Иранският външен министър предложи на Русия и Китай сделка, а на европейците ултиматум

Външният министър на Иран Мохамад Джавад Зариф започна обиколка с цел спасение на „иранското ядрено споразумение“ , от което миналата седмица в едностранен режим излязоха СА. Иранският дипломат първо посети Китай, а след това Русия и утре ще се разбере с лидерите на ЕС.

Разривът на иранското споразумение може да удари болезнено интересите на всички партньори по сделката, особено по Русия, съществена част от чиято икономика и досега е свързана с износа на енергоносители. Симптоматично е, че преговорите се провеждат на фона на открита подготовка на широкомащабна агресия на САЩ и Израел против Иран, а също така на провокационното пренасяне на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, което може да взриви арабския свят.Така САЩ открито поемат ва банк, а иранците продължават да се пазарят.

От неофициални източници стана известно, че още утре може да бъде прието решение за удари по Техеран, както от страна на Израел, така и от САЩ. По-точно ударите вече се нанасят. В нощта на 9 срещу 10 май Армията за отбрана на Израел нанесе ракетни удари по сирийска територия.

Причина за атаката, според информацията на израелската страна е пускът на иранските ракети по окупираните от еврейската държава сирийски Голански възвишения. Както заяви представителя на пресслужбата на израелските войски Йонатан Конрикус, цел на израелската контраатака са станали позициите на иранските сили „Ал Кудс“, подразделенията за специални операции на Корпуса на стражите на ислямската революция, наречени в чест на арабското име на Ерусалим. Израел докладва за поражение на множество цели в Сирия и за ефективно отразяване на иранската ракетна атака. Според информацията, озвучена от Министерството на отбраната на Русия, в атаката срещу Сирия са участвали 28 израелски самолета Ф-15 и Ф-16. Те са изстреляли около 60 ракети клас „въздух-земя“. Освен това повече от десет ракети клас „земя-земя“ са също изстреляни по сирийски и ирански цели. Както твърди руското военно ведомство, повече от половината от изстреляните по Израел ракети са свалени от сирийските средства за ПВО.

Междувременно израелският министър на отбраната Авигдор Либерман предложи да се формира антиирански съюз със страните от Персийския залив. „Кой подкрепи решението на Тръмп да излезе от споразумението по ядрената програма на Иран? Израел, Саудитска Арабия и страните от Персийския залив. Струва ми се, че тези умерени страни е време да излязат от сянката и да спрат да мълчат. Откакто съществува оста на злото е време на Близкия изток да се появи ос на умерените страни“, заяви Либерман. Действията на Израел бяха подкрепени от САЩ, Великобритания, Германия и дори от една страна от Персийския залив – Бахрейн. Всички тези страни наложиха отговорността за ескалацията на конфликта върху Иран. Президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на Германия Ангела Меркел призоваха Тел Авив и Техеран към деескалация на конфликта.

Заместник-командващият на Корпуса на стражите на Ислямската революция бригаден генерал Хосеин Салами на свой ред на 10 май предупреди другите държави да не се опитват да водят война срещу Иран. „Днес ние успяхме да достигнем съвременна конфигурация на значителни сили по море, небе и земя, лишавайки противника от възможността да използва силов вариант“, подчерта той по време на реч в град Захедан. Впрочем, предвид извънредната обиколка на външния министър, все пак страната ще се постарае да получи поддръжката на Русия и Китай.

В навечерието на неговото посещение от страна на САЩ бе проведена сериозна „работа“. Върху Русия бяха наложени поредните санкции във връзка с Крим и заплаха за конфискация на собственост, на китайците бе поставен ултиматум. Вашингтон иска от Пекин Китай да се съгласи отново да стане слаб и технологически изостанал. Китай трябва да усили защитата на американската интелектуална собственост, да ликвидира държавните субсидии за предприятията в сферата на високите технологии и да снижи своите тарифи до равнището на съответните американски тарифи. Стигна се и до ЕС: съветникът на американския президент по национална сигурност Джон Болтън допусна, че след излизането от иранското ядрено споразумение САЩ ще могат да използват срещу европейските компании санкции за сътрудничество с Техеран. „Надявам се, че европейците ще видят, че в крайна сметка е в техен интерес да се съгласят с нас“, отбеляза Болтън. Тоест всъщност същият ултиматум като към Русия и Китай.

