КОМЕНТАР

Глутница западни лакеи бродят из България и плячкосват всичко до което се докопат

Кеворк Кеврокян: Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци?

МЪРТВИЛО

Повечето медии не намериха време и място за скандала с украинската делегация, която не бе допусната от хора на „Възраждане“ да стигне до площадката на АЕЦ „Белене“. Украинците идвали, за да огледат двата реактора, закупени навремето за неосъществената ядрена централа – надявали се те да им бъдат подарени.

Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци? И ще си останем такива, ако продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии чужди интереси, а понякога и с нечии унизителни капризи.

„Огледът“ на реакторите съвпадна с една друга щуротия: това бе отказът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да използва официалното име на страната си, а да я нарича само Македония. И това е само началото.

Трябва да очакваме в най-скоро време тя да прекръсти България на „Североизточна Македония“, като нищо, кой ще й попречи.

Къде е сега френският президент Макрон, който мишкуваше като посредник между нас, щедрите глупаци, и скопяни – и, в крайна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкова екзалтирано. Да не забравяме и Урсула, която даде допълнителна смелост на скопяни, когато призна „езика“ им.

В справката за България в Уикипедия трябва да се добави една кратка бележка:

„ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА“.

Съвсем между другото започна и кампанията за изборите на 9 юни. Тя си е пълно мъртвило – очаквано Народа пет пари не дава за нея.

Но видимо пасивни са дори и самите участници в изборите. Цяло чудо е откъде намират енергия анализаторите, за да съчиняват конструкциите си и сетне сами да ги опровергават.

Отново ставаме свидетели на нелепо словесно прахосничество от тяхна страна. И това е неизбежно при липсата дори на една свястна идея, която да се открои сред партийния бъбреж – отблъскващ заради своята вялост и несмисленост. Истински героизъм е да умуваш върху нищото, но анализаторите приемат и този риск.

Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „Сглобката“- кой и срещу какво ще кандиса отново да се съеши с толкова отвратителните си политически опоненти. Съешването е единствената тема напоследък, макар в нея да не може да се открие нищо любопитно или остроумно, а отгоре на всичко тя е лишена и от всякакъв сексапил.

„Сглобката“ се превърна в метафора на шарлатаниите, в които ни въвлякоха кирчовци. Тя вече се схваща като изражение на окончателният разрив на политиката с гласоподавателите.

Политиката се затвори в този курник – по-справедливо ще бъде така да наричаме „Сглобката“. Хората са без значение за нея, тя не достига до тях – освен в най-примитивните си форми. „Сглобката“ им каза „Чупката!“ – и толкова. Изглежда, че и хората достигнаха до своя предел на непоносимост към политиката.

„Сглобката“ бе израз на крайното отчуждение от истинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече дори и противоборствата между различните субекти са притворни – и те не го крият. Това изобщо не са истински идеологически вражди, а калтащини на лична основа, при това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са единствено за всевъзможни предателства. Не виждаме едри идеи, които да ги предизвикат към сериозни сблъсъци.

Крайните критици могат да оприличат „Сглобката“ на глутница, която се самоизяжда, понякога дори без да стане ясна причината за това.

И всички участници в нея, без изключение, загубиха по нещо – най-малкото, защото бяха омърсени прекалено кръвожадно.

Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина. Доскоро в изборните кампании Миналото старателно бе използвано – главно като присъда или алиби. С него бе злоупотребявано неизменно през всичките години на злощастния Преход. Текущите престъпления, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предишни години, бяха замазвани с измислици, а много по-често и с откровени лъжи за Миналото.

От друга страна, крупни престъпления от 90-те години на миналия век, като например Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и дори оправдани. Народната енергия ловко бе дирижирана – и площадите се деряха срещу кабинета на Орешарски, примерно, но не и срещу Костовата приватизация – а тя обедни по неописуем начин държавата.

Сега вече окончателно спряха да ругаят „комунягите“ – а то не е и прилично, след като някои от най-активните късни/фалшиви „антикомунисти“ произхождат от червени фамилии. Тъкмо те успяха да наложат един фатален трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на поне две поколения с лъжи за Миналото. Тази ловкост не може да им се отрече. А пък и медийни келеши, готови да ги обслужват, винаги ще се намерят. Липсваха им големи идеи, но пък в замяна на това усърдно произвеждаха големи лъжи. „Антикомунистите“ сложиха началото на газовата ни зависимост от Русия, но приписаха това на Виденов. Да не говорим за продажбата на „Нефтохим“ и всички останали далавери.

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец. Някой ден трябва да се изследва фалшивия антикомунистически сомнамбулизъм. Прави са онези истински страдалци, които казваха, че по-отвратително нещо от комунизма е само късният антикомунизъм.

И тъй, постепенно нагласиха Миналото по собствените си мерки и нужди. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с увредено чувство за идентичност. И изобщо са лишени от способността да различават Истината от Лъжата. Те дори няма да обърнат внимание на елегантното предупреждение на един автор: „Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други“.

Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „свободно“ отглежданите кокошки, която цитирах в предишната си дописка, не събуди възмущението, което очаквах. А дори само един неин член – този за грижата за умствените възможности на кокошките – би трябвало да вбеси публиката и тя да напълни площадите.

Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не говорим. Другото обяснение е, че той гледа на въпросната наредба и на други, подобни на нея, като на някаква неуместна чиновническа шега. Брюкселските големци обаче никак не се шегуват, те казват в прав текст, че кокошките са еднакво важни, ако не и по-важни от хората.

Кога ще дойде времето, когато един нормален българин ще бъде преглеждан задължително поне два пъти годишно от лекар – както се полага на една свободно отглеждана кокошка.

Или ще се полагат специални грижи за „физическите, умствените и поведенческите му възможности“…

Ще ни баламосват с кокошки – всякакви, докато забравим, че Животът е нещо далеч по-сложно от една брюкселска директива.

Има от какво да се плашим.

Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в бавна процесия – както се пееше в една песен.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 42

Up Next

Жената с “простото око”

Don't Miss

Борисов и Пеевски буквално яхнаха държавата

КОМЕНТАР

Кръволока Зе прави комплот около България

🚨 ДОКАТО БЪЛГАРИЯ Е В „ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ“: Зеленски кацна спешно при Ердоган, а Лавров и Рубио редят света в САЩ! 🚨

Знаем, че тази вечер всички погледи у нас са насочени към утрешните избори. Но докато тук се чудим кой ще седне на „Дондуков“, само на няколкостотин километра южно от Бургас се случва събитието, което реално ще определи съдбата на региона ни за десетилетия напред.

Днес следобед кръвопиеца Зеленски кацна спешно в Истанбул за среща на четири очи с Реджеп Тайип Ердоган.

Прочетете внимателно първите думи на украинския президент още от пистата: че е в Турция, за да обсъди корабоплаването в Черно море и „реалните дипломатически перспективи“.

И тук идва детайлът, който телевизиите отново „пропуснаха“ да ви свържат:

♟️ Синхронът Босфора – Атланта:

В същия този час, на срещата на Г-20 в Атланта (където Украйна изобщо не беше поканена), руският външен министър Сергей Лавров проведе директен разговор с американския държавен секретар Марко Рубио. И докато европейските дипломати правеха детски цупения и бойкотираха общата снимка с Лавров, турският външен министър Хакан Фидан вече обсъждаше с Рубио пакетната сделка за Украйна, Иран и Близкия изток, а полският министър Радослав Шикорски заговори открито за примирие в Черно море!
Виждате ли механизма?

В Истанбул и Атланта в момента се затваря кръгът, за който ви пишем от седмици!

🔥 ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Голямото ни специално разследване! 🔥

Понеже е събота вечер преди избори и темата е твърде мащабна, за да се чете „на крак“, няма да пускаме пълния анализ тази нощ.

Подготвяме за вас нещо много голямо и специално – обширният анализ на Сделката, в която ще сглобим всички парчета от пъзела, които ви разкрихме досега, плюс нови непубликувани детайли:

✈️ Как тайният полет на американския военен гигант C-17 до Москва и совалката на Стив Уиткоф доведоха до днешното „Да“ на Зеленски и срещата Лавров–Рубио?

⛽ Каква е връзката между „Лиценз №135“ за 5-те милиона тона руски дизел, изборите в САЩ във вторник и предстоящия удар по Иран?

🚢 ШАМАРЪТ ЗА БЪЛГАРИЯ: Защо примирието започва точно от Черно море? Ще ви покажем директната връзка между днешната среща в Истанбул и Логистичния заговор (фериботите Карасу–Констанца), с който Турция и Румъния ни изтриха от картата на Европа!

🌴 Какво точно ще бъде подписано на 14–15 декември в Маями?

Огромният механизъм вече се върти. Гласувайте утре по съвест, а веднага след изборната врява – следете страницата ни, защото пускаме целия пъзел без цензура! ⏳♟️

👇 Напишете в коментар: Случайно ли според вас Зеленски е в Истанбул точно в деня, в който Лавров разговаря с Рубио.

Post Views: 3

КОМЕНТАР

Мен пък охрана ме е носила на ръце… 🙃

Сетих се за тази история след снощния цирк с една журналистка (вече ме е срам да казвам какво съм работила близо 30 години) и един изгорял младеж, охранител от НСО.

