Bloomber: САЩ заграбват 380 000 кв. мили от морското дъно на Арктика. Какво има там?

Едностранното заграбване на около 380 000 квадратни мили от морското дъно на Америка е тревожно знамение за целия свят. Това пише колумнистът на Bloomberg Лиъм Денинг.

„Британският архиколониалист и любител на диамантите в Африка през Викторианската епоха Сесил Роудс веднъж заявява, че би анексирал планетите, ако можеше, натъжен, че „ги вижда толкова ясно и все пак толкова далеч“. Ако беше жив днес — и може би притежаваше американски, руски или дори китайски паспорт — той можеше да каже същото за Арктика, въпреки че говори за съвсем различни ресурси„, пише Денинг.

Така журналистът коментира решението на Вашингтон да обяви разширяването на континенталния си шелф с близо 1 милион кв. км. в Арктика и Берингово море, територия с нарастващо стратегическо значение, за която претендират още Канада и Русия.

„Съгласно международната конвенция ексклузивната икономическа зона на САЩ се простира на 200 морски мили от брега. Въпреки това, ако американските длъжностни лица могат да докажат, че определени географски характеристики разширяват Американския шелф по-далеч от това, те могат да предявят икономически права и върху тази допълнителна част от морското дъно (водите отгоре обаче остават международни). Интересът към такива права се изостри, тъй като търсенето на критични минерали както за чиста енергия, така и за приложения в отбраната нараства и технологиите за добива им от морското дъно напредват“, се казва в материала.

„САЩ никога не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Възраженията им срещу конвенцията обикновено се съсредоточават върху нарушаването на суверенитета. Въпреки това Вашингтон по същество я признава като обичайно международно право и обосновава твърдението си, използвайки методологията на UNCLOS“ пише колумнистът.

„Като цяло значителен и тревожен знак за Арктика и света е, че САЩ са заложили собствените си претенции сега и по такъв начин„, пише Денинг.

„За кратко след края на Студената война Арктика изглеждаше обгърната от дипломатически балон, институционализиран в Арктическия съвет. Повторното отваряне на военните бази от Москва и предявяването на претенции за морското дъно през последните две десетилетия е утвърждаване на руския суверените в региона, в който Русия има както най-голямо физическо присъствие и който отдавна е ключов за нейната идентичност“, смята той.

„Накратко, светът идва за Арктика все повече по начин, който по-скоро отразява епохата на Роудс, отколкото на пост-имперските норми. Американските политици може да говорят за ратифициране на UNCLOS в даден момент, но едностранното предявяване на претенции от миналия месец, базирано на изследователски проект, започнал преди две десетилетия, е подигравка с това. Подобно на много многостранни рамки, UNCLOS в крайна сметка трябва да бъде наложена от великите сили; и поведението спрямо тези рамки на великата сила, която ги гарантира – САЩ – изглежда все по-противоречиво“, пише колумнистът.

Според Денинг „основанието за разширяване на претенциите към морското дъно ще има последици за енергийния преход. Дори да оставим настрана гласното приемане на едностранния подход от страна на бившия президент Доналд Тръмп, зелената индустриална политика на президента Джо Байдън идва с голяма доза протекционизъм и изолиране на Световната търговска организация. Европа също така се стреми да защити местните си индустрии от подбиване на цените от страна на чужди държави, в които липсват стабилни режими за ценообразуване на въглеродните емисии. Революцията на чистите технологии на 21-ви век има все повече характеристики на 19-ти век, когато става въпрос за изграждане на вериги за доставки. Глобализацията отстъпва място на нещо по-меркантилилно. Последният ярък пример за това са усилията за придобиване на икономическа собственост върху всичко, което може да бъде изсмукано от морското дъно.“

„Диаманти, злато, петрол и такива екзотики като литий и диспрозий – достъпът до ресурси подхранвал експанзионизма и свързаните с него конфликти в продължение на векове. За разлика от Роудс и неговите жадувани планети, нашите най-отдалечени граници са в ръцете ни. А Арктика, макар и все още е страхотен капан на екстремни климатични условия и разстояния, буди все повече интерес“, завършва материалът.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?