Но Техеран има с какво да отговори. Той е централна страна в „Новия път на коприната“ , особено ако Казахстан премине към сферата на влияние на САЩ. Има защо персите да се обърнат към Русия – през ноември миналата година „Роснефт“ и иранската национална петролна компания NIOC подписаха „пътна карта“ по стратегическите проекти в сферата на добива на петрол и газ в Иран с общ обем на инвестициите до 30 милиарда долара. Също така споразумения с Техеран подписаха „Газпром“, ЛУКОЙМ, „Газпром нефт“, „Татнефт“ и „Зарубежнефт“. Така през юни „Газпром“ се разбра с NIOC за съвместно усвояване на голямото петролно находище Farzad B, чиито общи ресурси достигат до повече от 21 трилиона кубометра. Провалът на тази сделка ще бъде мощен удар по позициите на Русия на световния пазар на енергоносители.

Иран също реши да не чака и се обърна към ЕС. След излизането на САЩ от ядреното споразумение Иран възнамерява в ултимативна форма да поиска от европейските участници гаранции за запазване на сделката. За това заяви заместник-външния министър Абас Аракчи, съобщи на 13 май AFP. Европейските страни имат срок между 45 и 60 дни, за да предоставят необходимите гаранции по защита на интересите на Иран и компенсацията на вредите, причинени от излизането на САЩ от сделката, заяви Аракчи. Според заместник-министъра, ако европейските участници в сделката не предоставят в уговорения срок необходимите гаранции, Иран трябва ще приеме „принудителни решения“. Под такива решения се разбират, преди всичко, преразглеждането на милиардни договори и национализацията на вече вложеното. А е вложено много – само французите ще загубят повече от 25 милиарда евро.

Впрочем, работата не е единствено в газовия хъб. Американското посолство се мести от Тел Авив в Ерусалим. Държавният департамент публикува информация за промяна на работата на своите дипломатически представителства в Хайфа и Палестина. Президентът Доналд Тръмп не присъства на тържествената церемония по пренос на американското посолство. Той се обърна към израелтяните с видеопоздрав. Американската правителствена делегация на церемонията е оглавена от заместник-министъра на отбраната Джон Съливан. Сред членовете ѝ са зетят на Тръмп Джаред Кушнер, американският специален посланик в Близкия изток Джейсън Гринблат, министърът на финансите Стивън Мнучин и посланикът на САЩ в Израел Дейвид Фридман. Пристигнаха не по-малко от 250 почетни гости, сред които сенатори, конгресмени, представители на еврейската общност. Трудно може да се измисли по-добра площадка за преговори със САЩ, особено предвид влиянието на зетя и семейството на Тръмп. Поканени са и всички 86 посланици, акредитирани в Израел. Но своето присъствие потвърдиха едва 34 дипломата, сред които посланиците на Чехия, Унгария и България. Подготовката за церемонията се води от американците в тясна връзка с израелските служби за сигурност и полицията. Силите за сигурност са приведени в състояние на повишена готовност заради опитите на арабите да проникнат на израелска територия от Ивицата Газа. При това ръководителят на политбюро на радикалната организация ХАМАС Исмаил Хания заяви, че на 14 и 15 май „всички палестинци ще излязат на улицата“.

Що се отнася до Русия, то нейните дипломати още преди обявеното от Тръмп пренасяне на посолството в Ерусалим заявиха, че като яло нямат против да преместят посолството в Западен Ерусалим, но единствено след разрешаването на израелско-палестинските отношения. Това звучи примерно като признаването на Бандера за герой на Украйна след дипломатическото урегулиране на този въпрос с Луганск. Още по-нелоялна е позицията на ЕС. Ръководството на Евросъюза не признава Ерусалим за столица на Израел. Затова и Брюксел се опита да организира бойкот на церемонията на посланиците на всички страни от ЕС. Посланиците на Германия и Франция не участваха. Властите на Германия препоръчаха на своите граждани в близките дни да стоят далеч от Стария град на Ерусалим заради „възможни инциденти с употребата на насилия“. Междувременно след седмица се очаква посещение в Русия на Ангела Меркел, която по-рано се срещна с Тръмп. Злите езици вече си спомниха как последния път фрау канцлерин след посещението си в САЩ пристигна в Русия с Минск-2 под свои гаранции и старателно го загуби. Няма ли да донесе сега и „Техеран-2“.

