ПАРИ
Веригите ни цакат с цените на храни
Продават ни сирене с до 22% по-скъпо отколкото в Гърция
Големи търговски вериги ни цакат с цени на редица храни, като в България ги продават по-скъпо отколкото в Гърция. Вестник “Труд” провери цените на някои жълти сирена от едни и същи търговски марки в еднакви по грамаж разфасовки, продавани от международна търговска верига, която има много магазини както в България, така и в Гърция. Оказва се, че в магазините в България цените са с до 22% по-високи, отколкото в южната ни съседка.
Например зрялото жълто сирене Пармиджано Реджано в разфасовка от 200 г. в Гърция струва 4,19 евро, което прави 20,95 евро за килограм. Същото жълто сирене в опаковка със същия грамаж на същия производител и със същата търговска марка в магазин от същата търговска верига в България струва 9,99 лв., или 49,95 лв. за килограм. Оказва се, че цената при нас е с 22 на сто по-висока.

При жълтото сирене Грана Падано разликата в цените е по-малка. В Гърция разфасовка от 200 грама струва 4,29 евро, а килограмът излиза 21,45 евро. В магазин от същата търговска верига в България продават абсолютно същото жълто сирене за 8,99 лв., което прави 44,95 лв. за килограм. Цената в България е със 7% по-висока отколкото в Гърция.
Двойно по-голяма е разликата в цената на кашкавала Гауда, продавано нарязано за сандвичи в опаковки от 200 грама. В Гърция цената на този кашкавал е 1,79 евро, което прави 8,95 евро за кг. В България абсолютно същия каекавал в магазин от същата търговска верига струва 3,99 лв., или 19,95 лв. за кг. Оказва се, че цената при нас е с 14 на сто по-висока отколкото в Гърция.
В годините на рекордно висока инфлация след пандемията министърът на финансите по това време Асен Василев често казваше, че цените в България нарастват заради вносна инфлация, тоест цените в другите страни нарастват, затова има висока инфлация и в България. Оказва се обаче, че при редица храни ситуацията не е точно такава. Цените на жълтите сирена, които “Труд news” сравни, са по-високи у нас отколкото в южната ни съседка. И то при положение, че в Гърция заплатите по принцип са по-високи, отколкото у нас. Това означава по-големи разходи на търговската верига за персонала в магазина, за работниците в складовете, за шофьорите, които зареждат магазините и т. н. Минималната заплата в Гърция е 968,33 евро, а в България е 933 лв., което прави 477,04 евро. Оказва се, че минималната заплата в Гърция е точно два пъти по-висока, отколкото в България. Въпреки това цените на редица храни в южната ни съседка са по-ниски, отколкото при нас.
Можем да вземем и друг пример – настъргана Моцарела в опаковка от 500 грама в България струва 9,99 лв., което прави 19,98 лв. за кг. В Гърция Моцарела на същия производител, но в опаковка от 250 грама струва 2,39 евро, или 9,56 евро за килограм. Оказва се, че въпреки по-голямата разфасовка, в България цената за килограм е с 6,8% по-висока, отколкото в Гърция.

Любопитна подробност в България е, че и четирите жълти сирена, проверени от “Труд news”, са с цени, които завършват на 99 стотинки – съответно 9,99 лв., 8,99 лв., 3,99 лв. и 9,99 лв. Това е стандартен маркетингов подход за формиране на цените в търговията и донякъде обяснява защо разликата в цените на трите жълти сирена в Гърция и България е различна.
Практиката цените в България често да завършват на 99 или на 9 стотинки поражда опасения сред потребителите, че влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Възможно е при въвеждане на еврото редица търговци да определят цените не просто като ги превалутират от левове в евро, а да ги определя така, че отново да завършват на 99 или на 9, но не стотинки, а центове, и то в ущърб на потребителите.
В Гърция на плажа е по-евтино, отколкото у нас в магазина
При чипса разликата в цените е до 16,7%
При нас с копър, в Гърция с риган
Продаваният в България чипс е значително по-скъп отколкото в Гърция, показа проверка на “Труд news”. Най-лесно може да бъдат сравнени цените на един и същи чипс, продаван в магазини от една и съща търговска верига у нас и в южната ни съседка. В Гърция чипс със сол в пакет от 150 грама струва 1,09 евро, което прави 7,27 евро за килограм.
Абсолютно същият чипс в същата търговска верига, но в магазин в България, струва 2,49 лв., или 16,60 лв. за кг. Оказва се, че за един и същи продукт потребителите в България плащат 16,7% повече от тези в Гърция.
Между пазара на чипс у нас и в Гърция има някои разлики – в южната ни съседка продават чипс с риган, а при нас по-често има чипс с копър и сметана. Макар да са от една и съща марка и продавани в магазини от едва верига, чипсът с копър в България струва 2,49 лв., а този с риган в Гърция е 1,15 евро. Отново цената в България е по-висока.
При чипсове от други търговски марки, продавани в други търговски обекти, разликата между цените в България и Гърция е още по-голяма, видя репортер на “Труд news”. В Гърция в малка будка близо до плажа може да бъде купен чипс на по-ниска цена дори от продаваните в България чипсове от същата марка на промоция. При една от марките чипсове, продавани и при нас и в южната ни съседка, в Гърция може да бъдат купени опаковки с около два пъти по-ниски цени.
Най-евтино е в Полша и Румъния
Млечните продукти у нас са сред най-скъпите в ЕС
Ние сме на трето място сред страните членки
България е сред страните от ЕС с най-високи цени на млякото, сиренето и яйцата, показват данни на Евростат.
Млечните продукти в България са сред най-скъпите в страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас цените на млякото, сиренето и яйцата са с 26,9% по-високи от средното ниво за страните-членки. И то при положение, че заплатите в страната са в пъти по-ниски от икономически по-развитите страни.
Млякото, сиренето и яйцата са по-скъпи, отколкото у нас, само в Гърция (там цените са с 38% над средното за ЕС ниво) и в Малта (с 29% над средните за ЕС). Според данните на Евростат общо цените на тези три хранителни продукта са най-високи в Гърция. Но редица жълти сирена в България са по-скъпи дори и от тези в Гърция.
От страните от ЕС млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша и Румъния, показват данните на Евростат. В Полша цените на тези храни са с 22,2% по-ниски от средното ниво за страните от ЕС, а в Румъния цените са с 19,1% по-ниски от средните.
Всъщност цените на млякото, сиренето и яйцата в Белгия са точно на средното ниво за страните-членки. Оказва се, че тези основни хранителни продукти у нас струват с близо 27% по-скъпо, отколкото в Белгия. И то при положение, че минималната заплата в Белгия е 2070,48 евро, което е над четири пъти повече от минималната заплата в България.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







