EXPRESS TV

Златотърсачът Десподов люби щерката на млекар №1

Бързакът от Кресна намаза и от връзка с щерката на Цветелина Бориславова

От момента, в който звездата на капитана на националния отбор Кирил Десподов изгря в българския футбол, не спря да се оплаква, че е преследван от златотърсачки. Години по-късно обаче стана ясно, че всъщност той самият е отявлен сребролюбец и обича да тича след богати наследници. Именно такава е и актуалната любовница, която плейбоят от Кресна крие от широката общественост вече повече от година. Става въпрос за скандалната Силвия Зорова – дъщеря на крупния млекарски бос Димитър Зоров.

Преди това Киро Космонавта имаше връзка с щерката на най-богатата българка Цветелина Бориславова – Веселина Абаджиева, с която обичаше да се фука на публични събития. В началото на 2019 г. двамата се появиха под ръка на церемонията за „Футболист на годината“, когато бе избран за №1 на България. За времето, в което бяха заедно, плейбоят се наслаждаваше на пътешествия с луксозна яхта и дълги почивки в гръцките топ курорти на разноските на възлюбената си.

Десподов спечелил сърцето на Зорова преди повече от година, когато все още ритал за „Лудогорец“. Заварката станала покрай общи познати в София, докъдето плейбоят често отскача заради ангажименти с националния отбор или за мачове с разградския отбор.

Малко по-късно между тях пламва искрата на любовта и Силвия се мести при него в Разград. Той обаче не смее да каже коя е новата му изгора и от дъжд на вятър пуска кадри с любимата си в социалните мрежи като винаги прикрива лицето й с голямо червено сърце.

В Разград обаче двойката изобщо не се криели и до това лято редовно излизали под ръка и дори са посещавали някои от елитните заведения в града. Мълвата носи, че милионерската щерка, която е влюбена до уши в плейбоя, е тази, която винаги плащала сметките.

И макар Десподов за минава за заможен футболист, е доста далеч от графата „богаташ“. Към днешна дата заплатата му в ПАОК е около 50 000 евро, което е с около 10 хилядарки повече от парите, които получаваше в „Лудогорец“

Семейството му не е от богатите – баща му Васил помага в бизнеса на брат си Евгени, който складира амониева селитра, брашно и зехтин в промишлени количества.

Преди време обаче лумналият в един от складовете пожар изпепелява стока за стотици хиляди лева.

Според запознати Кирил Десподов отдавна не разчита на семейна издръжка и поради тази причина се оглежда за баровки. След като се премести в ПАОК, двойката вече върти любов в суперлуксозен пентхаус в Солун с мечтана гледка към морето. И едва ли за някого ще е изненада, че имотът е закупен от бащата на Силвия, при това точно преди Десподов да подпише с гръцкия отбор.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 56

Related Topics:featured trending българия интриги лайф спорт

Up Next

Георги Аврамчев за успехите българския плувен спорт

Don't Miss

Опита за преврат на прозападните агенти в Сърбия продължават

EXPRESS TV

Лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх

Насред дебрите на YouTube алгоритъма ми изплува интервю, чието заглавие обещаваше Тъкър Карлсън да РАЗГРОМИ най-големия британски РУСОФОБ, призоваващ за НЕЗАБАВНА ВОЙНА с Русия.

Британец-русофоб и Тъкър Карлсън. Да си имам социалния живот, но…перфектната петък вечер!

Започнах интервюто с известна предубеденост към възпитаника на Eton.

На петнайстата минута британецът ми стана симпатичен.

На двадесет и петата установих, че съм по-скоро съгласна с него.

Към средата започнах да се питам какъв всъщност е проблемът ми с Британия.

Към края се чудех какво количество черен чай трябва да изпия, за да изкупя греховете си пред братския британски народ.

Tucker Carlson pressed former British MP Jacob Rees-Mogg on why Britain entered World War II.

He argued Germany had territorial claims in Poland, that Britain joined a war it wasn’t directly attacked in, and that the result was the end of real British sovereignty. American troops have been stationed there ever since.

“The U.S. has had troops here ever since. You lost your sovereignty.” https://t.co/k3dpZOWg16

— Kacee Allen (@KaceeRAllen) October 3, 2026

Вместо да слушаме как един неприлично богат британец ни убеждава да воюваме с Русия, интервюто се превърна в лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх. Карлсън отдели половин час да защитава Хитлер, да оправдава нападението над Полша и да представя ВСВ като злощастно стечение на обстоятелствата, в което несъобразителните съюзници принудили фюрера да нападне съседите си.

Кулминацията настъпи, когато Джейкъб Рийс-Мог отбеляза, че без британската съпротива срещу Хитлер днес страната вероятно щеше да говори немски, което г-н Карлсън отигра със забележителна интелектуална изтънченост: “На кой му пука? Нали поне е европейски език!”

Оставяме настрана вопиющата историческа некомпетентност и факта, че Тъкър очевидно изглежда добре само когато интервюира хора, за които четенето се изчерпва с менюто. По-интересна е причината, поради която се озова в тази ситуация.

Тъкър е изолационист, който се противопоставя на американската военна помощ за Украйна и поддържа тезата, че Западът е провокирал руската инвазия. В стремежа си да докаже, че изолационистката логика издържа проверката на историята, Тъкър предпочете да влезе в оправдателен режим спрямо Хитлер, отколкото да допусне пробойна в принципите си.

Докато гледах как се закопава с всяка минута, си мислех: “Брат, що просто не кажеш, че това е тотално различно, и да приключваме?”

Моралната последователност не е порок. Това е да прилагаш едни и същи принципи към сходни ситуации, независимо дали изводите са в твоя полза. Да предвиждаш кога собствените ти аргументи могат да се обърнат срещу теб.

Колкото и абсурден да е примерът, искрено ме впечатли стремежът на двамата събеседници да следят за противоречия в аргументацията си в реално време. Сякаш да бъдеш уличен в двойни стандарти е дори по-неприемливо, отколкото да защитаваш абсурдна позиция. Сякаш в някои общества политическият дебат не се изчерпва с фразата “Това е съвсем различно”.

У нас той протича така:

Политик осъжда опонент за това, че е откраднал колело. Впоследствие се оказва, че негов съпартиец е откраднал мотор. Ако изобщо се намери журналист, способен да извърши сложната когнитивна операция по съпоставка, следва обяснение за фундаменталните различия между велосипеда и мотоциклета и мантрата “Това е съвсем различно!”

Въпросът приключва.

Макар да презирам моралния релативизъм, и аз самата не съм имунизирана срещу него. Ако човек отвори профила ми, ще остане с впечатлението, че всяко нещастие, сполетяло човечеството след изгонването на Адам и Ева от Рая, е по вина на демократичната общност. Моля да си спестите менталната гимнастика да доказвате, че при Сътворението Господ е изсипал всички човешки пороци в един демократичен двор. Просто едни грешки осветяваме с прожектор, други оставяме в удобния полумрак на собствената си избирателност.

Бертран Ръсел е казал, че повечето хора биха предпочели да умрат, отколкото да мислят. Направих опит, дотук ми стигнаха силите.

Какво липсва в чипа на политическата ни култура? Защо всеки дебат е толкова повърхностен? Защо толкова трудно правим аналогии? Защо принципите ни имат срок на годност и политическият хоризонт рядко се простира отвъд последните две седмици?

Не предлагам да следваме Тъкър до Третия райх, опазил ме Господ. Но поне да стигнем до етап, в който не отхвърляме всяка аналогия с мантра.

Ще се радвам да проведем един морално последователен дебат в коментарите.

Поне да опитаме, преди някой да обяви, че това е съвсем различно.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.