ПАРИ

Бюджетът е пред катастрофа. Държавата се задъхва заради фикс идеята да влезем в еврозоната на 1 януари 2025г.

Катастрофално неизпълнение на бюджета за 2023 година показват данните на Министерство на финансите. То се изразява в провал на приходната част и задушаващо икономиката задържане на държавни инвестиции. По-подробно, с отминаването на септември приключва третата четвърт на годината, а приходите са малко повече от две трети спрямо плана. Простата екстраполация показва, че, ако нещо не се промени в четвъртото тримесечие, държавата ще събере по 1.5 млрд. лв. по-малко, както от основния приходоизточник – ДДС, така и от данък печалба. Докато при косвения данък изпълнението е едва 68% при положение, че би трябвало да бъде 75%, то при корпоративния данък НАП са събрали едва 52.8% отново при нормално очаквани 75%. Това само може да раздуе бюджетния дефицит с над 1.7% процентни пункта спрямо очаквания брутен вътрешен продукт и от 3% в края на годината, той да стигне близо 5%.

Другото изключително тревожно послание в данните е опитът недостигащите средства да се компенсират със спестявания от държавни инвестиции. Така наречените „капиталови разходи“, в които се описват инвестициите на правителството, са изпълнени на 28.5% ако не се брои европейското финансиране. А това е много важно, защото парите, които Брюксел превежда не се отчитат нито като приход, нито като разход, когато се оценява изпълнението на бюджета по методиката, която има значение за влизане в еврозоната. Или казано с друг думи, за да спази бюджетния критерий към края на годината, който забранява на държавите дефицит над 3% спрямо брутния вътрешен продукт, управляващите ще спестят милиарди, които иначе би трябвало да се вложат в ремонт и строителство на инфраструктура, технологично обновление на държавните служби, училищата, здравните заведения и т.н.

Изводът е, че дори и да си свием дефицита под 3% спрямо БВП, и дори Брюксел и Франкфурт да изнасилят инфлационния критерий за допускане в еврозоната, приемайки ни в явно негово нарушение от 1 януари 2025 г. България няма да въведе еврото като една силна и процъфтяваща икономика. Вместо това, икономиката ще се задушава от натрупаните с години проблеми – свързани с лоши пътища, такива в предремонтно и аварийно състояние, които спират инвестициите, гонят жителите на малките населени места и подкопават потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план. По-важно – днешните действия, които представляват бюджетни еквилибристики, догодина и не само, ще бъдат проблем на публичния сектор. И всеки път, когато някъде има инцидент заради липсата на обновление вината, може да се пише на бюджетите за 2022 и 2023, които жертват ежедневния ред и нормалност в публичния сектор.

Справка показва, че същият стремеж за влизане в еврозоната без време (уж от 1 януари 2024 година), в нарушение на инфлационния критерий, накара миналата година държавата да ореже националните инвестиции с един милиард лева а общо на консолидирано ниво не похарчи 2.7 млрд. лв. (разликата щяха да са европейски средства).

Необходимо е да се знае също, че забавянето на публичните инвестиции с цел влизане в еврозоната от януари 2025 година е хазартен ход, защото България няма никаква сигурност, че ще се направи компромис със неизпълнението на инфлационния критерий. И това означава, че потискането на икономиката, постигнато с орязване на инвестициите си е чиста прищявка на Асен Василев и правителството.

Абстрахирайки се от контекста, към септември държавата е събрала 47.6 млрд. лв. консолидирани приходи и е похарчила 48.4 млрд. лв. Това прави бюджетен дефицит от 800 млн. лв., или половин процент спрямо брутния вътрешен продукт, в навечерието на четвъртото тримесечие. Периодът октомври-декември е време за разплащане на направените през годините инвестиции и непрозрачните процеси ежегодно пораждат съмнения, че покрай масовите редовни плащания се правят и такива към спорни проекти и партийни каси.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 45

Related Topics:featured trending българия пари политика финанси

Up Next

Алчния Василев иска всяка сума над 5000 лв. да минава през банка

Don't Miss

Сто и петдесет долара за барел: Западът ще изпълни мечтата на Близкия изток

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5