БЪЛГАРИЯ

Режим на тока ни чака през зимата

Оказва се, че не комунистите ни изядоха тока едно време, когато имаше режим на тока, а “демократите”, които ни “демократизираха”.

Ето, сега пак. Има ток за износ, но Българите кучетата ги яли, няма ток.

Ето и сега пак, “няма ток”! НО! Ако го увеличат тройно изведнъж “ще се появи”, като магия.

Българският енергиен и минен форум с тревожна прогноза за дефицит на електроенергия през зимата от 600 MWh до 1600 MWh

Авариен внос ще бъде невъзможен, защото и в съседните държави декларират недостиг, изчислиха енергетици

Недостигът е най-силен от 17.00 до 21.00 часа

Електроенергийната система на България навлиза във все по-задълбочаваща се производствена и ликвидна криза, а анализите на енергийните специалисти на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) потвърждават тревожните прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден, се очаква дефицит в мощностния баланс на България от около 600 MWh. Още по-притеснителни са изчисленията, че при екстремални зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия, този дефицит на електроенергия се повишава до около 1600 MWh.

Данните за опасност от режим на тока в България заради недостиг на електроенергия от БЕМФ изнесоха в декларация до представителите на всички политически партии в 51-ото Народно събрание.

Енергетиците дават примери, как в периодите на презареждане на реакторите в АЕЦ “Козлодуй”, от нетен износител, България рязко се превръща в нетен вносител на електроенергия, като за ноември средно количествата са над 1200 МWh. Недостигът на ток най-силно е изразено в часовете “на вечерния връх на потребление – от 17 до 21 часа, когато фотоволтаиците зануляват производството си”, обясняват кризата от БЕМФ.

Според енергийните специалисти дефицитът се компенсира с внос на скъпа електроенергия основно от Гърция, която активира пълния капацитет на нейните газови ТЕЦ, които основно са реконструирани въглищни централи със средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). В продължение на 4-5 часа тези централи вдигат рязко товар от под 1000 до над 4000 MWh и така балансират българската енергийна система.

От БЕФМ обръщат внимание, че България е пропуснала възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови с европейски средства, каквито мерки са предприели управляващите в Атина и Гърция сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.

“България внася и ток от въглищни ТЕЦ от Сърбия, Турция и дори от Северна Македония, чиято цена не е обременена с “екологичната” добавка за въглеродни квоти. При сегашните борсови цени на природния газ и въглеродните квоти, нашите лигнитни ТЕЦ не могат да се конкурират с гръцките и румънските газови ТЕЦ”, обясняват ситуацията на енергийния пазар на Балканите от БЕМФ.

В същото време енергетиците цитират данните в рeално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на ноември, от които е видно, че българските въглищни централи запазват ролята си на критичен производител на електроенергия в страната – над 40% средно за ноември. На обратния полюс е произведената от възобновяеми източници електроенергия – под 10% за енергийния баланс средно за настоящия месец.

Ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват с авариен внос на електроенергия от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, предупреждават от БЕМФ.

Енергетиците посочват като причини за критичното състояние на българската електроенергетика липсата на стратегически планове за привличане на инвестиции в енергетиката, допускането на безконтролното изграждане на мощности на възобновяеми източници без компенсиране, пропуснатите шансове за въвеждане на механизма за капацитет и регламентиране на допустима държавна помощ за част от въглищните централи, практическото блокиране на проучванията и строителството на нови ВЕЦ и ПАВЕЦ и предлагат спешни и средносрочни мерки (виж карето, б. р.) като част от план за минимизиране на щетите в енергийния сектор у нас, индустрията и битовите потребители.

Из Декларацията на Българския енергиен и минен форум до 51-ото НС

Политическата криза не бива да прераства в енергийна
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) изразява готовност да организира в оперативен порядък и в най-кратки срокове професионално обсъждане на сложната ситуация с широк кръг специалисти на който да се обсъдят предложените решения и да бъдат набелязани управленски решения. Политическата криза, в която се намираме не бива да прераства в енергийна криза, се казва в декларацията до политическите партии в 51-ото НС. От БЕМФ предлагат спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика:

– С решение на МС в мощностния и енергиен баланс на страната да се включат мощностите на ТЕЦ “Контур глобал” като се договори с ЕК приложение на временен механизъм за капацитет в аварийни режими.

– Да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение.

– Да се разработят и приемат от МС програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се преоцени обективно прага на цената на електроенергията от 180 лв./MWh за компенсиране на индустрията.

Внасяме отвсякъде, ТЕЦ-овете ни спасяват

Рекордни цени на енергийната борса при „ден напред“

Потреблението се увеличава

Данните в реално време на ЕСО към 11,40 часа вчера показват как страната ни внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия у нас е от ТЕЦ-овете.

По данни към 11,40 часа на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от 15 ноември 2024 г. България внася електроенергия от всички съседни държави, а половината от произведената електроенергия е от ТЕЦ-овете ни.