Нищо няма да коментирам по темата, достатъчно капацитети се изказаха в защита и на двете страни. И следвайки принципа, че историята щеше да е смешна, ако не беше толкова гадна, реших да подходя с чувство за хумор и един спомен за банкет, охрана и още нещо…

Беше по времето, когато перлата на Велико Търново – Интерхотела, както и Резиденцията в Арбанаси, станаха собственост на Илия Павлов и “Мултигруп”. Не мога да си спомня повода – дали беше негов личен празник, или годишнина на хотела, но Илия Павлов организира грандиозно парти на терасата на Интера. И тъй като беше решил да изсветлява бизнеса си, преди това имаше пресконференция, на която той обяви милионите планирани инвестиции в обекта. Вечерта на банкета имаше специална маса за журналистите. Най- в дъното, но достатъчно близо, за да проследим кой и как седеше на масата на боса. Сега няма да изброявам хората, да не ставаме дребнави.🙃☺️

Освен пищните блюда, изискани питиета и музикално-артистичната програма, впечатляваща беше охраната на събитието. Здрави момчета, гледащи лошо, бяха наредени в шпалир още от хотел “Етър” надолу по улицата. Окупиран беше и целият хотел.

И така, купонът си върви, народът се весели, вечерта напредва. И изведнъж аз решавам, че трябва да направя едно бързо интервю с боса на босовете. И прип-прип, с късата си рокличка, (бях къде 20-30 кила по-слаба) 🤣🤣🤣, се отправям с диктофончето към централната маса. Доближавам Илия Павлов и… дотам. Усетих само, че вися във въздуха и буквално след секунди се озовах във фоайето, оградена от куп горили в човешки образи. Не знам как не се напишках от страх, може би защото като спасител в ръжта се появи пиарът на Илия Павлов Димитър Недков. “Какво точно желаете да направите, мила госпожице”, попита ме той с плътния си сексапилен глас. 🙃

Не помня как продължи разговорът ни, но явно го бях впечатлила, защото ме покани на обяд на другия ден. После се чувахме от време на време и така до кончината на шефа на “Мултигруп”.

Как отразявахме неговото погребение на

Арбанаси е сюжет за друг прелюбопитен разказ.

Интересни времена бяха и с гордост мога да кажа, че макар и в регионален вестник, правехме истинска и смела журналистика. С всички позитиви и негативи от това. Имахме сериозни разследвания и осветляване на страхотни далавери, правехме професионални удари, на които завиждаха колегите от централните медии. Но и беряхме горчивите плодове от това да гониш истината. Лично аз три или четири пъти влизах в съда. Последният иск срещу мен беше за безумните за онова време 25 000 лева. Съди ме шеф на държавно предприятие, който си беше правил златни зъби с държавни пари.

Имах истинска, смразяваща заплаха за убийство от един юнак, който си беше вдигнал мотел с басейн до Велико Търново без пукнато разрешение. Мутри идваха да ме бият…

Бяхме смело безразсъдни, млади и щури, не се вземахме насериозно, но работехме сериозно, здраво и с хъс.

Само че, каквото и да правехме, спазвахме някаква мяра и се съобразявахме с изпразненото вече от съдържание понятие “журналистическа етика”.

☺️Може би затова охраната ни носеше на ръце…

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

КОМЕНТАР

Гръмналият строителен балон изглежда започва да се обагря с трупове… Вероятно ще има още, защото изгоряха милиарди…

Сутринта първата ми мисъл около Слави Бинев беше “хазарт”. Защото това е основата на мафията в момента и е логично да се очаква нещо подобно. Прочее, добре е държавата да реши този въпрос веднъж завинаги, а не само да забранява рекламата.

Но сега бих искал друго да река.

Не е изключено Бинев да е жертва на гръмналия имотен балон. Забележете, че и предния убит – милионерът от Пловдив Илиан Филипов, и той беше забъркан в строителство.

При имотните балони всякакви пари се изливат в строителството – с цел бърза печалба. При гърмеж – загубите са огромни. Припомням, че Иво Прокопиев беше супер-бизнесмен до 2008, когато гръмна балонът. След това не само изгуби почти всичко, но и търсеше закрила от новия премиер Бойко Борисов. И му осигуриха сигурен път до чужбина. Явно беше затънал много, много загуби и доста народ си търсеше парите. Сега вероятно е същото.

А гърми ли балонът?

Твърде вероятно – Да. Агенцията по вписванията отчита спад в сделките с 15-18%. Дори това не е малко, но истината е по-брутална. Огромна част от сделките са фиктивни. Това са прехвърляния на апартаменти между баби и внучета, делби между роднини и пр. – нормалният поток между поколенията. Това не са истински сделки. И те представляват горе-долу половината от всички вписвания изобщо.

Реалните сделки са останалата половина. Т.е. ако имаме 18% надолу върху база от 50%, това е все едно 36% по-малко сделки изобщо.

Това вече е брутално. Фактически една трета от целия капитал и оборот на огромен бизнес изчезва.

От другата страна обаче банките си чакат кредитите.

Настава всеобщ недостиг на пари и съдружници започват да се карат. Винаги има подозрения в скрити и “задигнати” пари. Човек се чуди какво да прави и другите са му виновни.

Стига се и до изстрели.

Мисля, че това е най-вероятната истина – вече 2 случая в един сектор има. А имаме и спомените с далеч по-големи “индустриални могули” от Слави Бинев и Илиан Филипов.

Та това си мисля, натам сочи логиката, но може и да греша, знам ли…….

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3