ПАРИ
Ще плащаме сметката: Борисов и Пеевски ни готвят по-високи данъци
В следващите месеци българските граждани и бизнеси ще трябва да се подготвят за вероятно увеличение на данъците.
Причината е комбинация от нарастващ бюджетен дефицит, поетите ангажименти за отбрана и натискът за по-справедливо и ефективно облагане на имотите.

Фискалният натиск: дефицити и отбрана
„Това, че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г., е част от фискалната политика, която се води вече пет години. От 2021 г. се прие за нормално 3% дефицит, вместо балансиран бюджет. Лесно е този дефицит да се надхвърли с извънредни разходи за отбрана“, коментира председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков в интервю.

Той предупреди, че съставянето на бюджета за 2026 г. ще бъде „едновременно цирк и много сериозна тема за България“, тъй като страната трупа дефицити вече пета година. Особено тревожни са предстоящите разходи за отбрана – от сегашните 2% от БВП трябва да нараснат до 5% през следващото десетилетие. Това означава допълнителни 10 милиарда лева годишно само за армията.
Предложеният вариант за вдигане на социалните осигуровки с общо 3% през 2026–2027 г. той нарече „най-лошата идея“, тъй като директно удря бизнеса и работещите. Вместо това Дянков вижда „най-лесния вариант“ в повишаването на ДДС от 20% на 22%. „Този данък идва от консумацията, не от производството, събира се над 90% и е далеч по-малко изкривяващ от осигуровките“, подчерта той. Въпреки това, според него подобна стъпка трудно ще намери политическа подкрепа в широката управляваща коалиция.

Местните данъци – следващата стъпка
Бившият финансов министър обръща внимание и на местните налози. „Трябва да се прегледат местните данъци и такси. Данъкът върху придобиването на имоти и данъкът върху притежаването им не са актуализирани от 2007 г., а данъчната основа за оценка на имотите – от 2005 г.“, заяви той.
В същото време анализ на Световната банка и Института за пазарна икономика показва, че данъчните оценки са изкуствено занижени – в София често 3.5–4.5 пъти под пазарните стойности, а в някои райони дори шест пъти. Подобни разлики има и в други големи градове. Повишаването на данъчните оценки ще доведе автоматично и до ръст на редица местни налози – от имотния данък до такса смет и нотариални такси.

Критичният извод
За Дянков е ясно: правителството може да отлага, може да залага на „розови“ прогнози за събираемост, но в крайна сметка приходите трябва да се осигурят. И докато влизането в еврозоната позволи временно да се прикриват дефицитите, а ангажиментите за въоръжаване изискват милиарди, сметката ще бъде платена от всички българи – чрез по-високо ДДС, по-скъпи местни данъци и автоматично увеличение на налозите върху имотите.
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