Енергийната борса затвори при средна цена “ден напред” за базова енергия (1 – 24 часа) от 333,33 лв. (170,43 евро) за MWh с ден за доставка 16 ноември 2024 г. и обем от 80 243,20 MWh. Това е понижение с 12,2% спрямо стойността при затваряне на предишната търговия. За 14 ноември обаче цената на енергийната борса беше рекордна за цялата 2024 г. – над 626 лв., а ден по-късно и този връх беше “стопен” с цена от 655 лв./MWh.

Цената на пиковата енергия (9-20 часа) е 376,22 лв.( 192,36 евро) за MWh – намаление с 12.64% спрямо стойността ден по-рано, при количество от 41 864,60 MWh.

На този фон от специализираната платформа 3eNews публикуваха доклад на френската енергийна компания Engie, в който се прогнозира увеличаване на търсенето на енергия с 1 на сто тази година и с около 2-3% годишно в периода 2025-2030 г.

Покачването до голяма степен ще бъде водено от повечето електрически превозни средства и потреблението на енергия в цифровия сектор.

Търсенето на електроенергия на континента трябва да се удвои до 4950 TWh/година до 2050 г., като делът на възобновяемите енергийни източници в микса на потребление ще нарасне до 85% дотогава. За сравнение този дял е бил 41% през 2023 г.

Инж. Иван Хиновски, председател на БЕМФ, пред “Труд news”: Режимът на тока през зимата е неизбежен

Няма вода за ВЕЦ-овете.

Тази зима ще има режим на тока. Неизбежно е! Защото всички страни около нас декларират дефицити и нашите оперативни звена в енергетиката са вдигнали ръце. Нито от Румъния може да вземем, нито от Турция да очакваме електроенрегия. От Гърция успяваме да получаваме към момента във вечерния връх от 17 до 21 часа, но те дори нямат тези базови мощности, които ние имаме. В критичните периоди разчитаме на максималните обороти на ТЕЦ “Марица Изток 2” и на “Бобовдол” и имаме недостиг. Невъзможно е да се преодолее криза с тока, защото нямаме вода. Ако имаше вода, можеше да покрием тези пикове на потребление с ВЕЦ.

При минусови температури потреблението се качва, но нямаме достатъчно мощности, които да го покрият и започва “рязане” на райони, за да се ограничи потреблението. Ако ПАВЕЦ “Чаира” работеше, можеше обедният излишък от през деня да се ползва при вечерните пикове. Но няма вода, ПАВЕЦ “Чаира” го няма, съседните държави казват “нямаме излишна електроенергия” – това е положението. Политиците се занимават с глупости, а не виждат на какъв хал ще изпадне България през зимата. Никой не мисли за това, не е ясно как продължава ремонтът VI блок на АЕЦ “Козлодуй”. В същото време енергетиката буквално се изцежда и с компенсациите за бизнеса, и с орязването на печалбите на ТЕЦ-овете.

Основните причини за днешното състояние на българската електроенергетика са множеството некомпетентни действия и бездействия. Страната ни дори пропусна и възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови, което Гърция направи и сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.

Явор Куюмджиев, енергиен експерт, пред “Труд news”: Ток ще има, но на каква цена
България е в енергийна криза заради липсата на балансиращи мощности

Всичко, което е описано в Декларацията на Българския енергиен и минен форум, е абсолютен факт. Говорим отдавна, че когато слънцето залезе, няма друго, освен въглищните централи, които да работят в националната система. Но тъй като те могат да работят икономически изгодно само при много високи цени, газовите централи и въглищните централи от съседните страни спокойно навлизат на нашия пазар. Ние сме в енергийна криза заради липсата на балансиращи мощности.

Въпросът е в друго, България отдавна е изпуснала сроковете за евентуални изключения и по-дълга работа на въглищните ТЕЦ-ове, както Полша направи. Унгария работи по нови ядрени блокове, а ние можеше вече да си свиркаме, ако бяхме последователни в развитието на ядрената си енергетика, но уви.

Не вярвам да се стигне до режим на тока, защото тези чуждестранни мощности, които сега наводняват пазара, теоретично биха могли да помогнат в тежки моменти при много ниски температури през зимата, но въпросът е първо – на каква цена. И второ – дали няма да бъдат ангажирани със задоволяване на собствените си нужди, имам предвид не само нашите ТЕЦ-ове, а гръцките, румънските, турските. Газовите централи на Гърция и Румъния включват много бързо когато се вдигнат цените, защото за 15 минути могат да се включат в мрежата и да доставят електроенергия.

За първите 10 месеца на 2024 г. България продължава да е нетен износител на ток, но производството ни намалява. В общата картина ние продължаваме да сме нетен износител.

Post Views: 43

Related Topics:featured trending българия измама интриги корупция лъжа

Up Next

Социалистите изхвърлят лидерите си от политическата сцена

Don't Miss

В ДНР, в Никитовски район на Горловка. Вчера сутринта 13 стратегически бомбардировача Ту-95МС. Руските войски атакуваха цели в Киев.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.