БАНКЕРЪ

ЕЦБ се готви за следващата дългова криза в Европа

Преди тринадесет години Марио Драги, тогава президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), отвори шлюзовете за ликвидност, за да предотврати колапса на еврозоната.

Оттогава структурните проблеми остават нерешени. Сега сме изправени пред следващата глава от грубо закърпената дългова криза. Време е ЕЦБ да подготви своя набор от механизми за спешни случаи.

От известно време на световните финансови пазари се наблюдава тревожна тенденция: дългосрочните държавни облигации са подложени на натиск за продажба – дори тези на водещи икономики като САЩ, Япония, Обединеното кралство и до значителна степен Франция. В резултат на това доходността се покачва, заедно с разходите за рефинансиране за вече силно задлъжнелите държави.

Именно т.нар. дълъг край на кривата на доходност тревожи както политиците, така и централните банки. Стабилността на глобалната финансова архитектура се основава на дългосрочните облигации на САЩ, Япония и еврозоната. Банките, суверенните пенсионни фондове и застрахователните системи вече са платили тежка цена от разпродажбите в този сегмент. Структурата е сериозно отслабена – и Европа сега е изправена пред следващата дългова криза.

Това вече не може да се игнорира: дългосрочните държавни облигации, някога смятани за сигурни и носещи положителна реална доходност, загубиха значително доверие. Поглед към политическите сътресения във Франция и упадъка на Обединеното кралство подчертава, че излизането от дълговата спирала – с постоянно нарастващи годишни дефицити и сриващи се социални системи в едно застаряващо, стресирано от миграцията европейско общество – изглежда крайно нереалистично.

Последицата: всеки, който не е законово задължен да държи тези ценни книжа, се освобождава от тях, бягайки към т.нар. сигурни убежища като благородни метали или пари в брой, често в щатски долари или швейцарски франкове – изпитан модел, когато времената станат трудни.

Докато доходността по десетгодишните държавни облигации на Обединеното кралство се повиши над 5,7% във вторник следобед – най-високото ниво от 2009 г. насам – кризата във Франция се задълбочава драстично. На 8 септември се очаква вотът на доверие заради бюджетната политика на строги икономии на премиера Франсоа Байру да се провали. Страната е изправена пред политически хаос и планирана обща стачка, която, следвайки тъжната традиция на това фрагментирано, засегнато от миграцията общество, вероятно ще избухне в насилствени улични сблъсъци в предградията.

Франция отдавна се е превърнала в неуправляема държава, а сега е изложена на риск да се превърне в отправна точка за следващата дългова криза в еврозоната.

Тъмни облаци се събират над Европа – и Германия няма да бъде пощадена. Някога хвалена за консервативната си фискална политика, страната отвори вратата към сериозни пазарни смущения с програма за дълг на стойност трилион евро. Ако Германия жертва кредитоспособността си само за да спечели време и временно решение на кризата в социалната си система, това ще повлече надолу партньорите й от ЕС. От началото на паричния съюз пазарите преплитат кредитоспособността на общността с тази на Германия.

Нито една от кризите в Европа – нито свръхрегулацията, нито енергийната криза, нито миграционният хаос – никога не е била ефективно контролирана. Континентът сега е изложен на следващата дългова криза.

ЕЦБ в действие

Следващата дългова криза вероятно ще следва модела на предишната криза преди 15 години: зараза, разпространяваща се от държава в държава, като всяка от тях ще бъде подложена на изпитание от вълни от разпродажби на облигации върху стабилността и устойчивостта. Това, което може да произхожда от Франция, в крайна сметка ще достигне до Германия чрез силно задлъжнелите южноевропейски държави. Въпросът е: може ли Европейската централна банка (ЕЦБ) да стабилизира ситуацията, както направи с инструментариума си за спешни случаи тогава?

Всяка криза на държавния дълг е и банкова криза. Значителна част от държавните облигации се държат в балансите на търговските банки, а рязък спад на пазарната стойност рискува рязко натрупване на загуби и декапитализация на целия финансов сектор. За да смекчи това, ЕЦБ е разработила арсенал от мерки за ликвидност и стабилизация, които формират ядрото на нейния набор от инструменти за спешни случаи. Те включват LTRO (операции за дългосрочно рефинансиране) и TLTRO (целенасочени операции за дългосрочно рефинансиране), които предоставят на банките дългосрочни нисколихвени заеми, за да осигурят ликвидност и да поддържат кредитния поток към бизнеса и домакинствата.

Съществува и Спешна помощ за ликвидност (ELA), вид предпазен клапан за институции под силен натиск, обикновено обезпечен с държавни облигации или други т.нар. „висококачествени активи“. Наборът от инструменти се допълва от бъдещи насоки и лихвена политика, насочени към стабилизиране на лихвените пазари – често по-скоро с психологически ефект, отколкото материален.

Тук се крие централен недостатък и логическа непоследователност в централното банкиране: именно активите, считани за „висококачествени“, допринесоха за кризата. Високо задлъжнелият, практически необезпечен фиатен кредит – без покритие от злато или материално производство – доведе до масивна кредитна експанзия.

Този контекст включва и огромната програма за задлъжнялост на Германия и, според политиците на ЕС, продължаващата война в Украйна. Ако кредитният кран спре, къщата от карти се срива.

Фокус върху манипулирането на лихвените проценти

Основният фокус на ЕЦБ остава стабилизирането на пазарите на държавни облигации — секторът, който е най-уязвим в условията на криза. Тясно свързана с центъра на властта на ЕС в Брюксел, централната банка действа почти като отдел за ликвидност. Когато пазарът на облигации бъде обхванат от паника, ЕЦБ ще започне да манипулира доходността и да разчиства пазара, както направи преди 15 години.

Изпитани инструменти в подобни случаи са Програмата за закупуване на облигации от публичния сектор (PSPP), която купува държавни облигации за увеличаване на ликвидността, и директните парични транзакции (OMT), активирани само ако засегнатите страни се ангажират с реформи. Нововъведеният Трансмисионен защитен механизъм (TPI) позволява на ЕЦБ да купува облигации, за да намали прекомерните разлики в доходността (спадовете) между държавите членки и да осигури паричното предаване. Този механизъм действа до голяма степен тайно: пазарните интервенции не винаги са видими веднага и могат да се извършват постепенно, дори чрез посредници, за да се избегне паника на пазара.

Политиката на ЕЦБ може да се обобщи просто: преди надвисналия колапс на дълга, нейната задача е да манипулира цялата крива на доходност надолу, за да поддържа илюзията за контролиран публичен дълг – и да предотврати паниката на частните инвеститори.

Има ли прозрачност? На практика не съществува. Задкулисни сделки между ЕЦБ и големите капиталови фондове са рутина. Пазарите се управляват и манипулират активно – свободният пазар и дисциплиниращата сила на покачващите се лихвени проценти отдавна са отминали.

В крайна сметка видовете механизми на ЕЦБ са без значение. Тяхната основна функция е да изглаждат краткосрочните колебания на пазара и да предоставят на политиците широко пространство за маневриране. Самата ЕЦБ се е превърнала в злокачествена сила в евросистемата: пазарно базирани реформи са невъзможни, докато политиците могат да разчитат на нейния предпазен механизъм – независимо дали става въпрос за зелени климатични програми, въоръжаване или други проекти.

Европейската комисия и ЕЦБ се стремят да създадат единен механизъм за управление на дълга, да консолидират националните дългове под егидата на комисията и да използват все по-активно ЕЦБ като пул за ликвидност за стабилизиране на пазарите. По този начин Европа поема курс към централизиран социализъм, като ЕЦБ е ключов фактор.

В случай на системна криза основните стълбове на еврозоната – Франция, Италия и Германия – биха били въвлечени в низходящата спирала. Би било наивно да се вярва, че ситуацията може да се стабилизира единствено чрез кредитни инжекции от ЕЦБ и краткосрочни мерки за ликвидност.

Анализ на Томас Колбе, германски икономист, за ZeroHedge

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 102

Related Topics:#thesofiatimes featured trending банкеръ банки пари политика свят

Up Next

Митът за независимостта на централните банки: Кой управлява западните икономики?

Don't Miss

ЕЦБ предупреждава за рисковете от евентуален колапс на френската икономика

БАНКЕРЪ

Банката държи парите ми, аз плащам на банката … но ги мързи да ме обслужат!

Днес имах лошият късмет да отида до банка.

И то не за кредит, ипотека, инвестиции или някаква сложна финансова операция.

Картата ми беше изтекла и новата вече беше готова. Трябваше буквално да отида и да си я взема. Викам си бързо ще свърша.

