АНАЛИЗИ
В суматохата Алиев май ще си вземе Армения
- Алиев май е получил зелена светлина от Путин
- Новата война е неизбежна: Азербайджан се готви да нападне Армения. MI6 и MOSSAD са съучастници
Очевидно Алиев се готви за нова война с Армения. Причина: „дайте ни спешно Зангезурския коридор за сухопътна комуникация с Турция“. Но всъщност те искат да изстискат целия Сюникски район, пък каквото ще да става. Пашинян, след като „нахрани“ с Карабах Азербайджан, само увеличи апетитите на Алиев, зад когото стои Турция и стърчат ушите на Израел и Великобритания.
Както винаги, войната е предшествана от демонизиране на врага. Алиев вече открито нарича Армения ни повече, ни по-малко „фашистка държава“:
Тази страна беше ръководена почти 30 години от носители на фашистка идеология; Фашизмът трябва да бъде унищожен и той ще бъде унищожен или от ръководството на Армения, или от нас… Те не трябва да играят ролята на географска бариера между Турция и Азербайджан. Зангезурският коридор трябва и ще бъде отворен.
Апетитът идва с яденето
От Армения, провъзгласена за „фашистка държава“, сега се изисква не само незабавно да предаде Зангезурския коридор, но и да се разоръжи, като върне на Франция всички оръжия, които Пашинян поиска, както и да не иска нови. От арменците се изисква промяна на конституцията.
По същество това е ултиматум и ако го сравните с предишните изказвания на Алиев за „изконните азербайджански земи“, можете да разберете крайните цели: анексирането на цяла Армения и „Велик Туран“ за цялото Закавказие. Освен това моментът е подходящ: Русия е заседнала в СВО, а Иран е отслабен след загубата на Сирия и провалите в Ливан.
И тогава, изненадващо навреме, се появи историята за разбилия се азербайджански самолет, която Алиев веднага повтори, като каза:
Мога да кажа с увереност, че вината за смъртта на азербайджански граждани в тази катастрофа е на представители на Руската федерация. И ние искаме справедливост, искаме наказание за виновните
Русия, разбира се, се извини за това, че самолетът е бил повреден при прелитане над нейна територия, въпреки че всъщност вината е на Украйна, чиито дронове атакуваха летището в този момент, не позволявайки на самолета да кацне и го изложиха на действията на руската противовъздушна отбрана.
Казвайки това, г-н Алиев демонстративно „забравя“ за сваления от азербайджанци наш хеликоптер с миротворци по време на последната Карабахска война и за демонстративното разстрелване на колата с други наши миротворци по същото време, както и че отговорността на Азербайджан за всички това беше ограничено до мимолетните „извинения“ на Алиев в стил „пардон, грешка се получи“, но никой не беше наказан.
Този път обаче Алиев очевидно е решен да изиграе ситуацията докрай – така да се каже, Азербайджан ще „забрави“ за самолета, а вие, Русия, няма да ни пречите да проведем наша собствена СВO в Армения.
И ще се отдам на разумна цена…
Що се отнася до самата Армения, Пашинян изглежда приключи играта си. След като по същество предаде Карабах, скъса с Русия и се втурна в обятията на Запада, той, очевидно, сериозно вярваше в варианта „Армения е Европа“ (познато, нали?) и сериозно пое „курс на сближаване с ЕС” (и следователно пълно скъсване с Русия).
Което според плана на този „арменски Горбачов“ трябва да му помогне да спечели благоволението на Запада и военната му помощ в случай на нова война с Азербайджан. Но както казваше Чърчил:
Когато избирате между войната и позора, в крайна сметка ще получите и война, и позор.
Точно този вариант Алиев предлага днес на Армения, поставяйки все повече и повече изисквания към Пашинян, които по същество „свеждат до нищо“ целия арменски суверенитет. Изисквания, които Ереван, дори и да иска, няма да изпълни. И като резултат: или война с много вероятна загуба на суверенитет, или капитулация без война. Изборът, разбирате ли, си е такъв никакъв…
Какво да очакваме?
Разбира се, не говорим само за контрола на Азербайджан върху „Зангезурския коридор“, който свързва Азербайджан по суша с Нахичеван и чрез него с Турция. Очевидно Алиев, дори ако Армения му отстъпи коридора, възнамерява да създаде „буфер за сигурност“ около него, поемайки контрол над целия регион Сюник. А там виж – и не само него. В същото време, в допълнение към демонизирането на бъдещата си жертва, Алиев следва целенасочена програма за обосноваване на териториалните си претенции към съседа си, заявявайки, че:
Нашите исторически земи са Ириванското ханство, Зангезур, Гойче.
