Уж за повече гъвкавост човек вече ще може да работи само от едно място, а не откъдето си иска

С цел повече сигурност и гъвкавост кабинетът предлага рестриктивни промени в Кодекса на труда, които ще постигнат точно обратното – да направят почти невъзможна работата от разстояние, която иначе безпроблемно се прилага по цял свят от пандемията насам. Промените са пълни с нови бюрократични изисквания и към работодателя, и към служителя. Те, освен това, създават неравнопоставени условия между служители в присъствена форма на работа и техните колеги, които работят от вкъщи. С тях се залагат изисквания, за чието спазване ще е трудно да се следи, но които отварят възможности за административен произвол. Всичко това, както обикновено, е облечено в иначе смислените препоръки на ЕК относно все по-трудното съвместяване на личния и служебния живот.

Противоречията между замисъла на законопроекта и реалните текстове са поразителни. В мотивите се говори за нуждата от гъвкавост, но на практика според промените излиза, че занапред ще сме застопорени само на едно място – едва ли не няма да можем да мърдаме до дивана в хола, ако сме заявили, че работим от кухнята. Помещението, в което ще работим от разстояние, вече трябва да бъде записано в трудовия договор, а служителят да предостави писмено описание пред работодателя. Това ще обезсмисли основното предназначение на работата от разстояние – да сме свободни да я вършим от всяка точка на света. В мотивите даже в прав текст пише, че чрез уговаряне в трудовия договор на конкретното място, от което ще се извършва работата от разстояние, “нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние”. С други думи – служителят няма да може сам да смени мястото, от което работи, примерно да слезе в близкото кафене или споделено пространство.

Въпреки че работата днес често се побира в един лаптоп, към работното ни помещение има изисквания то да е с “достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността”. Така излиза, че на практика за най-уязвимите групи – например самотна майка в тясно жилище, това иначе удобно облекчение може да се окаже недостъпно. По този въпрос в мотивите се вменява внушението, че преценката къде е безопасно да работим от разстояние е на работодателя.

С цел сигурност се въвеждат още нови изисквания – служителят трябва предварително да уговори с работодателя си начин на уведомяване за настъпила злополука на работното място. И когато тя настъпи, е длъжен “незабавно” да го уведоми. Този текст може да е неизчерпаем извор на шеговити хипотези – от него излиза, че работещият от разстояние трябва да се уговори как ще предаде на шефа си, ако се подхлъзне по паркета или се удари на шкафа. Шкафът обаче трябва да е от предварително декларираното работно помещение, за да се води злополуката за трудова. Не е ясно какво става, ако примерно сме декларирали работно помещение в спалнята, но се ударим в холната гарнитура, докато тичаме да вдигнем телефона по работа. Или ако ни е стегнала шапката и сме се отлъчили от обявения си офис някъде другаде, където случайно ни сполети авария.

Как ще се проверява спазването на трудовите права и условията на труд при работата от дома – на тази тема бе посветено последното заседание на парламентарната комисия по електронно управление.

Едно от новите предложения отговаря точно на предназначението си – да гарантира съчетаването на професионалния и личния живот и да осигурява възможност за пълноценно прекарване на свободното време. За целта се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. С този текст обаче има друг проблем – липсва аналогична защита и за присъствените служители. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.

Работата от нас, лаптопът – от вас

По този въпрос имаше вълнения и през локдауните, но той всъщност е стар регламент от 2011 г. Когато човек работи от разстояние, работодателят трябва да му осигури за своя сметка оборудване, консумативи, софтуер, устройства за комуникация, вкл. интернет свързаност. Възможно е работодателят дори да монтира система за наблюдение, ако такава се налага и ако има писмено съгласие на служителя.

А кой ще ни следи къде сме

Промените със сигурност ще подновят и стария спор от пандемията кой може да влиза в дома ни на проверка, за да проследи спазването на всичките тези нови правила. При локдауните ставаше напрежение, когато ГИТ обявяваше инициатива да проверява хоум офиса. Тогава беше внимателно разяснено, че ако у дома имаме обособено работно място, то това работно място може да бъде проверено не само от инспектори на ГИТ, но и от работодателя, и от синдикатите. И сега в Кодекса на труда пише, че “работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време”.

Разбира се, на практика не се е чуло някой да е звънял по вратите на хора, работещи у дома. Затова и не се е налагало на никого да проверява на практика дали неговият дом е крепост.

ИПИ: Решава се несъществуващ проблем

Промените опитват да решават несъществуващ проблем, защото по нищо не личи при работата от разстояние да има нужда от допълнително регулиране. Тъкмо обратното – предоставянето на максимална гъвкавост е силен инструмент за привличане на работници, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Според него, въвеждането на допълнителна регулация застрашава разпространението на работата от разстояние към други сектори. Това, между другото, е поредно драстично разминаване между намерения и резултат – именно фактът, че сме на последно място по работа от разстояние в ЕС, се сочи в мотивите като една от водещите причини да се предложи проектът. У нас 10% от заетите работят от разстояние. ИПИ намира проблем и с необходимостта от отчитане на работното време, където обаче само се дописват текстовете с възможности за автоматично отчитане.

Едно към едно

Някои твърдения в мотивите заслужават специално внимание. Като посочват последното ни място в ЕС по работещи от разстояние, вносителите са написали, че “причина за това може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация”.

Възможността да се работи от различни места, извън помещенията на работодателя, както и все по-налагащият се хибриден модел на работа, в определени случаи води до несигурност между страните по трудовия договор. Липсва ясно регламентирано задължение мястото, от което ще се извършва работата от разстояние и периодите на работа извън предприятието, да се установява по споразумение между тях, пише още в мотивите.

На изкуствения интелект е обърнато специално внимание. В тази връзка е необходимо да се предприеме регулативен подход, чрез който да се гарантира, че човекът и неговите права са в центъра на дигиталната трансформация, посочват авторите на промените, според които е важно да се регламентира човешки контрол върху всички важни автоматизирани решения, засягащи правата на служителите.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА