БЛОГ

“От жененето по-страшно няма!” или инструкциите на баба ми за семеен живот

Баба казваше, че в този живот най-важно е за кого ще се омъжиш. Всичко друго е „вятър работа“. Защото според нея лошият мъж или жена могат да обезсмислят целия ти живот. “Каква полза от учене и пари, ако не те уважават вкъщи?”
– Като ще се жениш – казваше ми тя, – ще гледаш три неща: да е добър, да е работлив и да не пие!
Освен тези три основни изисквания, които бяха задължителни, имаше и някои препоръчителни. Като например: да не е по-умен от тебе, да са по-малко деца в семейството /че да дели с по-малко хора наследството/, да няма болни в рода и най-вече луди и охтичави /болни от туберкулоза/, а и да не е с черен цвят на кожата. Защото, казваше баба, то черното „плуве“. С каквото и да го смесиш, то все най-отгоре изплува. За нея да си черен беше по-лошо от това да си… простоват /както тя наричаше откровено простите хора/. Да си ходила у тях, че да видиш какви хора са техните и как живеят. Да не се окажат някакви “диваци”. “Защото накрая всички правят каквото са видели от майка си и баща си. Затова хубаво ги виж какви са!” Е, и да не е грозен, че после… и тогава разказваше историята за бедното момче от нейното село, което го искало много имотно момиче. Богато, ама грозно. Майка и баща й 50 декара зестра давали, пък той не ще и не ще. Баба ми, като човек-прагматик, го питала.
– А бе, защо не се съгласяваш? 50 декара земя са това, а ти нямаш никаква, какво като е грозна?
– Не я искам! Ами ако народи 5 грозни момичета, като нея, аз от къде ще взема по 50 декара земя, че да ги оженя?
Като се замислиш – има логика.
– И много да избираш, файда няма – продължаваше тя. – Ние тъй избирахме един хубавец за една роднина, от хубав род, богат, баща му авторитетен. Взехме го за хубав, пък той да излезе един простак. Отрови ѝ живота. И да е учен, пак нищо не значи. Аз знаех един доктор, дето все викаше за жена си „онази овца“.
– А бе, то жененето е деликатна работа – заключаваше по някое време. – Минеш ли една възраст и не се ли ожениш – край! После не можеш се излъга.
– Ами ако не се оженя? – питам я аз.
– Абсурд! – вдигаше категорично глава. – Днес се ожени – утре се разведи!
– Не е ли грях разводът, бабо?
– Да се караш и крещиш по цял ден с мъжа си или жена си е по-голям грях. Важно е да си минала по реда си. Разведена е по-добре от стара мома.
– После не ли по-трудно да се ожениш?
– Те хората са го казали: първият път се жениш сам, вторият път те жени родата, третият път – цялото село. Като стигнеш до селото – внимавай! И друго ще ти кажа: с мъжа си ще се караш само когато ти “отърва”!
– В какъв смисъл?
– Ами така. Ако имате да работите нещо двамата, или ще ходите някъде, или предстои нещо важно, пък той те ядосва – ще мълчиш! Нека да мине каквото сте подхванали, пък после… той няма къде да избяга. Мене така понякога дядото ми е ядосвал, ама аз като знам каква работа ни чака – мълча, че да не се разсърди и да не я свършим. Като мине всичко и ако и на мен не ми е минало, му казвам каквото съм искала. Ще гледаш работата да върви и децата да са добре! И вечер да имаш ядене на огъня! Цял ден може да правиш каквото искаш, той като се прибере и има манджа, няма да те пита какво си правила цял ден, а и едно уважение е това!
– Бабо, страшна ми се вижда тази работа с жененето…
– Такава е! От жененето по-страшно няма! Защото не знаеш на какъв ще попаднеш. Вземаш го за хубав, пък…
Баба гледаше на брака, като нещо което е неизбежно и трябва да се справиш с него по най-добрия начин, и да ограничиш щетите. Тя беше изпълнила голяма част от инструкциите за женене в нейния избор за съпруг. Дали е била щастлива с него? Не сме говорили за това, а и едва ли има някой с еднозначен отговор на този въпрос. Но си спомням колко ме впечатли, когато на погребението на дядо баба се приближи до ковчега, преди да го спуснат в гроба, и дълбоко се поклони. Дали традицията е такава, или тя така го е почувствала, не знам, но в този момент знаех, че му благодари и се сбогува с него достойно и истински. Без драми и ненужни думи. Просто поклон и край!
Във времената, в които е живяла тя и със 100-те си години живот, през които с нейна помощ се ожениха много хора /някои от които не бяха много доволни от избора си/, тези правила са били важни и съществени и единствен начин да подчиниш на логиката това нелогично нещо – женитбата.
Доколкото е възможно, разбира се. По повод липсата на логика в отношенията между мъжете и жените баба ми даваше за пример мъж, който бил влюбен в много грозна жена. Всички му казвали: “А бе къде са ти очите? Не виждаш ли колко е грозна?” А той отговарял: “Да можех да ви дам моите очи, да я видите през тях колко е красива…” Божа работа е тази, казваше баба, така го е отредил Господ: “За всеки да си има негов човек, дори и за грозните.”
Сега времената са различни и дали си стара мома или разведена, няма особено значение. Внимание вече се отдава на това всеки да е щастлив и да прави това, което му носи удоволствие и ако имате късмета да срещнете човек, който да разбира и уважава това ваше желание – сте късметлии, ако ли не, предстои ни битка или примирение.
Времената може и да са различни, но някои неща не се променят – като трите основни правила при избора на съпруг/а. Защото е важно да е добър – с добър човек лесно ще се разбереш, важно е да е работлив – да не ти се търкаля по цял ден вкъщи и да не може да нахрани децата, а за пиенето – мисля, всичко е ясно. Там пораженията могат да бъдат катастрофални. Баба никъде в инструкциите не споменаваше любов, може би защото се беше разделила с нейната голяма любов, преди да бъде изселена със семейството си от Румъния в България, или просто смяташе, че любовта е фактор само в началото и после всичко се свежда до това да е добър, работлив и да не пие.
Сега имам дъщеря на почти 17 години и не знам какви инструкции за женене мога да ѝ дам. И тези на баба не са много актуални /или поне не всички/. Единственото, което мога да кажа и на двете си деца, е да обичат! Да обичат с цялото си сърце, пък каквото ще да става. Може да са щастливи, може да ги боли, може да се разочароват, но е важно да са обичали! Надявам се те да имат късмет, а аз да помъдрея, докато дойде време да се заженят внуците, че да мога да ги посъветвам нещо…
Автор: Диана Стефанова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 64

Related Topics:featured life life style trending блог лайф лайф стайл

Up Next

Едно време, баба казваше

Don't Miss

Да живееш в Англия, абе хора, вие, нормални ли сте

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 45