По нареждане от Брюксел управляващата коалиция реже и “затяга контрола” при парите за пенсии.

Всяка четвърта пенсия за трудова дейност ще е лична пенсия за инвалидност, по данни на НОИ.

Търсят къде има преразход на средства

Процедурата по освидетелстване пред лекарските комисии (ТЕЛК) ще бъде подложена на ревизия в следващите месеци с цел спиране на огромните финансови течове към мними инвалиди, а мерките на правителството стават част от приетата в парламента Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система, потвърдиха депутати от управляващото мнозинство.

Системата за освидетелстване на лицата за трайна нетрудоспособност ще се реформира, за да се пресекат неистинските епикризи, с които лица получават по-голям процент намалена трудоспособност при последващото освидетелстване от ТЕЛК.

По данни на НОИ структурата на новоотпуснатите лични пенсии по видове за 2024 година показва, че малко над 40 на сто от лицата, които са получили лични пенсии, са за инвалидност поради общо заболяване.

Депутати от ГЕРБ и БСП потвърдиха пред, че при подготвяните промени чрез Пътната карта за пенсионната система няма да се променя възрастта за пенсиониране и ще се запази сегашното положение – до 2037 г. се изравнява възрастта при мъжете и жените на 65 г., а стажът за пенсиониране при условията на трета категория труд нараства с по два месеца годишно за жените и мъжете, като през 2037 г. той ще е 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Социалният министър Борислав Гуцанов вече направи заявка, че възрастта за пенсиониране ще се запази без промяна, но предстои реформа в системата на ТЕЛК: “Ако има нарушения в НОИ, те са свързани с ТЕЛК-овите решения, и с болничните. И това е следващата стъпка, с която ще се борим. Има хора-инвалиди, които взимат много средства министерството на труда и социалните грижи, а хора, които имат нужда от тези пари, така и не ги получават. Социалната система в България е много добра, но трябва да се наблюдава много отблизо”.

Председателят на социалната комисия в 51-ото Народно събрание Деница Сачева също акцентира върху “борбата с измами по отношение на фондовете, които се управляват от НОИ”. “През НОИ се изплащат и болничните, и ТЕЛК-овете, където от дълги години говорим за сериозни измами. В Националния осигурителен институт се правят много добри анализи, които показват както географското разположение – там, където има преразход на средства, така и може да се стигне до ниво некоректни работодатели, когато говорим за болничните и некоректни лекарски практики. Има достатъчно информация, която може да бъде анализирана и ако има политическа воля за борба с измамите, аз съм сигурна, че може да се постигне много добра финансова ефективност”.

Експертите са категорични, че промените, които ще настъпят с повишаването на контрола на ТЕЛК и спирането на плащанията за фиктивни диагнози, “ще осигурят достатъчно средства за увеличаване на плащанията през системата към коректните осигурени лица”.

Според анализ за новоотпуснатите пенсии през 2024 г. на Националния осигурителен институт (НОИ), общо 39 704 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, като техният относителен дял в съвкупността на всички новоотпуснати лични първи пенсии е 40,9%. През 2023 г. техният дял е бил 34,9%. Спрямо предходната година има увеличение на броя им с 9184 (30,1%).
Средната възраст на пенсиониралите се през 2024 г. лица с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е 54,11 години, като за мъжете тя е 54,82 години, а за жените 53,36 години.

В същото време по данни на финансовото министерство, всяка година около 150 000 българи с увреждания се възползват от данъчно облекчение, което им позволява да намалят облагаемия си доход.

През 2020 г. лицата, които са получили данъчно облекчение са 141 117. Отрицателният ефект върху бюджета възлиза на 85,6 млн. лв. За 2021 г. ползвалите отстъпката са 135 199, а сумата за държавната хазна е 84 млн. лв. по-малко. През 2022 г. данъчните облекчения на хората с увреждания са 88,9 млн.

Според пълнолетните български граждани основните мерки, които трябва да бъдат предприети за повишаване на контрола върху отпускането на инвалидни пенсии, са две, а именно: по-строг контрол от страна на държавата върху целия процес на освидетелстване и по-строг държавен контрол върху проследяването на съществуващото заболяване, заради което е отпусната инвалидната пенсия.
Висок е делът (89%) на пълнолетните български граждани, според които държавните органи трябва по-строго да контролират отпускането на пенсиите за инвалидност.

Против тази мярка са 10% от интервюираните – пенсионери с пенсия за инвалидност, живеещи в столицата и представители на ромския етнос. Значително по нисък е делът на интервюираните (42%), които подкрепят да се ограничи броя на заболяванията, при които лицата се приемат за нетрудоспособни. За една трета от респондентите ограничаването на номенклатурата от болести, които предполагат ранно пенсиониране поради нетрудоспособност, е неприемливо.