ и Британия, са в паника, че русите така бързо са вече на Дунав.
На тях им е чужда самокритиката и изобщо не си вменяват вина, че не са отворили втория фронт от Балканите, когато е бил момент за това.
Тогава те са разсъждавали в посока:
“Нека руснаци повече мрат!”
Но в новата ситуация, вече съвсем не са толкова “хепи”…
А България е съюзник на Райха и като така, някой трябва все пак да я окупира, нали?!
И кой да е този някой?!
Предлагат драги приятели, ТУРЦИЯ!
Да, Турция, щото тя имала била свободен ресурс, а е един вид до тогава неутрална страна.
Сега, колко е била неутрална, аз няма да влизам в детайл, историята знае и помни, как само са чакали да падне Сталинград, за да нахлуят в Русия откъм коремчето, долу…
Но питам приятели, ако Турция беше влязла у нас, както сатрапът Чърчил предложил, как, кога, а и от каква част на страната щеше да си тръгне?!
Нека припомня:
Към нас претенция има Гърция за територия минаваща на 30 км. от Пловдив и 90 км. от София;
Сърбия за територия до 30 км. от София;
Румъния е преглъщала на сухо но е гледала жадно към Южната Добруджа;
А пък Турция тихо е казвала;
“Абе, Съюзниците каквото дадат”
И други са искали..
Британия например да ни няма въобще, а тук да се сеят само картофи…
Изобщо към България претенции е нямало само Черно Море …
Как се стига това:
Ами поради Царя и безродните продажни политици, ето как:
България е страна съюзник на Третия Райх, а като такава е във война със САЩ, Британия, Австралия, Канада, Нова Зеландия …
Окупирала е части от Сърбия, Гърция, като първо пуска немската армия да ги превземе тези земи.
А после просто е преокупирала териториите, за да освободи немските части, които да идат на Източния Фронт.
Да, земите са наши…
Наши, ама вече загубени в други войни преди тая, а да припомням ли, че това става заради семейството на същия ЦАР?!
Освен това…
Никой, нищо не ни е дал.
Териториите се администрират от нас “ДКВ”
“До края на войната” приятели, после е трябвало да се решава, кое на кого, колко и при какви условия ще се даде …
Никакво обединение не се е състояло!
Да видим защо още, България е така нагрочена за победена страна.
Ние сме неутрални към войната с Русия…
Но…
Но на нашите пристанища Варна и Бургас домуват, ремонтират се и излизат на мисии кораби на Третия Райх, а срещу кого ли?!
Ами познайте.
После:
Храна, руда, пари, милион и половина кожухчета са все за войската на същия Райх…
Е, питам, като какви да ни третират в онзи момент?!
И още:
Нашите храбри летци пазят не само Родината ни от набезите на Британия и САЩ, ами събарят летящите крепости, за да не бомбардират Румъния и рафинериите, които хранят пак същия Райх.
И какво да ни спаси от това да ни транжират като теле в скотобойна?!
Ами съдете сами:
На първо място това е Съветския Съюз, който макар да не може да ни осигури статут на “съвоюваща страна”, заради Чърчил сатрапа, все пак не допуска (и чрез окупацията си) да бъде взета дори сантиметър наша земя!
Нещо повече!
Южна Добруджа си остава за нас!
Не мислете обаче, че това е подарък!
Просто е тържество на фактите!
А те са:
Въпреки, че сме с фашистки режим и не сме окупирани, като Сърбия и Гърция, ние имаме мощно партизанско движение;
Загиналите на фронта срещу Германия в заключителния етап на войната, когато фашисткото правителство е свалено, са повече от 17 000 българи!
В същото време:
Въпреки, че сме съюзник на Райха, на Източния Фронт няма дори един български войник под официален български флаг!
Тук отварям скоба и обяснявам…
Жертвата Полша дава воюващи срещу Русия, заедно с Вермахта, 50 000 войска!!!
Да не отварям дума за Унгария, Австрия, Румъния …
Но да кажа за Франция…
“Жертвата” Франция, дава срещу Русия още почти толкова французи, които да се бият на същия Източен Фронт.
А последните бойци приятели, последните, които пазят фюрера в Берлин са френски SS части, от дивизия “Шарлеман”!
Накрая те са победители, а ние – Победена страна!
Ето защо Генерал Кайтел, когато подписва капитулацията на Германия презрително поглежда и пита:
“И тези ли ни победиха” сочейки французите и британците…
В заключение искам да кажа:
Четете фактите, докато все още ги има, защото:
“Докато истината си обуе гащите – лъжата вече е обиколила света”
Впрочем, това е цитат от Чърчил сатрапа…
И накрая…
Накрая добавям снимка на оригинален позив хвърлен от съветски самолет при “окупацията”
/Позивът е от архива на дядо ми Христо Недялков/
ИСТОРИЯ
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно
Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.
Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.
С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.
Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.
Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.
По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.
Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.
Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.
Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.
Споделено..
Ивайло Славчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.
Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.
Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.
Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.
Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.
Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.
Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ИСТОРИЯ
Да пазим паметта на поколенията преди нас
Даааа💪да стават и “шегички” .
Сега сериозно!
Като гледам куцо и сакато са кандидатите!
Добре,че имам двойно гражданство и ще остана човек на света!
А,сега относно за ремонта на Шипка?
Цар Борис III официално открива паметника на 26 август 1934 г.
Ние имаме история и традиции и култура.
Нашите предци, родители и дядовци са го строили, да с труда си те са оставили следа в историята ни.
Днес сме длъжни да пазим това наследство, а да не позволяваме то да бъде унищожавано или заличавано.
Тук въпросът вече не е просто за един паметник. Това е въпрос за отношението ни към историята, към културата и към паметта на поколенията преди нас.
Нека не позволяваме разрушаването да бъде представяно като нещо неизбежно.
Историята може да бъде обсъждана. Може да бъде преосмисляна. Но не бива да бъде заличавана.
За съжаление сме, сами се затриваме.
„Стани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди!“
Време е да бъдем будни.
Да пазим паметта си.
Да пазим културата си.
И да покажем, че България има граждани, които няма безучастно да гледат как историческото ни наследство изчезва.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







