Политически травестити

Те се въдят навред по политическите върхове. С религиозен екстаз се кълнат в европейските ценности и с лекота ги извращават. Фанатично работят за упадъка на Европа и за собственото си благополучие

Навъдиха се напоследък едни силно кахърни персони. Тревожела ги ориентацията българска. Заплахата идела ту от президента, ту от патриотите в коалицията, ту от проклетите социалисти. Увлечени от неолибералната догма, че днес смяната на ориентацията е лесна работа, те не си дават сметка, че българската държава има изначално ясна ориентация: тя е европейска, славянска и православна. Родена на метежния кръстопът с Азия. И никакви конюнктурни хирургически намеси не могат да я променят.
Всуе циврят Цв.Цв. и компания – все върли „пазители“ на т.нар. евроориентация. Да бяха погледнали картата и надникнали в историята. Щяха да се успокоят. Няма кой да ни мръдне от мястото ни. Няма как да ни откъсне нито от Европа, нито от прага на Азия, нито да изтръгне родовата ни връзка с Русия, в колкото и бракове по сметка да ни въвличат. Възниква подозрението, че хленчът им по евроориентацията е само поза. Драмата им всъщност е, че България не е островче някъде в Атлантика с друга напълно различна ориентация. Иначе щяха да ревнат не само срещу Сидеровата кримска визита. Поводи – колкото искаш.
„Трябва да се научим да разговаряме с руснаците като с равни, очи в очи. Трябва да възстановим контактите с Русия. Тя е голям играч. Нищо в областта на европейската сигурност не може да се обсъжда без участието на Русия. Ние, европейците, понякога си мислим, че управляваме света и забравяме, че сме само малка част от него. Губим икономическа мощ. Европа губи в демографски план. В началото на ХХ век имахме 25 процента от населението на света, а в края – едва 4 на сто. При това в Европа не познаваме добре другите култури – китайската, или египетската например. Европа страда от своя евроцентричен мироглед“. Този дълъг цитат е от интервю на председателя на Еврокомисията Жан Клод Юнкер, дадено миналата седмица. Защо не бият камбаната на тревогата? Защо не записаха Юнкер в списъка си на „предателите“ и „руските агенти“. Може би се имат за по-големи европейци от него? Не, просто са твърде дребни, случайни и пъзливи. Индивиди с недооформена ориентация, сборище от политически травестити и евнуси. Но много кресливи и затова – зловредни.
Те се въдят навред по политическите върхове. С религиозен екстаз се кълнат в европейските ценности и с лекота ги извращават. Фанатично работят за упадъка на Европа и за собственото си благополучие. Но то е толкова съмнително, колкото е тяхното пребиваване на върха и професионална пригодност. Основното им умение са фалшът, лъжата и фанфарната парадност. Най-близкият пример – „триумфалната“ разходка до Вашингтон на френския президент Макрон, наричан още Микрон поради фактическата му лична незначителност. Колкото по-незначителен е събеседникът, толкова по-добре за „значителния“ – пак по случайно стечение на обстоятелствата, Доналд Тръмп. Досущ като патока на Уолт Дисни и той дължи своята популярност и значителност на неуравновесения си темперамент.
Много удобно беше за Доналд да прегръща и целува Микрончето, да го влачи за ръчица пред колонадата на Бялата си къща и бащински да му изтупва ревера от опадалия пърхот. Нарече го „перфектен“ европеец и го обяви за свой посредник с Европа. Какво по-перфектно от това? Още в предизборната си кампания Тръмп огласи целта: ще преговаря поотделно с всяка страна, не му харесват „безсмислени“ междудържавни съюзи – било ЕС, било тихоокеанското търговско партньорство, или Северноамериканско споразумение за свободна търговия. Не са по вкуса му и международните организации – ЮНЕСКО, ООН, Международната агенция за атомна енергия, Организацията за забрана на химическото оръжие. Затова предпочита лидера на една държава с неоспоримо, но отдавна отминало величие и залязващо влияние, пред канцлера на все още силната Германия. Ще обработва европейците поединично, докато не клекнат и не заработят за величието на Америка, за него и преизбирането му.
Европейците сега разбраха, че санкциите срещу Русия работят срещу тях. Отпочнаха плаха съпротива. Но пак поединично. Излъчваните призиви за „нерушимо единство“ са резултат от неговата липса. Европа не е на две скорости, а на много. Дори обединителното звено Париж-Берлин се пропука. Вместо за бъдещето на Европа, мислят как да се надхитрят един друг, боричкат се за лидерство на континента, докато силите му изсекват. Тръмп има помощници в делото за разкола на Европа – елитът в бившите соцстрани. Там най-силно врещят за европейските ценности. Държат ги като смокинов лист, за да прикрият срамното си дело – западането на Европа. Казват, че цар Борис III е следвал максимата „Винаги с Германия, никога срещу Русия“. Никому, нито на големците в Европа, нито на „евролоялистите“ у нас не минава през ум да я следват. Затова нищо спасително няма да се случи и под председателството на България в ЕС. За кой ли път цялата пара ще отиде в свирката. Какво друго да очакваме от политически травестити във властта и тяхното влияние върху ориентацията на държавата?

Светлана Михова