ФОКУС
ИЗНЕНАДА: Илияна Йотова щяла да сменя Румен Радев?
Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост
България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.
Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.
Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея.
Още преди вота Димитър Ганев от “Тренд” и Кольо Колев от “Медиана” прогнозираха, че Цачева ще излезе малко напред на първия тур, но на втория ще изгуби от Румен Радев. ГЕРБ обаче се спряха на нея.
След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.
Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.
Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.
Тук, разбира се, има много въпросителни.
Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.
При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляря.
Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.
Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия.
Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.
Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.
Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.
“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат.
Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата.
Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният.
Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”
Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.
Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един.
Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.
“Идеята Радев – партиен лидер (eвентуално и премиер), а Йотова – президент след избори, сигурно има фенове сред почитателите на тандема Путин – Медведев в Русия, но няма да е работеща в България – коментира политологът Иво Инджов. – Прекалено много се спекулира и почти нищо няма на терен от хипотетичния политически проект на Радев, който би могъл да се превърне в ракета носител за Йотова. Извън подкрепа от партия, оглавявана от президента, Йотова няма никакви шансове с оглед на пълното маргинализиране на БСП, на която всъщност дължи политическата си кариера. А и до 2026 г. ще изтече още много вода.”
Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост.
“Страната ни не е готова за подобна стъпка. Обществото е консервативно и едва ли би приело дама държавен глава.
Позицията е свързана и със символиката на главнокомандващ армията.
А както се видя, и Америка не е готова за такъв вариант“, коментира политологът Юрий Асланов.
На обратното мнение е колегата му Теодор Славев:
“Нашето общество се променя, мислим го за консервативно, но не е точно така – отдавна сме член на Европейския съюз, нашият политически елит се образова, младите поколения се променят, въпреки че в някаква степен патриархалния манталитет си го има. Други държави от Източна Европа, със сходни на нашите виждания, са избирали министър-председатели и президенти жени”.
Славев даде за пример Сърбия (с бившия премиер Ана Бърнабич), Хърватия (с бившия президент Колинда Грабар-Китарович), и Молдова, където наскоро спечели Мая Санду. Грузия също имаше държавен глава жена – Саломе Зарубишвили.
Според политолога факторът “пол” има своето влияние в политиката, но не е само той. И да, вярно е, че президентът е главнокомандващ, а жена няма как да е била в армията. Но идват поколения, от които и мъжете няма да са ходили в казарма, а със сигурност сред тях ще има бъдещи кандидати за първия пост в страната. А вероятно някои ще спечелят.
Ако погледнем в миналото, нито един президент преди Румен Радев не е бил военен. А той вече мисли за следващото си поприще в политиката. Никога не е отричал варианта да направи свой проект.
“Ако не пропусне подходящия момент, може и да има вълна. Не вярвам да спечели чак половината гласували, но ще са достатъчно, за да му позволят за определен период от време да диктува модата в политиката. Абсолютно мнозинство обаче едва ли”, уточнява Асланов.
Но да се върнем на темата за кандидат-президент жена. Иво Инджов обърна внимание на словесната конструкция “държавен глава” – “глава” е от женски род, а определението „държавен“ – от мъжки.
Това също показва, че обществото ни е патриархално и не е узряло за подобна идея. Първо трябвало партиите да се демократизират и да приемат повече представителки на нежния пол в ръководствата си.
“При такива благоприятни развития шансовете жена да стане президент ще нараснат. Тя може да стъпи на държавния Олимп по два сценария – добави Инджов. – Или да е удобна за партията, респ. политическите сили, които я подкрепят. Или да бъде ярка личност, с биография и каузи, които да направят номинацията ѝ, респ. победата ѝ, неизбежна.
Възможен е и трети сценарий, но той ми се струва най-отдалечен във времето – жена да създаде и оглави нов тип партия или движение, което да увлече по-широки маси след себе си и това да я изстреля на най-високия пост в държавата.”
Според него у нас все още сериозно влияят патриархалните модели в политиката – в момента лидерите на 8-те партии в парламента са мъже. Освен това на терена липсва жена с харизма, която да е фактор.
“В родната политика жените ги избират най-много за председател на парламента. Макар че сме парламентарна република, институцията парламент дълго време беше на практика подчинена на някой силен министър-председател, а през последните години е в безтегловност, т.е. няма особено значение – казва още Инджов. – Не сме имали и жена министър-председател на редовно правителство (примерът с Ренета Инджова от вече далечната 1994 г. е по-различен, защото тя беше служебен премиер). Още по-трудно е да си представим и жена президент, защото по различни причини ситото за този пост е много по-ситно.”
Всъщност досега нито една жена не е имала такава лична популярност, че да се кандидатира за президент.
Лидери на партии е имало и в левия, и в десния спектър – най-скоро това беше Корнелия Нинова, която бе изключена от БСП. Също начело на формации са Мая Манолова (“Изправи се.БГ”) и Татяна Дончева (“Движение 21”), а по-назад във времето СДС е бил оглавяван от Надежда Нейнски.
Но няма пример някоя дама да бъде възприета като всенародна любимка и безспорен фаворит за “майка на нацията”. За сметка на това сме имали само жени еврокомисари – от Меглена Кунева през Кристалина Георгиева и Мария Габриел до Екатерина Захариева. Но кандидатът за този пост се посочва от правителството, а не е изборен като на президента.
Всъщност има една сламка, която може да прокара пътя и на дама към “Дондуков” 2, ако чл.-кор. Евелина Славчева бъде избрана за председател на Българската академия на науките. Конкурентът ѝ е акад. Христо Найденски.
Ако на 7 декември 155-годишната институция заложи на жена, това може да е първа стъпка за подобно решение и за кандидат-президент.
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ2 months ago👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
-
БЪЛГАРИЯ2 months agoА, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
-
КОМЕНТАР1 month agoМен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
-
АНАЛИЗИ2 months ago🔥 В АДА за вас е подготвен ОТДЕЛЕН КАЗАН