Според водещия аналитик от „Центъра за геополитически експертизи“ Александър Бовдунов, войната между Израел САЩ и Иран вече тече, но ако Тръмп се реши на мащабна война с Иран, то дните на САЩ са преброени. „В Сиря САЩ, Израел и Иран вече на практика водят война. Иран с ръцете на своите проксита, а Вашингтон и Тел Авив вече задействаха редовни войски. Става дума за израелските налети и няколкото удара на американците по шиитските части близо до Ат Танфа. Но всичко зависи от крайните цели на елитите в САЩ и Израел. Ако целта е разрушаването на Близкия и Средния изток, то войната с Иран ще бъде точно на място. Съществува още и фактора на случайността, когато заради напрежението на ситуацията Вашингтон и Тел Авив просто няма да се измъкнат навън. Ако здравият разум възтържествува, то максималното изостряне ще бъде въздушни удари по обектите на ядрената и ракетната програми, както бе с Ирак на Саддам Хюсеин. При това САЩ ще натискат със санкции и ще активират всичките възможни терористи. На свой ред Техеран не иска никаква война, но, ако се наложи, ще се отбранява до последно. Никой не е предявявал засега никакви доказателства за съществуването на „военни бази“ на иранската държава. Има военни съветници, има доброволци от страни от Ливан до Пакистан. Също така Иран е наш съюзник, а съюзниците не се изоставят. Войната с Иран заплашва с дестабилизиране Закавказието и Средна Азия, а от тук до Русия е една ръка разстояние. Затова не трябва да допускаме това и максимално да засилим отбранителния потенциал на страните, доставяйки С-300 и С400, противокорабни ракети. При началото на военни действия трябва максимално да поддържаме Иран с всичко, което можем и да приемем санкции по отношение на държавите-агресори. Иран и така прави много в наш общ интерес, работейки с нас в Сирия. От финансова гледна точка ние се интересуваме от петрола и газта на страната, а също така и от това Иран максимално да съгласува с нас своята политика на пазарите на енергийни ресурси. САЩ се държат не като хегемон и не като световен лидер, а като самотна държава с единствен съюзник Израел, който по груб, силов път се опитва да откъсне парче. Еднополюсният свят при Тръмп няма да оцелее дълго. Авторитетът ще започне да се руши при всеки случай, дори и след като КНДР се откаже да предаде ядреното си оръжие, а няма съмнение, че въпреки всички призиви, те няма да направят това“, сподели мислите си относно възможния конфликт Александър Бовдунов.

С него можем да се съгласим с всичко, освен с един – съюзниците все пак се договарят са съвместни действия, а не се поставят един-друг пред свършен факт. Още повече, че иранците се държат в последно време по отношение на Русия, меко казано, не другарски. Затова и Иран трябва да промени риториката. На практика съдбата на тази страна сега зависи от това дали ще успеят иранските политици да уговорят Русия да въведе в Иран свои войски (тогава никакви американци няма да са страшни на Иран) и каква цена, във вид дял в този газов хъб, са готови да предложат на Русия. Но такива преговори не са за равнище външни министри. Именно затова преговорите между Зариф и Лавров носят предварителен характер – руският министър само констатира, че ситуацията с иранската сделка е кризисна, но нищо повече.

Що се отнася до САЩ, то, както отбелязва Wall Street Journal, „решението на Тръмп да излезе от ядреното споразумение засега е най-голямата крачка за всички времена на неговото президентство. Тръмп залага на това, лидерите на Иран, иранската икономика и иранците, а също така съюзниците на САЩ и дори лидерът на Северна Корея да реагират в съответствие на очакванията му. Тръмп напълно може да спечели и неговите надежди ще се оправдаят. Но, ако сбърка, то рисковете, съпроводени от поражението, ще бъдат много високи“. Тръмп наистина може да спечели, ако успее да притисне всички, включително и самите иранци и в такъв случай светът няма да стане по-безопасен, но затова властта на САЩ над него ще продължи известно време. Но, както отбелязва експертът, цената на неуспеха ще бъде погребението на хегемонията на САЩ. Близките дни ще покажат какъв ще е резултатът.