Още с отиването имаше опашка от 2-ма човека извън банката. Седят и чакат. Първо помислих, че чакат някого на въздъх, ама се оказа, че вътре било пренаселено и няма места. И така седяхме около 20 минути обаче на тези им писна да чакат и изчезнаха и останах първи навън. Викам си, че ще рискувам и ще влизам, макар ще е пренаселено.

Влизам в ОББ, гледам – пред мен двама души, две гишета работят. Викам си: идеално, десет минути и приключвам. Не било голяма опашката, просто няма къде да се седне. Минаха десет минути. После двайсет. После половин час. После 40 минути. По едно време спрях да гледам часовника, защото само се ядосвах. Двамата души пред мен продължаваха да са на двете гишета. Аз вече бях минал през всички фази – първо гледаш телефона, после Facebook, после Instagram, после ТикТок, после четеш новини, въпреки че знаеш, че нищо ново няма да е станало за последните четири минути. Накрая просто седиш и гледаш хората. Времето е спряло…

И тогава започнах да наблюдавам какво всъщност се случва на гишето пред мен. На човека му дадоха някакви документи и принтерът тръгна. И печата. И печата. И продължава да печата. Сигурно му извадиха 20–30 листа. Той подписва един, после втори, после трети, после му обръщат нещо, пак подписва. По физиономията му вече личеше, че и той няма никаква идея какво точно подписва. В един момент си казах: този човек ако е дошъл да си смени картата с нова – спукана ми е работата.

И седя аз и гледам това чудо през 2026 година. Всичко било дигитално. Банката ми е в телефона. Плащам с часовника. Картата ми може даже да не съществува физически и пак да плащам с нея. Превеждам пари за секунди. Телефонът ми разпознава лицето. Обаче в банковия офис един принтер изплюва половин пакет А4, човекът подписва като за световно, а аз чакам повече от час да ми подадат една пластмасова карта през бюрото.

И докато чаках, започнах да се замислям колко уникални отношения имаме с банките. Защото банката някак винаги намира начин да те таксува. Имаш сметка – такса. Имаш карта – според продукта и пакета може да имаш такса. Правиш определени операции на каса – такса. Теглиш пари по определен начин – такса. Внасяш пари – такса. Искаш някаква допълнителна услуга – такса. И аз си викам – добре бе, няма лошо. Частна компания е, услугите струват пари. Само че като аз трябва да плащам за толкова неща, защо когато банката трябва да направи нещо за мен, моят един час е безплатен Това е единствената услуга, която явно аз предоставям на банката без такса – времето си.

И най-странното е усещането. Това са моите пари. Моята сметка. Моята карта. Аз съм клиентът. Аз плащам. Обаче като вляза в банков офис, след 50 минути чакане започвам да се чувствам все едно съм дошъл да се моля: „Извинявайте много, когато ви е удобно, ако може евентуално да ми дадете картата… Няма проблем, аз съм си освободил деня.“ А банката никога няма подобен проблем, когато трябва да вземе нещо от теб. Не съм виждал банковата система да се разсее и да забрави някоя такса. Никога не съм получил съобщение: „Уважаеми клиенте, поради голяма натовареност този месец не успяхме да ви начислим таксата. Ще опитаме отново, когато колегата се освободи.“ Там автоматизацията работи прекрасно.

Накрая мина повече от час и най-после ми дойде редът. Ставам с едно особено чувство, все едно на летището са извикали моя полет след 14 часа закъснение. Отивам, вършим каквото трябва, взимам картата и излизам. Цялото ми ходене до банката за нещо, което в главата ми беше „ще прескоча за десет минути“, се превърна в мероприятие. И докато излизах, си казах нещо много просто. Аз нямам проблем да плащам за услуга. Но ако ще ме таксувате за какво ли не, поне направете така, че да не се чувствам като наказан, когато ми се наложи да я ползвам.

Защото в един момент отношенията стават малко странни – аз плащам на банката, банката държи парите ми, а накрая пак аз седя и чакам банката да благоволи да стигне до мен.

Май затова вече най-страшното съобщение от банката не е „недостатъчна наличност“.
По-страшното е:„За извършване на операцията е необходимо да посетите офис“ Като го видиш, отменяш си срещите за деня, зареждаш телефона, взимаш вода и тръгваш. Все пак не знаеш кога ще се върнеш.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

Post Views: 85

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

Post Views: 96