Стратегията за енергиен преход и изоставяне на петрола и газа се проваля. Присъдата е издадена от в една от най-големите петролни компании „Сауди Арамко“. Това, че Западът иска да се откаже от традиционните въглеводороди, не означава, че светът ще го последва. Западът ще трябва да се изправи пред истината. Кои пет грешки не забелязва?

Настоящата стратегия за енергиен преход се проваля и политиците трябва да се откажат от „фантазията“ за постепенно премахване на петрола и газа, каза Амин Насър, главен изпълнителен директор на „Сауди Арамко“, една от най-големите петролни компании в света.

„В реалния свят настоящата стратегия за преход очевидно се проваля на повечето фронтове, тъй като е изправена пред пет сурови реалности. Нужно е спешно пренастройване на стратегията за преход и моето предложение е следното: трябва да се откажем от фантазията за постепенно премахване на петрола и газа и вместо това да инвестираме в тях, отразявайки адекватно реалистичните предположения за търсене“, каза главният изпълнителен директор под аплодисментите на публиката по време на панелно интервю на енергийна конференция в САЩ.

Първата грешка е очакването търсенето на нефт, газ и въглища да достигне пик през 2030 г. Тази прогноза направи миналата година Международната агенция по енергетика. Насър обаче смята, че търсенето едва ли ще достигне своя връх до 2030 г. или в скоро време. МАЕ се фокусира върху търсенето в САЩ и Европа, но пренебрегва развиващите се страни, обяснява грешката на агенцията експертът.

Втората грешка е очакването, че алтернативните източници на енергия ще могат да заменят въглеводородите в големи количества. Но в действителност не можаха: въпреки че светът е инвестирал повече от 9,5 трилиона долара във възобновяема енергия през последните две десетилетия, вятърната и слънчевата енергия осигуряват по-малко от 4% от световната енергия, а общото навлизане на електрическите превозни средства е по-малко от 3%, каза Насър.

Третата грешка: фантазиите на Запада за намаляване на търсенето на петрол и газ. В действителност делът на въглеводородите в глобалната енергийна структура остава практически непроменен през XXI век, спадайки съвсем леко от 83% на 80%. Освен това глобалното търсене се е увеличило със 100 милиона барела петролен еквивалент на ден през същия период и ще достигне рекордно ниво тази година. Увеличението на цените на газа със 70% от началото на века също показва нарастване на търсенето на този ресурс, отбелязва Насър.

Четвъртата грешка е намаляването на дългосрочните инвестиции в производството на въглеводороди. Развиващите се страни от глобалния юг, които съставляват повече от 85% от световното население, ще стимулират търсенето на петрол и газ с нарастването на богатството им. Тези страни получават под 5% от инвестициите, насочени към възобновяема енергия, посочва експертът.

Петата грешка е възприемането на стратегия за постепенен пълен отказ от нефт и газ. Насър вярва, че светът е по-добре да се съсредоточи върху нещо друго – а именно повишаване на ефективността и намаляване на емисиите от нефт и газ. Повишаването на ефективността през последните 15 години намали глобалното търсене на енергия с близо 90 милиона барела петролен еквивалент, каза Насър. Докато вятърната и слънчевата енергия са заменили само 15 милиона барела за същия период. Необходимо е да се въвеждат нови енергийни източници и технологии, когато те наистина са готови, икономически конкурентоспособни и имат подходяща инфраструктура, смята експертът. А възобновяемите енергийни източници все още не са в състояние да заменят изкопаемите енергийни източници.

„Не бих говорил за провала на стратегията. Но ускореният енергиен преход, на който разчита Европейският съюз, със сигурност се оказа много по-труден от очакваното. Той поиска много повече пари от обещаните. Първоначално европейските политици убеждаваха населението си, че това ще бъде напълно безболезнено за тях, че икономически никой няма да забележи нищо, ще има само една полза: въздухът ще стане по-чист, ще преминат към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ще спрат вноса. Оказа се, че това води до значителни разходи, които в крайна сметка се прехвърлят върху бизнеса и населението. Цените на енергията растат, енергийните тарифи растат, стандартът на живот пада“, отбелязва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Скоковете в цените на газа в ЕС от 2021 г. доведоха до деиндустриализация и загуба на работни места. Енергоемките предприятия бяха особено силно засегнати. През 2023 г. потреблението на газ в ЕС възлиза на около 325 милиарда кубически метра. За две години той е намалял с повече от 100 милиарда кубически метра, или 25%.

„Първоначално казаха, че всичко ще бъде безболезнено, а след това показаха видеоклипове по телевизията как да направите домашно отопление център от саксия или как можете да се стоплите, като прегръщате животни. Илюзиите бяха разрушени. Но европейците не признаха стратегията за погрешна“, казва Юшков.

Освен това ЕС започна да представя нови аргументи в полза на необходимостта от ускоряване на енергийния преход. Или по-скоро Брюксел вече може открито да назове истинската причина, поради която трябваше да се отърват от изкопаемите енергийни ресурси толкова бързо. Защото собствените находища на Европа се изчерпват и тя трябва да внася все повече и повече. Сега ЕС не крие, че трябва да се опита да се отърве от зависимостта от Русия, прикривайки всичко с политически обяснения – за да не спонсорира Русия, която иска да превземе Европа, отбелязва Юшков.

В същото време ЕС всъщност имаше избор. Например огромните инвестиции, направени във възобновяеми енергийни източници, можеха да бъдат инвестирани по-рационално и използвани за подобряване на ефективността на съществуващата енергийна инфраструктура, като по този начин се намалят емисиите. „Тези пари можеха да бъдат използвани за преобразуване на въглищни електроцентрали в модерни газови турбини. За единица обем изгорена енергия ще се произведе повече електричество или топлинна енергия, тоест ефективността ще се увеличи. Или с тези пари можеше да се монтира модерна почистваща техника. Китай, например, сега строи модерни въглищни електроцентрали с много добра система за филтриране. Тези станции отделят няколко пъти по-малко вредни вещества в атмосферата от старите станции. Всъщност би било много по-добре за околната среда, отколкото да харчите пари за вятърни турбини на не толкова идеални места. Защото всички най-ефективни места бяха построени с вятърни турбини при първата вълна“, казва експертът.

В Европа смятат, че всичко това се прави, за да се гарантира енергийната сигурност, тъй като няма да има нужда да се купуват енергийни ресурси от никого. В действителност обаче, отбелязва експертът, възобновяемата енергия също изисква ресурси – литий, кобалт, графит и много други, а това също ще трябва да се внася. В Европа също няма редки земни метали. Оказва се, че една зависимост се променя с друга зависимост.

В същото време технологиите за възобновяема енергия очевидно не са готови за темпото, зададено от ЕС за постигане на „нулева неутралност“. ЕС планира да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Юшков се съмнява, че Европа ще се откаже от сегашната си стратегия, още повече че вече трябваше да я коригира. Тъй като вече не бяха в състояние да завършат енергийния преход толкова бързо, колкото беше планирано, те трябваше да увеличат времевата рамка. Първоначално планът беше да се запази само възобновяемата енергия, но от 2021 г. ЕС беше принуден да признае ядрената енергия и газа като нисковъглеродни енергийни източници, които могат да се използват през следващите десетилетия. „Това не означава, че няма да бъдат изоставени. Те също ще се откажат от атома и газа, но не веднага, а в краен случай“, казва Юшков.

В САЩ ситуацията е по-добра, тъй като там се случи шистовата революция и се появи собствен евтин газ, който активно изтласква въглищата. Освен това имат ядрена и водна енергия, които още не са изоставили.

„В Европейския съюз и Съединените щати енергийният преход ще продължи и те ще напреднат значително по-далеч от останалия свят. Но в останалия свят ситуацията ще бъде различна. По някаква причина Западът смята, че другите страни ще трябва да тичат след тях и да повтарят техните процеси, но на практика това не се случва: останалият свят се развива според собствената си логика, основана на нуждите на собствената си икономика. Страните от Югоизточна Азия и Африка нямат достатъчно пари, технологии и обществено одобрение, за да извършат енергийния преход към възобновяеми енергийни източници със същата скорост като Европейския съюз. Африканските страни искат да им построят конвенционална електроцентрала на въглища, само за да имат електричество. По някаква причина на Запад има свещено убеждение, че всички страни трябва незабавно да преминат към възобновяема енергия, независимо от текущото си ниво на енергийно развитие. Но развиващите се страни ще следват класическия път: първо ще изгарят въглища, нефт, след това газ и едва след това ще преминат към възобновяеми енергийни източници. Безсмислено е да се надяваме на бърз скок от тях“, заключва събеседникът.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?