EXPRESS TV

Демократите си присвояват Тейлър Суифт в името на победата

Идеологически правилната музика спасява Байдън

Зъл американски публицист обиди жена, която привлича тълпи от хора на концертите си и е известна на почти целия свят, като цяло – Тейлър Суифт. Обвинението е ясно и разбираемо, като се има предвид, че нарушителят е републиканец и тръмпист. И така, тази певица я натискат в гърлото на всички, тя е навсякъде и звучи от всяко желязо, а демократите активно обсъждат , че тя ще излезе в подкрепа на Джо Байдън на изборите и ще спаси него и демокрацията като цяло.

И тогава нашият автор изброява, точка по точка, проявите на политическия „активизъм“ на Тейлър в пълно съгласие с ключовите точки от програмата на „събудените“ леви демократи. Тя се бори за климата на планетата (въпреки че лети със собствен самолет и не смята да спира да гори гориво по повода). Тя е феминистка, мрази „господството на мъжете“, бори се за правата на ЛГБТ и т.н. И единственото хубаво нещо в тази ситуация, казва нашият тръмпист, е, че някой е прекалил. И може би демократите толкова открито са превърнали Тейлър в свое оръжие, че точно преди изборите ще вземе да втръсне на всички окончателно.

Ако, за ваше щастие, не знаете нищо за тази прекрасна жена, нека ви напомня: тя е „човек на 2023 г.“ според списание “Тайм”. Тоест, тя е надминала целия свят по своите заслуги – политици, генерали, идеолози, магнати, учени… И тук има смисъл внимателно да се вгледаме как са формулирани нейните заслуги от този рупор на демократите.

Тя „слива изкуството и търговията, освобождавайки енергията на историческата сила“. Тя е първата поп звезда, спечелила милиард долара. Милиард. Шегата настрана.

Освен това тя е първата в историята, която е “личност на годината” от света на изкуството. И това ни „събужда да мислим“ за това кой притежава нашето „културно изразяване“. В същото време тя е част от „меката сила“ на САЩ.

Общо взето, пред нас е идеологически последователен музикант в духа на настоящия дневен ред – либералка, глобалистка и т.н. Отлежаването ѝ е от отдавна – от 2009 г., когато започва възходът на кариерата на тази 33-годишна певица, която сама пише музика и текстове. Има, няма да повярвате, подробна справка по тази тема, съставена от вестник “Хил”, по години и етапи на творчество. Информацията не е за това какви песни и албуми са написани, дали са добри или лоши, а за какви политически теми и през коя година е говорило момичето.

И от това досие научаваме, че в младостта й се е случвало какво ли не – дори е била харесвана от някои американски “расисти и нацисти”, защото типичната арийска блондинка, освен това, свиреща кънтри – принадлежащо към страната и това е собствено, американско, оригинално нещо. Но след това преодолява русото и след време – през 2017 г. – предприема действия за преследване на сексистите мъж и оттам нататък всичко тръгва по правилните релси и напълно в рамките на правилната идеология.

И тук започват въпросите – за нас, на първо място, тъй като в Русия разговорите за „с кого сте, майстори на културата“ станаха оживени. Колко добре се смесват политиката и културата? Например половината Америка смята Тейлър за страхотна певица, защото има правилните възгледи, но другата половина не може да я трае, защото тя има същите възгледи. Това добре ли е (за тях, за световната музика) или лошо? Дали културата в идеалния случай е нещо, което обединява обществата, или обратното?

След това има друга история, свързана с факта, че политиката често прави мечешка услуга на културата, защото може – както в случая с Тейлър Суифт – да прекали. И човекът се пита: струва ли ми се, че момичето е политическа конструкция, празно място и не прави нищо гениално, или е защото ние с нея имаме различни възгледи?

В случая фактът, че е заработила един милиард и е „човек на годината”, е чист пропаганден излишък – това е очевидно. Но – тук преминаваме в сферата на чисто личното възприятие – има и е имало музиканти, от които настръхваш. Сред живите са Пол Маккартни (с когото мнозина имат силни различия във възгледите си), преди това Ленард Коен, Франк Синатра, преди Синатра Руди Вали и т.н. Настръхвай колкото искаш. Пеенето на нашия „човек на годината“ не ме кара да настръхвам. И възниква въпросът: може би някой трябва да възстанови настръхването, в противен случай неистовата политизация на културата ще я избие в зародиш, ако не се защитим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 127

Related Topics:express tv featured trending измама корупция култура лъжа политика свят

Up Next

Иване, Иване, спасение няма* от… цели 8 празника през януари

Don't Miss

Откъде тръгва традицията на Коледните базари?