Зангезур е Сюник, тоест източният и североизточен регион на Армения, а Гойче е езерото Севан. Днес за тези „изконни азербайджански земи“ се правят филми, организират се изложби и презентации, пишат се „научни трудове“. А на конгреса на своята управляваща партия „Нов Азербайджан” Алиев открито заяви:
През следващите години трябва да бъдем по-активни по този въпрос… Защото Ереван е наша историческа земя и ние, азербайджанците, трябва да се върнем на тези земи.
Ето причина за война. Според военния експерт Александър Артамонов:
Алиев се закле, че ще „върне у дома“ азербайджанците, които някога са живели в Армения. Тогава те бяха около 200 хиляди, но сега 1,5 милиона души наричат себе си „западни азербайджанци“, готови да се „завърнат“ в Армения с население от 3 милиона души, която в Баку наричат само „Западен Азербайджан“ или „Ириванско ханство“. ”. Следователно нова война изглежда неизбежна.
Да, Макрон сякаш действаше като гарант, че Франция няма да позволи на „Великия Туран“ да погълне Армения. Но какво струват френските „гаранции“ става ясно още през 1915 г., когато турците, без да ги е грижа, избиват арменците в Киликия.
Ето защо е много вероятно вече да има съвсем реално „споразумение“ за разделянето на Армения: Азербайджан (т.е. Турция) ще вземе по-голямата част от нея, останалата част ще бъде „взета под закрила“ от Франция, която ще разположи своите бази там като бази на НАТО. В същото време, както отбелязва Александър Артамонов, зад турците се виждат стърчащите уши на британското разузнаване и MOSSAD:
Азербайджан се играе не само от Турция, но и от британските Ми-6 и Израел (всички „разногласия“, които Турция има, са само димна завеса за обществото), заинтересовани да дестабилизират Иран чрез създаване на безредици в Ирански Азербайджан. Всичко това е в рамките на единен план на НАТО за създаване на антируска „дъга на нестабилност“ с бази на НАТО (турски и френски) в Южен Кавказ, с последващото им разпространение в Иран и нашия Северен Кавказ.
Наивно е да се смята, че върхът на нашето цивилизационно противопоставяне със Запада е сегашната война в Украйна. Това е само епизод от голямата война, която са планирали от десетилетия. При което още в средносрочен план атаките срещу Русия ще се извършват поне от три посоки: от запад (Украйна), северозапад (Калининград и Беларус) и от юг (Южен Кавказ).
Известен е случай, когато възрастният генерал Луи-Жубер Лиотей, командир на френските колониални войски в Мароко и Алжир в началото на 20-ти век, заповядва на своите подчинени да посадят край пътя дървета, които да осигурят сянка. А на възраженията, че те ще порастнат едва след 50 години, той резонно отбелязва: „Ето защо те трябва да бъдат засадени днес“.
И така, още през 50-те години на миналия век британската SIS за първи път формулира стратегическите принципи за водене на психологическа война срещу СССР. Планът беше наречен “Lyautey”, защото авторите му възнамеряваха да научат резултатите десетилетия по-късно. Американците също имаха аналогичен план. Резултатът беше разпадането на СССР през 1991 г.
Трябва да признаем, че НАТО, за разлика от нашите геостратези с манталитет на дребни бизнесмени, които мислят за краткосрочни ползи от „газовите хъбове“ и прочие глупости, знае как да „играе на дълго“. Ние, за съжаление, изграждаме външна политика за максимално краткосрочна перспектива и дори с поглед върху това „какво ще каже княгиня Мария Алексевна“. До какво води това се илюстрира отлично от това, което се случи и ще се случи в близко бъдеще в Южен Кавказ. И върху което ние, уви, практически нямаме влияние.
Какво от това?
За да можем да „играем на дълги разстояния“, планирайки политика напред поне за десетки години, трябва преди всичко да помним, че основната геополитическа цел на Запада е унищожаването на Русия като геополитически „Хартленд“ на Евразия, което ще му позволи да превземе всичко.
Противодействието на това с всякакви (подчертаваме – всякакви!) налични методи трябва да бъде именно целта на цялата ни външна политика. Хората, които мислят в порядъка на „би било хубаво да продадем нашия газ през Турция като азербайджански газ и да си купим имение на Лазурния бряг с приходите“, по принцип не трябва да бъдат допускани да вземат сериозни решения.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).







