КОМЕНТАР
След Рафах няма никаква разлика между Израел и Третия райх. Срам за САЩ и всички, които са съучастници в този жесток геноцид
Герган Ценов е писател и музикант, роден в България, но от 25 години живее в САЩ. През 2015 г. създава в Ню Йорк свой собствен оркестър (Камерен ансамбъл „Ценов“), чиято основна мисия е изпълнението и популяризирането на българска класическа музика. В България има издадени четири книги с проза, поезия и драма. Публикуваме коментара му с неговото съгласие.
След това, което израелската армия извърши в бежанския лагер в Рафах, не искам никога да имам нищо общо с държавата Израел. Никога през живота си не искам да стъпвам на територията на тази държава, защото аз лично се страхувам от нейните жители, които в огромното си болшинство фанатично поддържат един режим на апартейд, етническо прочистване и геноцид.

След клането в Рафах за мен лично вече няма абсолютно никаква разлика между Третия райх и Израелската държава, както и между Адолф Хитлер и Бенямин Нетаняху. Това, което съм чел и виждал в най-кошмарните книги и филми за Втората световна война, в момента се случва пред очите ми и аз лично не възнамерявам да продължавам да си затварям очите пред един очевиден фашистки режим, който за разлика от режима на Адолф Хитлер, продължава вече цели 76 години. Последните няколко месеци бяха за мен един истински читателски и зрителски кошмар – истории за масови разстрели и изселвания, за масово избиване на жени и деца, за целенасочено избиване на лекари и репортери, за изтезания и екзекуции на политически затворници, за концентрационни лагери с нечовешки медицински операции, за биологическо оръжие и изтровени кладенци, за десетки хиляди тайно стерилизирани нееврейски жени, за нелегално продаване на телесни органи на палестински (и не само палестински) жертви, за взривяване на болници и университети, за арестуването и затварянето на стотици палестински деца без съд и присъда, за демонстративно изгаряне на книги, за насилствен глад и запор върху хуманитарна помощ, за предложения за женитби церемониално съпроводени от взривяване на болници и университети…
Срамувам се от позицията на американското правителство и американския сенат, които продължават да бъдат преки съучастници в един жесток геноцид.
Срамувам се от продажността на американските политици и дипломати под напора на безскрупулното израелско лоби.

Срамувам се от това, че всички тези зверски престъпления срещу човечеството се извършват с помощта на моите лични данъци, които всяка години пътуват към Израел под формата на военна помощ, въпреки че такава помощ е в директно противоречие с американското и международното право.
Срамувам се от много мои приятели, които не желаят да погледнат истината в очите, само защото това ще им навреди на кариерата.
Срамувам се от официалната позиция на родината ми България, която само преди няколко седмици гласува в ООН „въздържала се“ по въпроса за присъединяването на Палестинската държава към ООН. Срамувам се от така наречените български „интелектуалци“, които са заровили глави в кариери, награди и отличия и нямат гръбнака и сърцето да изкажат каквато и да е ясна позиция по който и да е хуманитарен въпрос под страх, че това може да им се отрази на тяхното тихо и мизерно живуркане.
И понеже моите думи са безсилни да изразят огромната ми болка и гняв, ето откъс от писмото, което Алберт Айнщайн и още няколко десетки еврейски интелектуалци са изпратили до „Ню Йорк Таймс“ на 4 декември 1948 г., само седем месеца след създаването на израелската държава:
„Сред най-тревожните политически явления на нашето време е появата в новосъздадената държава Израел на “Партията на свободата” (Тнуат Хахерут) – политическа партия, която по своята организация, методи, политическа философия и социален апел е близка до нацистките и фашистките партии. Тя е създадена от членовете и последователите на бившата организация Иргун Цвай Леуми – терористична, дясна и шовинистична организация в Палестина.

Шокиращ пример е поведението им в арабското село Дейр Ясин. Това село, което се намираше встрани от главните пътища и беше заобиколено от еврейски земи, не беше взело участие във войната и дори беше отблъснало арабските банди, които искаха да използват селото за своя база. На 9 април терористични банди нападнаха това мирно село, което не беше военна цел в сраженията, убиха повечето от жителите му (240 мъже, жени и деца) и оставиха няколко от тях живи, за да ги развеждат като пленници по улиците на Йерусалим. По-голямата част от еврейската общност беше ужасена от това деяние и Еврейската агенция изпрати извинителна телеграма до краля на Йордания Абдула. Но терористите далеч не се срамуваха от деянието си, а се гордееха с това клане, широко го разгласиха и поканиха всички чуждестранни кореспонденти, намиращи се в страната, да видят натрупаните трупове и общия хаос в Дейр Ясин.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Автор: Герган Ценов, Фейсбук.
КОМЕНТАР
Кръволока Зе прави комплот около България
🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨
Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.
Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.
И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:
♟️ Синхронът Босфора – Атланта:
В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?
В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!
🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥
Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.
Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:
✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?
⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?
🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!
🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?
Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️
👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.
КОМЕНТАР
Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃
Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.
Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…
Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.
И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃
Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.
Как отразявахме неговото погребение на
Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.
Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.
Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…
Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.
Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.
☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…
Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.
Но сега бих искал друго да река.
Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.
При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?
Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.
Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.
Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.
От другата страна обаче банките си чакат кредитите.
Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.
Стига се и до изстрели.
Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.
Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







