СВЯТ
Китай си купува Ирак
Интересна новина идва от Ирак: на скорошно заседание правителството нареди да започне пълномащабно прилагане на рамковото споразумение между Ирак и Китай, което беше подписано преди две години. Това споразумение включва както добри, така и лоши неща за Ирак. Приятните включват интензивното развитие на транспортната инфраструктура на Ирак, както и евентуално разполагането на китайски ЧВК в Ирак, за да се гарантира безопасността на строителството и експлоатацията на всичко необходимо и ненужно, а това неизбежно ще доведе до намаляване на мащаба на иракската бъркотия и със сигурност ще има положително въздействие върху бизнес и психологическия климат в страната.
Китай инвестира в Ирак като част от развитието на Новия път на коприната, а маршрутите, както писах по-рано, могат да бъдат различни и да водят от Ирак до Турция и Сирия. Такива положителни развития в икономиката вероятно ще помогнат на Ирак да постигне амбициозната си цел да увеличи производството на петрол от сегашните 1,3 милиона барела на ден, до 8 милиона през 2028 г
Едно от неприятните неща за Ирак е, че цялото мегастроителство ще бъде придружено от тесните връзки на Ирак с Китай и Иран. Очевидно китайците ще позволят на Иран да се намеси дълбоко в делата на Ирак, по-специално строителните работи могат да бъдат възложени на компании, принадлежащи към Корпуса на стражите. Ирак неизбежно ще загуби част от своята независимост. Но това не е всичко, според неофициални данни Китай ще има поне 30% отстъпка за иракски петрол и петролни продукти (както се казва, именно при тези условия китайците купуват ирански петрол, тези данни не могат нито да бъдат потвърдени, нито опровергани , защото за цената на петрола, който продават на китайците, иранците мълчат като риба във вакуум).
Навремето американците умишлено направиха Ирак жертва, което трябваше да добави главоболия на целия регион, както и да отслаби както американските приятели, така и враговете. Иран, поради иракската бъркотия, беше най-малкото принуден да засили сигурността на границата с Ирак, освен това трябваше да преглътне с пълна лъжица последиците от активирането на сунитските терористи в Ирак – тези момчета отчаяно се изкачиха (и се катерят) към персите, за да ги обърнат в собствената си вяра или още по-добре – да ги избият. Освен това за САЩ беше изгодно да създават проблеми на саудитците, тъй като създаването на огнище на напрежение по границите на техния съюзник е добър начин за контролиране на партньор. И ако саудитците са твърде придирчиви, винаги могат да бръкнат с пръчка в иракския мравуняк.

В допълнение, както Кралството, така и Иран не само страдат от безредиците в Ирак, те неизбежно са принудени да се бият помежду си за правото да доминират в Ирак, за да попречат на врага да се засили чрез натрупване на ресурси на Ирак. Това също е плюс за САЩ.
Но след няколко години американска окупация започна да се очертава основният недостатък на плана за всяване на хаос в Ирак, а именно: американците очакваха, че шиитските араби в Ирак няма да могат да постигнат споразумение с шиитските перси и те имаха право да мислят така, защото във войната между Иран и Ирак шиитските араби не подпалиха иракския тил, а вместо това отидоха да се бият с персите. Но в XXI век нещата се оказаха различни. Иран успя да намери общ език с арабите. Народните мобилизационни сили („Хашд аш Шааби“) са структура-чадър, която включва всички деноминации на Ирак, за тези момчета Иран се превърна в нещо като по-голям брат и ментор, когото човек трябва да слуша. Да се каже, че успехите на Иран разстройват Саудитска Арабия, означава да не се каже нищо. Саудитците правят всичко, за да подкопаят иранското влияние и да обвържат Ирак със себе си, например като организират доставки на електроенергия от Саудитска Арабия или просто наводнят Ирак с пари, или по-скоро с 3 милиарда долара инвестиции.
И тук се проявява друго предимство на американския план, което, парадоксално, се ражда от недостатъка на същия план, описан в параграфа по-горе: американците разбраха, че резултатът от разрешаването на иракския хаос ще бъде укрепването на една конкретна страна от Персийския залив, която ще придобие част от огромните ресурси на Ирак и това неизбежно ще принуди други държави от Персийския залив да избягат към Щатите, за да се изправят заедно срещу победителя от иракската каша. По принцип тази политика вече дава резултати: Катар и Кувейт са домакини на огромни американски бази за целите на защитата както срещу саудитците, така и срещу персите.
Като цяло резултатът от битката за Ирак между Иран и Кралството вече е очевиден и това неминуемо ще предизвика реакция от страна на Саудитска Арабия, като тази реакция няма да се изразява в радост от успехите на персите, а в търсене на възможност да им кажа защо Арабия ще отиде при САЩ и Великобритания, които са майстори в измислянето на гадости. Саудитска Арабия не може да даде Ирак на Иран, защото ще получи не само укрепването на шиитите в региона на Близкия изток и в резултат на това качествено нова степен на ярост във всички шиитско-сунитски конфликти (Иран ще се погрижи за това), но най-важното е, че в резултат на, ако не поглъщане, то стратегически съюз с Ирак, Иран ще набъбне с петрол и ще може да влияе на световния пазар на петролни продукти, което в момента е прерогатив на саудитците (в съюз с ОАЕ). Съюзът на Китай, Иран и Ирак заплашва да измести или дори да лиши Арабия от нейното лидерство на петролния пазар и следователно да намали политическото ѝ влияние. (Но чрез петролния пазар Саудитска Арабия, заедно с Кувейт, се опитаха в края на 80-те години да подкопаят икономиката на Иран, така че Ирак да разкъса персите, за което Арабия и Кувейт буквално наводниха света с петрол , което доведе до падане на цената му и намаляване на приходите на Иран. Иранците помнят това много добре, а Арабия помни, че иранците винаги помнят, поради което принцовете се страхуват дори от потенциалната възможност Иран да се превърне в стратегически играч в петролен пазар.
Не трябва да забравяме и Турция, защото за нея укрепването на Иран е трън в окото, след Ирак, персите ще се изкачат в Южен Кавказ, който османците смятат за свое наследство. Това е много тлъст трофей, защото… През Кавказ минават много транспортни коридори: руският „Север-Юг“, Транскаспийският транспортен коридор, създаден от Турция и Пътят на коприната. С една дума, това е място, за което се молят логистичните компании по целия свят, а държавата, която притежава региона, ще може да упражнява ограничено влияние върху Китай, Русия и Европ. Тя също иска да сложи ръка върху петрола и газа в Централна Азия. И сега Турция почти пое контрола над Южен Кавказ, а Иран, поради липса на сили, се съгласи да отстъпи в замяна на изграждането на транспортен мост през нейна територия от Азербайджан до Нахичеван (и по-нататък към Турция). Но когато Иран усвои малко Ирак и натрупа тежест, персите веднага ще започнат да разклащат турската тръба, за да хванат контрола над всички тези транспортни потоци. Турците разбират това и ще търсят начини да предотвратят още по-тясно сливане на Иран и Ирак.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







