Депутатите не се вълнуват от гледната точка на хората, които са засегнати от приеманите закони

За законодателната власт в България публичността и обръщането към гражданското общество все така остават лозунги без съдържание. За 91% от внесените в парламента законопроекти няма информация да са проведени обществени консултации или обсъждания. А в мотивите, с които се обосновават законодателните предложения, отсъстват гледните точки на заинтересуваните групи в цели 93.3 на сто от законопроектите. Иначе казано, депутатите не се вълнуват от гледната точка на хората, които са засегнати от приеманите закони.

Така излиза от данните, съдържащи се в проучване върху законодателната дейност на Народното събрание, извършено от Националния център за парламентарни изследвания. То обхваща 122 законопроекта, внесени в периода от 12 април до 28 юли 2023 г., тоест през първата сесия на Народното събрание. Тук не влизат законопроекти за ратифициране на международни договори, общите законопроекти за второ четене, законопроектите за държавния бюджет, за пенсионния и здравния бюджети и конституционните проекти, какъвто има само един.

Изследването е чисто статистическо. В него липсват анализ и коментари. Няма дори изводи и заключения от представените данни.

Правосъдието е приоритет

От управляващото мнозинство се чуваха гласове, че правосъдната реформа ще бъде основната задача на настоящия парламент. Засега изглежда е така – една трета (34.4%) от законопроектите засягат сферата на правосъдието. Всички останали области на законодателството остават далеч назад: земеделие и храни – 9%, вътрешни работи – 9%, транспорт, информационни технологии и съобщения – 6.5%. Ключови сфери като социална политика, финанси, здравеопазване и икономика се оказват най-малко интересни за депутатите – на тях се падат по-малко от 5 на сто от внесените законопроекти.

Кръпка до кръпка

Почти няма нови закони. 81.1% от внесените законопроекти засягат изменение и допълнение на действащи закони. Други 11.5 на сто са законопроекти или само за допълнение, или само за изменение. Едва 7.4% предлагат въвеждането на нови закони.

Това, че депутатите са съсредоточени почти изцяло върху преработването на съществуващите закони, изглежда е свързано с усещането им, че действащата законодателна уредба не върши работа. Иначе не може да се обясни фактът, че половината от внесените законопроекти (49.2%) се обосновават с неефективността на съществуващото законодателство, което също е прието от Народното събрание. Повече от останалите (31.1%) вносителите аргументират с нуждата от промени, които се налагат от правото на ЕС. А това също налага най-често изменението на действащи закони, отколкото приемането на нови.

Диря няма

По всички показатели, които засягат прилагането и отчитането на ефектите от законодателството, резултатите, както винаги, са плачевни.

При 98.4% от законопроектите няма разписани изисквания да се отчитат периодично изразходваните средства от прилагането на законите спрямо постигнатите резултати. При 95.9% не е предвидено дори да се публикуват периодично резултатите от законодателните промени.

За повече от половината законопроекти не са определени срокове, в които трябва да се постигнат целите на законодателните промени. В едва 2.5% от предложенията вносителите са записали конкретните финансови средства, необходими за прилагането на измененията. Също толкова нищожен е делът на законопроектите, в които са заложени механизми за оценка на разходите и резултатите от законодателната инициатива.

Водени от собствения акъл

Използването на научни аргументи в обосновката на законопроектите остава много слабо развита практика в българския парламент. Едва 17.2% от законодателните предложения са аргументирани с някакво изследване или научна експертиза. За останалите 82.8 на сто вносителите – било правителството, било депутатите, разчитат на собствената си преценка – а тя невинаги се оказва добра.

Активност

Както винаги, законодателните предложения идват основно от Министерския съвет. Всеки трети законопроект (33.6%) е изготвен от органите на правителството. Сред парламентарните групи най-дейни са депутатите от ПП-ДБ, чиито подписи стоят под 26.2% от внесените законопроекти. Следват ги коалиционните им партньори от ГЕРБ-СДС с 20.5 на сто. Доближава ги “Възраждане” – националистите са автори на 16.4% от всички законопроекти, а БСП е далеч назад със 7.4 на сто. Последните места заемат ДПС (6.6%) и ИТН (4.1%).

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА