ФОКУС

Неофашистки антибългарски сговор? (политико-историческо сравнение)

Преди 100 години, на 10 август 1923 г. се образува известният в българската история крайно десен профашистки Демократичен сговор. Той е създаден чрез сливането на няколко крайнодесни либерални партии и фашистки организации и движения.

Демократическата, Радкалдемократическата и Обединената народно-прогресивна (обществено известна като банкерската – б.м.) партия се обединяват в Съюз за демокрация. На 10 август 1923 г. те се обединяват с Народен сговор, в който преди това се е влял фашисткият Български народен съюз „Кубрат“ (БНСК). Те подкрепят първото правителство на Ал. Цанков, съставено от министри от формално безпартийни интелектуалци и военни. Ръководно положение в демократическия сговор имат ген. Вълков и проф. Ал. Цанков, но формално в Изпълнителното бюро са по двама представители: Кимон Георгиев и проф. Т. Кулев (Народен сговор), Венелин Ганев и К. Миланов (Обединена народно-прогресивна партия), Р. Маджаров и Ал. Гиргинов (Демократическа партия) и Петко Стоянов и Никола Найденов (Радикалдемократическа партия). В тази сглобка (сговор) с активна роля и позиция през първите дни и след 1926 г. е банкера Ат. Буров.

Демократическия сговор се появява като партия продължаваща промяната в България, станала с военно-фашисткия Деветоюнски преврат. Формирането на тази нова продължаваща промяната сглобка (нова партия) протича през множество трудности, дискусии, дрязги и противоречия, но най-накрая постига формален сговор в името на това да управлява и да се превърне в единна и мощна дясна реакционна партия. Но исторически през следващите години поради вътрешните противоборства от него се отделят партии и се създават нови, докато през 1934 е прекратена след преврата на 19 май 1934 г., заедно с всички други партии.

Сговорът става чрез преодоляване на старите омрази, противоборства и напрежения и чрез самоограничаване на полето на своята дейност и вкарване в политиката на челни места на нови лица. Програмата на Демократическия сговор е основана на идеите заложени в документите (програмите) на Радикалната партия и на правителството (В-к „Миръ“, бр. 6951 от 11 август 1923 г.). След Септемврийското въстание тази партия в 21 ОНС функционира под ръководството на Малкия конвент (група действащи и запасни офицери, налагащи решенията в Народното събрание), приел крайно реакционния закон за защита на държавата (33Д). Управлението на Демократическия сговор се прочува с провеждания в страната терор, а министър-председателят е определян в Европа като „кръволока Цанков“. Формално това е демокрация, но използваща сила, насилие и терор, милитаризация и паравоенни организации. Демагогски се явява като партия за осигуряване в страната на ред и порядък, ред и законност.

В историческото развитие на страните има множество моменти със сходни явления, макар с многогодишна дистанция. Те не са копие едно на друго, понеже са проявления в различни обществени условия, в различни етапи на развитие на обществото, в различна международна обстановка, с различна външна форма и изява, и с различни действащи лица и лидери, но с твърде сходно съдържание. И оттук е аналогията между Демократичен сговор и Сглобката (Евроатлантическия сговор – уж некоалиция) между коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и присъединилият се към тях ДПС (т.е. тройна коалиция).

Целите на Евроатлантическия сговор (Сглобката) са обявени формално и демагогски като евроатлантически, като под това се разбира проамериканската и прозападна свързаност на България, напълно подчиняване на страната на бюрократите от ЕС и на НАТО, засилване на русофобията и активно участие във войната на НАТО срещу Русия. Това е в пропагандно отношение прикривано с общите фрази за борба за влизане в Шенген, приемане на България в Еврозоната и действия по Плана за възстановяване и развитие. Във вътрешен план новосъздаденият Евроатлантически сговор от натаралежени партии и коалиции под невидимото с просто око и телевизионна камера диригентско влияние от посолството/посолствата, и от трикратни посещения в тях в една седмица на един физически едъроолигархичен десен лидер. В невидимия вътрешен план това е сговор на олигархическия капитал с три ясно очертани кръга: депесарски обръч от фирми под мъдрото ръководство на милионера-хидроинженер и един виден едрогабаритен милиардер; герберски олигархичен кръг с предимно „хранещи се“ от държавните поръчки на национално и местно равнище фирми на бившите три правителства на ГЕРБ; харвардско-капиталовски олигархичен кръг, даващ приоритет на евроатлантическите компании и фирми и лично обогатяване на част от местните богаташи. Борбата между тези три олигархически кръга е за по-широко поле на действие, по-големи печалби и засилено влияние в съдебната система, досега осъществявано от само от ГЕРБ и ДПС, както и за влиянието чрез държавните регулаторни органи и „разпределянето на порциите“ (по Сокола).

