КОМЕНТАР
Социология за наивници
Наивници вече почти няма. Има отвратени реалисти. И това е добро, положително определение. За разлика от фанатичните определения на апокалиптичния самовлюбен професор. В голямата си, преобладаваща част, народът е отвратен и това го прави реалист.
Наивници са и тези фигури в настоящите политически партии, които вече започват да осъзнават, че съзнателната ниска избирателна активност е парадокс, тя е примка, която ги вкарва лесно в парламента, но вкарвайки ги – се затяга. Отвращението и отказа от гласуване е един от най-добрите рефлекси на българския народ, който е подценяван от същия антиелит.
Някои неща трябва да се повтарят колкото е необходимо. Продължава говоренето в една и съща посока от различни хора, които имат трибуна и възможност да влияят на общественото мнение. Тази посока на говорене задължително води до внушението, че редовно правителство трябва да бъде избрано, защото е въпрос на живот и смърт, защото системата щяла да гръмне. Защото щяло да дойде нещо лошо. Все едно до сега държавата не е в процес на разпад във всяка една сфера. И все едно този разпад не е предизвикан от същите тези политически субекти, които отново искат да се сглобят и самовъзпроизвеждат. Разпадът на държавността е поетапен процес, а през последните години се наблюдава засилване на този ход. Дали ще има или не редовно правителство може единствено да забави това, което трябва да се случи, но не и да го заобиколи. Партийната система трябва да бъде взривена и самата държава трябва да бъде взривена. Дори това да се случва като поредица от малки взривове. Пример за такъв малък поетапен взрив представлява настоящото състояние на изборна спирала.
Личната ми позиция е, че настоящите избори няма да доведат до по-голяма представителност и легитимност на партиите, за да могат да претендират за правото да съставят правителство, което да представлява българския народ.
Настъпва момент, в който къщата трябва да се събори, за да се построи нова.
Неслучайно цялото медийно внимание се насочва към прогнозните резултати в проценти за политическите субекти, които „са в играта“ да влязат в поредното Народно събрание. Отбелязва се с някаква тревога, че активността ще бъде по-малка и пак се повтарят внушенията на страх, че е добре да има редовно правителство. Слонът в стаята са онези 70%, които няма да гласуват. А дори и сред тези 30%, които гласуват има поне едни 7-8%, които са също отвратени и гласуват или за малки партии, влагайки надежда и чувство за дълг, или с „Не подкрепям никого“.
Това е метафоричния „слон в стаята“, който води до големия извод – тези политически субекти са непредставителни. Те не представляват нито лявото, нито дясното, нито центъра.
При активност около 2млн. души, допускам възможност ГЕРБ за пръв път да паднат много близо до 500хил. гласа, или дори под 500 хил. А това е първата политическа сила – толкова за големите претенции, големите изказвания и голямото самочувствие. Но същото важи и за останалите – втория, третия и т.н. При поглед в ляво – БСП е в минало време, това са финалните действия на една незаслужена за електората агония, моето очакване е за 120-130 хил. гласа.
Примката се стяга и това ще си проличи при обявяването на активността и резултатите.
Основен извод: системата трябва да бъде взривена.
- След това да се върви поетапно към нов обществен договор.
- Има и още един аспект, който се пропуска, а ако се споменава то е в изцяло грешна посока.
- Този аспект е едновременно и извод – вътрешните процеси в България са пряко свързани и зависими от геополитическите предпоставки и фактори.
Грешка е обвързването на нашите избори с резултата от изборите за Президент в САЩ, въпреки че нашият мантиелит ще чака точно това, защото е на команда. България, бъдейки център на Балканите, път към Проливите и врата към Близкия Изток и Азия, попада в сферата на най-силен контрол, но и на амбиции. Съдбата на България на геополитическо ниво ще зависи изцяло от развитието на глобалния конфликт. Вече настъпи момента, в който се наложи западните елити и медии да обясняват на своите общества защо Украйна загуби. Украйна е минало и в минало време, независимо дали след 5 месеца или още година. Това означава, че има три възможни пътя. Първият е Запада да признае загубата и да се седне преговори; вторият е да се премине към следващия етап на ескалация – намесата на следващата линия от Балтика до Черно море и третия е опит от страна на САЩ да спечелят време, за да се достигне до пряк сблъсък с Русия след определен брой години. Настоящият текст не е за геополитика, така че тук просто отбелязвам накратко. Много коментатори прибързано пишат и говорят за предстоящия край на войната. Но това е желание, което се представя като желана реалност, но тя не е.
Аз не виждам предпоставки, които да показват готовност за договаряне. Напротив, виждам точно обратното. Едно от условията за достигане до реална фаза за договаряне е изравняване на напрежението и възможностите на двата фронта – Европейския и Близкоизточния. Това в момента липсва.
Правя и едно допълнение като извод – външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Но тя в момента е лишена от стратегия, тя е политика на парче, като накрая излиза грешен пъзел. САЩ в момента нямат нито силен политик, нито силен дипломат, за съжаление.
Грешка е да се вярва, че Тръмп е герой, спасител, силния човек, който може да говори с Путин и т.н. Това са пропагандни измислици.
Тръмп е илюзия, съзнателно моделиран образ, който се променя от тези, които го моделират според необходимостта. Изборите в Щатите вече дори не отразяват реалните проблеми на самите американци. Има алтернативни наблюдатели и мислещи хора в САЩ, които определят предизборната кампания на демократи и републиканци като „кампания на двуфракционна управляваща партия“. Не би било учудващо Тръмп наистина да спечели. Но това ще бъде в резултат не на естествени процеси, а на договорка.
САЩ имат много по-дълбоки проблеми, свързани със самите себе си като идентичности, хомогенност на т.нар. „нация“, расови и етнически противоречия, антисемитизъм, който в даден момент може да преобърне и отношението към Израел. Те са в тяхна собствена криза, тяхната първа имперска криза.
Станислав Бачев
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОМЕНТАР
Кръволока Зе прави комплот около България
🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨
Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.
Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.
И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:
♟️ Синхронът Босфора – Атланта:
В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?
В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!
🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥
Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.
Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:
✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?
⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?
🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!
🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?
Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️
👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.
КОМЕНТАР
Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.
Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…
Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.
И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃
Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.
Как отразявахме неговото погребение на
Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.
Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.
Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…
Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.
Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.
☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…
Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.
Но сега бих искал друго да река.
Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.
При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?
Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.
Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.
Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.
От другата страна обаче банките си чакат кредитите.
Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.
Стига се и до изстрели.
Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.
Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







