ПОЛИТИКА
Говориш ли турски, ве Пеевски?
Етническите турци в България и изселниците в Турция не искат корупционера за председател на ДПС
„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще са заложници на сараите.“ „По никакъв начин не мога да приема личност като Пеевски да бъде лидер на партията. Това е подигравка.“ Гласове от турската общност:
На 24 февруари ще се проведе Националната конференция на ДПС, на която ще бъдат избрани двама председатели. Делян Пеевски ще бъде единият от тях. Новина няма да има. Освен ако не се намери смелчага, който да се качи на трибуната, за да го попита: Türkçe biliyor musunuz, Bay Peevski? (Говорите ли турски, г-н Пеевски?).

И не става дума за някакъв багаж от думи, с които можеш да отидеш в бакалията и да си купиш лук и картофи. Или – хайде да качим нивото – да си в състояние да четеш Орхан Памук в оригинал. Този въпрос засяга онази люлка на общото минало, която все още удържа и травматичните спомени, и родовите хроники. И не трябва да си етнически турчин, за да си част от този пулсиращ пласт на споделена битност. Трябва да познаваш драмата на бащите и дядовците, които са били разселвани и унижавани – и да не се прегръщаш с онези, които са им го причинили. Трябва да усещаш онези, които трудно преглъщат, когато разказват.
„Живеех в Турция, а сънувах България“
„Когато започна преименуването, бях студент в Шуменския университет. Имах изпит по руски език при доц. Стефанова. Явих се на изпита, отговорих на въпросите. Стефанова ме попита дали съм доволен, ако ми пише петица. След това ми каза: „Дайте си книжката, колега!“. Подадох я. Тогава тя извади под масата един лист и го обърна към мен. На него пишеше: „От Деканата ми казаха да Ви задържа книжката“.“
***
„Бях в математическата гимназия, когато ми смениха името. Имаше си списък. Ако си Мустафа, ставаш Митко. Само първата буква трябваше да отговаря.“
***
„Имах куче, полу-граничарско куче, за което се грижех от малък. Лаеше през цялото време, когато обкръжиха Соколяне и влязоха с автомати да претърсват къщата и да ни взимат паспортите. Не можехме да го вземем с нас, когато се преселихме. Шест години по-късно ми се обадиха, че е умряло.“
***
„Бях на 23 години, когато се изселих. Години наред след това сънувах, че съм в България. Живеех в Турция, а сънувах България.“
„Това е подигравка“
Една от най-съмнителните публични появи на Делян Пеевски пред турската общност в България беше на 26 декември м.г. в Могиляне – на възпоменателния митинг за трагичните събития по време на т.нар. Възродителен процес. Протежето на Доган се затрудни при произнасянето на името Тюркян (навремето 18-месечната Тюркян е застреляна по време на протест срещу т.нар. Възродителен процес), патетично обеща, че ще има възмездие и провъзгласи себе си за незаобиколимия защитник на турците в страната.
Дори да са чули, задните редове на събитието едва ли са разбрали какво говори онова момче на трибуната. С тези хора по села и махали Пеевски няма общ език. И ще повторя – не става дума за езика само като система от звукове за кодиране и декодиране на информация.

За тях определението „санкциониран по закона Магнитски“ е нищо незначещо словосъчетание, точно толкова неясно, колкото мъглявината Андромеда. Хоризонтът на някои от тях стига само до онези, от които зависи дали ще имат дърва за зимата – същите онези, които не се интересуват нито от „черния списък“ на OFAC, нито от санкциите срещу лицата, включени в него.
Не е така обаче за просветените български турци. Както за тези, които живеят в България, така и за тези, които бяха принудени да я напуснат, но са с двойно гражданство и продължават да гласуват на избори.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
„По никакъв начин не мога да приема личност като Делян Пеевски да бъде председател на партията. И проблемът не е в това, че е етнически българин. Издигането на такъв човек и всичко онова, което олицетворява, е подигравка не само за цялата общност, а за цяла България. Такъв човек и депутат не би трябвало да бъде, а камо ли председател на партия“, ми каза заместник-председателят на Конфедерацията на балканските турци Зюрфетин Хаджиоглу.
Деликатно и дипломатично темата продължава проф. д-р Емин Балкан – ръководител на „Балгьоч“, една от най-влиятелните изселнически организации в Турция.

„Повечето наши сънародници са привърженици на ДПС, която е най-близко до техните проблеми. Те възприемат представителите на партията като част от себе си. И предложението да бъдат представлявани от българин ги прави доста неспокойни. Има места, където трябва да се общува на турски и е редно на отговорните длъжности да има турскоговорящи политици. Надявам се, че изборният комитет на ДПС ще има предвид тази свръхчувствителност на избирателите, както и че това е жизненоважно за хората“, казва проф. Балкан.
Но „да се върнем“ в България. Изборен комитет на ДПС няма. Има един-единствен човек – Ахмед Доган, наречен от Касим Дал „най-успешният проект на Държавна сигурност“, който разпореди и лансира „феномена в българската политика“ Делян Пеевски.
„Нито права, нито свободи“
„Нашите хора няма как да припознаят Делян Пеевски или да му гласуват доверие. Той не е приет от мюсюлманите. И изходът от конференцията е ясен. Там закарват такива, които нямат мнение. Хората не протестират, защото веднага ще им спрат всички неща, които получават на местно ниво. Те нямат нито права, нито свободи“, твърди преподавателят по немски език от Рибново Мустафа Улан, който от години е част от политическия живот в община Гърмен, бил е три мандата общински съветник и за кратко заместник-кмет с ресор образование.
Движението за права и свободи е учредено през януари 1990. Мътилката на онези години и политическите турбуленции в началото на прехода успяват да скрият кръвосмешението на новоучредената партия с мастодонта Държавна сигурност. Не за дълго, разбира се. Част от учредителите напускат, когато научават истината. Това родилно петно обаче и до днес е щемпелът върху всеки ход, всеки избор, всяко решение на партията, ръководена от „агент Сава“.
Досието на Доган става публично известно след публикуваната през 2009 година едноименна книга на Тома Биков. Известни са и периодичните чистки в партията, и раздялата с всички, които си позволяват да опонират на лидера. Списъкът е дълъг: Осман Октай, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Касим Дал… Макар че разполагат с достатъчно информация за „обръчите на Доган“, много от напусналите продължават и до днес да мълчат.

Не са един и два опитите за създаване на политически проекти от отцепниците. Усилията им обаче не успяват да прекосят минираното със зависимости електорално поле. Един от тях е Гюнер Тахир, ръководител на Национално движение за права и свободи (НДПС), основано в края на 1998 година.
„Заложници на сараите“
„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще бъдат заложници на „сараите“ и на избрания за екзекутор на партията Делян Пеевски. Проблемът е, че в другите български партии не се дава път на турците. Неведнъж съм говорил с Иван Костов на тази тема. Говорил съм и със Сергей Станишев, и с Бойко Борисов. И съм им казвал: Това означава, че ни възприемате като трета категория хора.“
В ДПС Гюнер Тахир е заемал всички възможни постове – до заместник-председател и говорител на Движението. В неговия род политиката се предава по наследство. Прадядо му Тахир е кмет на Самуил от 1918 до 1938 година. А той самият е избран на същата длъжност повече от пет десетилетия по-късно.
И той, и Зюрфетин Хаджиоглу разказват за срещи с лидерите на ПП, на ДБ, на ГЕРБ. Срещи с едно-единствено послание: „Докато не се разпадне ДПС, истинската демокрация няма как да дойде в България“. И още: „На ДПС ѝ помагат тези, които не искат истинска демокрация“. Всички обещания за партньорство приключват обаче до изборите.
Да обобщим: „Българският етнически модел“ капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност без шансове за реална интеграция и просперитет. В тази деградация участват сякаш всички политически елити на България от 1990 година досега. А изходът от изборите на Националната конференция на ДПС на 24 февруари ще e резултат именно от съучастието на българския политически елит в имитацията на европейски мултикултурализъм. Това със сигурност е една от катастрофите на съвременна България.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