На пръв поглед Демократическия сговор и Евроатлантическия сговор са различни, действат в различни времеви епохи, но те си приличат по много неща:

Първото е сговарянето за общи действия и взаимно разпределение на блага от властта в съответствие техните тяснопартийни и групови интереси. Поради това терминът сговор е много подходящ и за двете формирования. Да припомним, че според Българския тълковен речник думата сговор означава: 1/. Наличие на добри отношения и разбирателство между хора; 2/. Групировка, образувана след преговори. Второто разбиране на термина „сговор“ е валидно и за двата сравнявани сговора. Разликата е в първото – за Демократическия сговор то е демагогски поставена цел за прикритие на терористичната същност на политическото образувание, а за Евроатлантическия сговор – за крайната цел подчинение на България и ограничаване на нейния суверенитет.
Партиите, създали Демократическия сговор – Демократическа, Радикалдемократическа и Обединена народно-прогресивна (банкерска), както и Наорден сговор, са политически организации на старата градска буржоазия (по сегашному – бизнес, а исторически това са представители на старото чорбаджийство – предимно финансова и търговска буржоазия). Без властта те повече не могат за отстояват своите интереси. Евроатлантическият сговор е от партии и коалиции, представляващи различни слоеве, предимно на бизнеса и високоплатените експерти и служители. Те изразяват и отстояват чрез властта класовите интереси на съвременната градска буржоазия (градския жълтопаветен бизнес и експерти с големи доходи; умнокрасивитет), бизнесът свързан с използването на обществените поръчки за обогатяване и обръчите от фирми на ДПС. Те изразяват и защитават не само интересите на бизнеса и високоплатените експерти и служители, но вече и чуждестранният икономически интерес (харвардското крило).

Второто е трудното сговаряне (сглобяване) при създаването на Демократичен и на Евроатлантически сговор. То е напрегнато, понякога дори конфронтационно, но в границите да не се счупи сглобката, придружено е с множество компромиси, понякога противоречащи дори на собствените партийни и личностни интереси. И в Демократическия сговор и в Евроатлантическия сговор партиите и коалициите са с различни политически програми, имат различен организационен строеж и различни политически мотиви за дейност, но се обединяват от една обща ценност – държане на властта за решаване на общи класово-партийни интереси.
Третото е задкулисното управление на Народното събрание и използване на властта. При Демократическия сговор в 21 Обикновено Народно събрание решенията се вземат предварително от т. нар. Малък конвент, начело с генерал Вълков. Формално решенията се вземат с голямо мнозинство от послушни депутати на Демократическия сговор. Има парламентарна формална опозиция, но тя е заглушена. При Евроатлантическия сговор решенията се вземат на тъмно, след съгласуване с посланика/посланиците под диктовката на Петков, Борисов, Хр. Иванов, Пеевски (своеобразен Малък конвент) и чрез голямо послушно мнозинство, страхуващо се да не загуби високоплатеното си депутатското си място при следващи избори.

Четвърто, начело на изпълнителната власт демагогски са поставени лица с по-висок обществен авторитет или безпартийност, а не предимно партийни лица. С обществен авторитет са обикновено професорите и висшите управляващи. При Демократическия сговор това са проф. Ал. Цанков – министър-председател, проф. Тодор Кулов – председател на 21 ОНС и др. В правителството на Евроатлантическия сговор са акад. Денков и Мария Габриел – европейски комисар (министър), професорите – министри на образованието, здравеопазването, отбраната и др. И правителството на Демократическия сговор и Правителството на Евроатлантическия сговор са с голям брой формално безпартийни министри.
Пето, правителствата на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са антикомунистически, отричащи социалистическата идеология и практика и провеждащи антикомунистическа политика. В малкия антикомунистически Евроатлантически конвент 34 години след Десети ноември 1989 г. продължават да се борят с комунизма, с комунистите, с Държавна сигурност и т.н., но не се гнусят да приемат в своите редове предатели на идеите на своите деди и бащи комунисти като Терзиев, Бонев, Борисов и редица други. Децата ренегати дори отиват на решение за събаряне на паметника на Съветската армия, масово наименуване на улици и булеварди на имената на фашисти. Още не са достигнали до решението на кмета на София Иван Иванов за наименуване на булеварди на името на Хитлер и на Мусолини. И Иван Иванов не бил фашист? Има и разлика. Дейците на Демократическия сговор се борят с болшевиците.