EXPRESS TV

Лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх

Насред дебрите на YouTube алгоритъма ми изплува интервю, чието заглавие обещаваше Тъкър Карлсън да РАЗГРОМИ най-големия британски РУСОФОБ, призоваващ за НЕЗАБАВНА ВОЙНА с Русия.

Британец-русофоб и Тъкър Карлсън. Да си имам социалния живот, но…перфектната петък вечер!

Започнах интервюто с известна предубеденост към възпитаника на Eton.

На петнайстата минута британецът ми стана симпатичен.

На двадесет и петата установих, че съм по-скоро съгласна с него.

Към средата започнах да се питам какъв всъщност е проблемът ми с Британия.

Към края се чудех какво количество черен чай трябва да изпия, за да изкупя греховете си пред братския британски народ.

Tucker Carlson pressed former British MP Jacob Rees-Mogg on why Britain entered World War II.

He argued Germany had territorial claims in Poland, that Britain joined a war it wasn’t directly attacked in, and that the result was the end of real British sovereignty. American troops have been stationed there ever since.

“The U.S. has had troops here ever since. You lost your sovereignty.” https://t.co/k3dpZOWg16

— Kacee Allen (@KaceeRAllen) October 3, 2026

Вместо да слушаме как един неприлично богат британец ни убеждава да воюваме с Русия, интервюто се превърна в лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх. Карлсън отдели половин час да защитава Хитлер, да оправдава нападението над Полша и да представя ВСВ като злощастно стечение на обстоятелствата, в което несъобразителните съюзници принудили фюрера да нападне съседите си.

Кулминацията настъпи, когато Джейкъб Рийс-Мог отбеляза, че без британската съпротива срещу Хитлер днес страната вероятно щеше да говори немски, което г-н Карлсън отигра със забележителна интелектуална изтънченост: “На кой му пука? Нали поне е европейски език!”

Оставяме настрана вопиющата историческа некомпетентност и факта, че Тъкър очевидно изглежда добре само когато интервюира хора, за които четенето се изчерпва с менюто. По-интересна е причината, поради която се озова в тази ситуация.

Тъкър е изолационист, който се противопоставя на американската военна помощ за Украйна и поддържа тезата, че Западът е провокирал руската инвазия. В стремежа си да докаже, че изолационистката логика издържа проверката на историята, Тъкър предпочете да влезе в оправдателен режим спрямо Хитлер, отколкото да допусне пробойна в принципите си.

Докато гледах как се закопава с всяка минута, си мислех: “Брат, що просто не кажеш, че това е тотално различно, и да приключваме?”

Моралната последователност не е порок. Това е да прилагаш едни и същи принципи към сходни ситуации, независимо дали изводите са в твоя полза. Да предвиждаш кога собствените ти аргументи могат да се обърнат срещу теб.

Колкото и абсурден да е примерът, искрено ме впечатли стремежът на двамата събеседници да следят за противоречия в аргументацията си в реално време. Сякаш да бъдеш уличен в двойни стандарти е дори по-неприемливо, отколкото да защитаваш абсурдна позиция. Сякаш в някои общества политическият дебат не се изчерпва с фразата “Това е съвсем различно”.

У нас той протича така:

Политик осъжда опонент за това, че е откраднал колело. Впоследствие се оказва, че негов съпартиец е откраднал мотор. Ако изобщо се намери журналист, способен да извърши сложната когнитивна операция по съпоставка, следва обяснение за фундаменталните различия между велосипеда и мотоциклета и мантрата “Това е съвсем различно!”

Въпросът приключва.

Макар да презирам моралния релативизъм, и аз самата не съм имунизирана срещу него. Ако човек отвори профила ми, ще остане с впечатлението, че всяко нещастие, сполетяло човечеството след изгонването на Адам и Ева от Рая, е по вина на демократичната общност. Моля да си спестите менталната гимнастика да доказвате, че при Сътворението Господ е изсипал всички човешки пороци в един демократичен двор. Просто едни грешки осветяваме с прожектор, други оставяме в удобния полумрак на собствената си избирателност.

Бертран Ръсел е казал, че повечето хора биха предпочели да умрат, отколкото да мислят. Направих опит, дотук ми стигнаха силите.

Какво липсва в чипа на политическата ни култура? Защо всеки дебат е толкова повърхностен? Защо толкова трудно правим аналогии? Защо принципите ни имат срок на годност и политическият хоризонт рядко се простира отвъд последните две седмици?

Не предлагам да следваме Тъкър до Третия райх, опазил ме Господ. Но поне да стигнем до етап, в който не отхвърляме всяка аналогия с мантра.

Ще се радвам да проведем един морално последователен дебат в коментарите.

Поне да опитаме, преди някой да обяви, че това е съвсем различно.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.