ПАРИ
“Източиха фискалния резерв” е продължение на драмата “Няма газ, иде мраз “
Новата финансова министърка бързо затъна в блатото на политическите войни
В първия си ден като министър на финансите Людмила Петкова направи квантов скок – превърна се от уважаван експерт в типичен политик. На 9 април по обяд с притеснена полуусмивка тя пое щафетата от Асен Василев, а няколко часа по-късно му заби нож в гърба с “откритието”, че от фискалния резерв на държавата мистериозно са изчезнали 3 млрд. лева.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мигом пое вдигнатата топка, за да забие гол във вратата на “врага”, с който до вчера управляваше: “Когато говорех, че има проблеми в Министерството на финансите… освен партийните назначения, парите ги няма. Държавата има под 2 милиарда, с които разполага, това ни е наследството. Ние винаги сме държали да има мазнинка, да има запас..”
Медиите подеха тревожно темата – наистина ли е е източена държавата?
Дежавю 1
Драмата с фискалния резерв сега много напомня на предаването на властта през 2022 г.

Тогава новодошлият служебен кабинет, назначен от президента Радев и оглавен от Гълъб Донев, разигра за пред медиите паник атака, за да внуши, че предното правителство е обрекло страната на мраз и глад и че трябва да молим Москва да ни пусне руски газ. Нищо ужасно не се случи, видя се, че има живот и без “Газпром”, паниката се оказа неуместна.
Сега сюжетът се повтаря – парите са източени, опита се да внуши новопоставената финансова министърка, като заяви, че е заварила във фискалния резерв само 6.7 млрд. лева. А пък предшественикът й цитира друга сума – 9.9 милиарда. Както се разбра, и двамата са прави, само че Асен Василев говори за ситуацията към 31 март, а Петкова – за данните към 8 април.
Размерът има значение, датата – също
Фискалният резерв не е каса под ключ, а е сложна система от сметки на държавните ведомства и фондове с непрекъснати менящи се потоци от приходи и разходи – представете си басейн с много тръби, по които непрекъснато се движат навън и навътре различни количества вода. Винаги в първите дни на месеца нивото на “басейна” спада, защото държавата прави много разплащания (сред най-едрите са пенсиите), а през втората половина става обратното, покачва се, защото се засилват входящите потоци, приходите.
Точно затова финансовото министерство – независимо дали неговият началник се казва Асен Василев, Пламен Орешарски, Владислав Горанов и прочее, винаги съобщава официално какъв е размерът на фискалния резерв към последния ден на съответния месец и никога не вади данни по никое време – например към 8-о число, както направи при дебюта си на най-високия пост в МФ г-жа Петкова.

“Очакваните данъчни приходи през април са 3.9 млрд. лв. Те пристигат на 14-и (ДДС) и след 25-и (данък върху доходите на физическите лица и осигуровки). Заради тази цикличност резервът се мери винаги към края на месеца. Така че в края на април се очаква той да е пак над 9 млрд. лв.”, обясни Асен Василев, след като новата стопанка на държавните финанси косвено го обвини, че е опразнил резерва.
Къде са милиардите
Людмила Петкова не бе особено убедителна в етюда за “изчезналите” над 3 милиарда лева. Притисната от въпросите на медиите, тя призна, че всъщност е наясно къде са парите. Половината от “липсващата” сума са онези добре известни 1.6 млрд. лева, с които се наложи предният кабинет да купи дълговете на закъсалото (за кой ли път) предприятие “Топлофикация София” и да кърпи онзи прословут фонд за електроенергийна сигурност. Схемата с пренасочването на тези средства вече бе многократно коментирана и силно критикувана (докога българските данъкоплатци ще пълним “черни дупки” в енергетиката), но едно е сигурно – пробойните в енергетиката са дълбани от много правителства и схемите с пълненето им не са “патент” на последния кабинет.
Министър Петкова сама си отговори и за другата “липсваща” част от резерва – около 1.7 млрд. лева, за които “предположи”, че са отишли за изплащане на пенсии.
Като цяло беше глупаво Петкова да се прави, че не знае – все пак като финансов министър тя във всеки момент може да получи справка какво се случва с приходите и разходите на държавата. Но вероятно й е било спуснато като задача от патроните на служебното правителство да “бие тъпана” за тревога.
Фискалният резерв отдавна е любима тема на политиците за разпалване на страхове – материята е сложна, обикновените хора нищо не разбират и е лесно да бъдат пързаляни с фалшиви новини за източване, криза, фалит на държавата.
Прави впечатление, че за разлика от някои политици икономистите и финансистите нито се притесниха, нито се впечатлиха от новината за спадналия резерв. Те повториха думите на Асен Василев – най-важно е колко голям е резервът в края на месеца, а не в началото или по средата му. За отбелязване е, че от ДПС коментари по темата няма – навярно Делян Пеевски и Йордан Цонев са решили, че Борисов ще вдигне достатъчно шум с евтина пропаганда – както и стана с неговото вайкане за стопените мазнинки.
Дежавю 2
Загрижеността на лидера на ГЕРБ сега звучи фалшиво, защото той самият е бил “обвиняем” за подобно “източване” и добре знае, че “пилците се броят в края на месеца”.
Точно преди три години, когато третият кабинет на ГЕРБ бе в оставка и се задаваха се избори, излезе стряскащата информация, че фискалният резерв чегърта дъното и към 8 април 2021 г. в него са останали по-малко от 5.9 млрд. лева (при 7,9 млрд. лв. на 31 март).

Тогава финансовият министър Кирил Ананиев бе закаран на спешна пресконференция в централата на ГЕРБ, за да обясни, че това е само моментен спад и няма място за тревога. Оказа се прав – седмица по-късно, към 16 април, резервът надхвърли 7.2 млрд., а в края на месеца се качи над 8.8 млрд. лева.
Вероятно и сега ще се случи нещо подобно. Освен ако на министър Петкова не й наредят да направи някакви резки движения с извънредни харчове, така че да изкара положението лошо (както виждаме в последните дни, от “бащите” на служебния кабинет всичко може да се очаква).
На 17 април новата повелителка на държавните финанси ще бъде изслушана в Народното събрание. Тогава може би ще научим повече за стопените “мазнинки”, а Петкова ще може да сподели своите тревоги за “наследството”.
С нетърпение ще чакаме и официалните данни на МФ за състоянието на фискалния резерв към 30 април -те са по-достоверни от числата, подмятани на брифинги, пресконференции и изслушвания.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ПОЛИТИКА1 month agoВътрешнополитически битки в Полша
-
ИСТОРИЯ2 months ago👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺
-
БЪЛГАРИЯ2 months agoА, ако Русия спре да ни помага за АЕЦ “Козлодуй”
-
АНАЛИЗИ2 months ago🔥 В АДА за вас е подготвен ОТДЕЛЕН КАЗАН