Шесто, правителствата на Демократическия сговор и на Евроатлантическия сговор са правителства на демократическия параван. За тях демокрацията е само дума, прикриваща истинската им антидемократична същност. По същество тяхната власт е антидемократична, по форма с някои демократични белези, но по съдържание – антидемократична. И 21 -то и 49 -то ОНС събрание се ръководят задкулисно и приемат недемократични мерки, решения и закони, противоречащи на доминиращите интереси на гражданите, на българското общество. И двете пред обществото се появяват само чрез цензурирано слово – при Демократически сговор пряко със спиране на опозиционната преса и бели полета във вестниците, а при Евроатлантическия сговор – купени телевизии, вестници и интернет-сайтове и т.н., самоцензура на високоплатените български предимно телевизионни журналисти. Достъпът до читатели, зрители и слушатели е строго режисиран от задкулисието и интересите на олигархическите кръгове и преди и сега.

Седмо, преди 100 години и сега правителства са обладани от ксенофобията. При Демократически сговор те са с действия с омраза към Съветския съюз, а сега са омраза към Русия, преследване на всичко съветско и руско. За разлика от преди 100 години (при Демократическия сговор) сега Евроатлантическата власт действа с омраза към всичко българско национално и патриотично. Основата на това е неприемане на различното, на свободомислието. Основата на съвременната ксенофобия не е антисемитизма, а русофобията, в която активно се включват и евреи.

Осмо, Демократическият сговор и Евроатлантическият сговор са радикални политически образования, т.е. антиконсервативни. Борбата с т. нар „статукво“ е тяхна същностна черта. Дори обявените за статукво ГЕРБ-СДС и ДПС вече са за радикална и тотална промяна на основата на свърхлиберализма, антикомунизма, русофобията и военната намеса на България във военни конфликти. При двата сговора стремежът е за радикална промяна на обществото, на мисленето и действието на социалните групи на отделния човек, дори до намеса в „интимните връзки“ на хората. Радикализмът се проявява дори в стремежа да бъдат пряко овладявани всички държавни и обществени органи и организации (тоталитарно). Преди сто години това е пряко действие с участие на армията и паравоенни организации и със забрана, а сега чрез купуване чрез НПО –тата с чуждестрани източници на финансиране, подобно на създаване на партия ГЕРБ с баварски финансови средства, подобно на купените протести на организацията „Кривосъдие за всички“.

Има и други прилики и сходства между Демократическия сговор и новата сглобка на Евроатлантическия сговор. Но има и някои по-значими различия, породени от историческата промяна на международната обстановка и характера на функционирането на обществото в глобалния свят и в светът на новите технологии и средствата за комуникации.

Най-съществената разлика между двата Сговора е в идеологията и обществената опора. Демократическия сговор е създаден като партия с идеята тя да се превърне в дясна радикална масова националистическа партия от фашистки тип с ядрото от Народен сговор и Хан Кубрат. Макар, че не се превръща в такава партия, правителствата на Демократичния сговор и особено тези на Ал. Цанков са с скрита фашистка идеология и по-явна фашистка практика чрез овладяната и силно централизирана всеобхватна държавна власт. Властта на Демократическия сговор е националистическа. Правителството на Евроатлантическата сглобка (сговор) е с англосаксонска евроатлантическа неолиберална идеология и е пропито от национален нихилизъм, но използва редица фашистки похвати и методи на действие. Англосаксонският глобализъм не допуска национализъм, патриотизъм и национални интереси, освен американските. За него „любовта/предаността към Татковината трябва да бъде изтръгната като ненужен плевел“ (Кеворк Кеворкян). Втората значима отлика между сговорите са средствата за упражняване на властта – открити терористични или прикрити.

В заключение, преди около двеста години Хегел в знаменитата си книга „Философия на историята“ написа, че „опитът и историята ни учат, че народите и правителствата никога нищо не са научили от историята и не са действали съгласно поуките, които биха могли да бъдат извлечени от нея“ (Хегел, Г.Ф. Философия на историята, т.1, С., 1995 г., с. 12). Но в нашите съвременни политически условия политиците не само нищо не са научили от историята, но те и не я познават и не желаят да я познават. Такива са и харвардците и най-вече Простокирчо, пожарникарите от ГЕРБ или пък олигарсите от ДПС. Подценяват поуките от история и редица други политически партии и движения. За съвременната политика е важно да се вникне в „тайните на исторически процес“ (акад. Г. Марков, 2006 г.), да се разкрият причинно-следствените връзки в станалите явления в миналото и през логическата призма да се установят възможните грешки в настоящето и бъдещето.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 5

Related Topics:featured trending българия корупция политика фокус

Up Next

Империята на Сорос променя посоката на удара

Don't Miss

„Магнитски“ превърна Пеевски в пръв съдебен реформатор и евроатлантик

ФОКУС

РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!

ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)

Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.

— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?

— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.

— Какво имате предвид?

— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.

От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.

— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?

— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.

— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?

— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).

— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?

— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.

— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?

— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.

— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?

— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.

— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?

— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.

Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.

И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.

Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.

— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.

— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.

— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?

— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.

Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.

– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?

– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 89

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev