Какво точно се случва в момента в България, каква е стратегията на ГЕРБ, към какво е насочена калкулацията им и какъв ход могат да изиграят ПП и ДБ?

Гледката в първия ден на новия парламент беше грозна. От речта на президента Радев (срещу „военолюбците“), през скандалната тирада на Костадин Костадинов (срещу „евроатлантическата тълпа“), та чак до комедията с проваления избор за председател на НС – впечатлението от всичко това беше, че в България парламентаризмът не работи.

Две лъжи

Всъщност грозотата на ситуацията идва не от парламентаризма, а от съдържанието на българската политика, което се генерира както от партиите, така и от президента Радев, а и от медийната среда и публичната сфера по-общо казано.

Съдържателният проблем е, че се правят опити да се изгради една трайна управленска конструкция, базирана на две лъжи, които все повече се разобличават в очите на хората.

Лъжа 1: България не може да се управлява без хора, за които има силни и неопровергани съмнения за корупция.

Целта на предсрочните избори беше да се „реабилитират“ ГЕРБ и ДПС като партии, без които в управлението не може: каквито и да са техните проблеми, в името на „доброто управление“ на България тези проблеми трябва да се загърбят и двете партии да се включат отново, защото без тях е по-зле.

Лъжовността на тези твърдения започна да се разкрива по две линии.

Първо, оказа се, че България е отбелязала исторически рекорд в повишаването на БВП на човек (над 8%) за цялата 2021 и за първото тримесечие на 2022 г. (след преизчисляването, оповестено от НСИ и дори преди отчитането на намалялото население, което вероятно ще доведе до още по-голямо повишение).

И това не е гола статистика – за последните четири месеца България е на първите места по ръст на индустриалното производство в ЕС.

Ако слезем на нивото на предизборната реторика на ГЕРБ („по наше време цената на бензина беше лев и двайсет“), човек би казал, че падането на Борисов е вдигнало драматично икономическия ръст и индустрията на страната.

Но и без такива каламбури е видно, че няма никаква икономическа катастрофа в резултат на управление без Борисов и ДПС.

Колкото и ГЕРБ да се пени с някакви фактури, „посредници“ и „едното левче“ за Лукойл, истината е, че в много тежка ситуация България се справи без тази партия (и присъдружните ѝ) при спрени доставки на руски газ и дори междувременно успя да вдигне значително и осезаемо доходите – най-вече на уязвимата група на пенсионерите.

Второ, изборният резултат отново остави ГЕРБ и ДПС изолирани, макар че увеличи тяхното представителство.

Отново обаче не могат да се намерят партии, които да искат да застанат открито до тях, а и те двете бягат една от друга, което прави ситуацията трагикомична.

Лъжа 2: България не може да се управлява без откровени или приглушени путинофили и „неутралисти“.

Изборните резултати демонстрираха, че путинофилите и неутралистите по отношение на Украйна съвкупно имат около една четвърт от народното представителство. Останалите партии заемат позиции, каквито имат и останалите европейски държави.

Но понеже част от тези партии са с корупционна репутация, те поставят България пред фалшивата управленска дилема: „избирайте между евроатлантизма и толерирането на корупционната ни репутация“.

Именно тази дилема, а не самият парламентаризъм, прави българската политика грозна. Тази дилема би направила политиката ни грозна дори и ако бяхме президентска или полу-президентска република, конституционна монархия, джамахирия и т.н.

Именно отстраняването на тази дилема, а не някакви конституционни промени на формата на управление, е ключ към стабилизация на управлението в България.

Защото явно мнозина граждани и техните представители са узрели за разбирането, че не може да се гради управление върху лъжлива основа.

Защо няма мнозинство

Мнозинство за председател (а и за правителство) няма, защото ГЕРБ имат следната стратегия:

1. Председателят на НС трябва да бъде от ГЕРБ, защото те са първа сила и те трябва да съставят правителство. Председателят им е необходим, за да определя дневния ред;

2. ГЕРБ няма да участват в правителство без ПП или ДБ. Ако такова правителство няма, отиват на избори и активно се готвят за това;

3. ГЕРБ искат да се постигне принципно съгласие за съвместно управление още преди да са ясни конкретните негови цели и програми, както и компромисите, нужни за съставянето му. Затова няма никаква яснота за конкретните планове и оферти към този момент. Тоест, ГЕРБ държи картите си близо до себе си и не оповестява никакви конкретни планове.

По същество това е стратегия на изнудването: „Или се съгласявате предварително да управлявате с нас – такива, каквито сме, или отиваме на избори. Ние няма много да се променяме, тъй като (по думите на Десислава Атанасова) няма нито едно доказателство за корумпираността на ГЕРБ“.

Големият коз, който Борисов крие, е главата на главния прокурор Иван Гешев. Магистратът обаче изглежда е надникнал в картите на Бойко Борисов и знае плановете му: за целта му изпрати честитка с подкрепата от страна на прокуратурата за ареста на пиарката на Борисов.

Това е ясен намек, че прокуратурата може в един момент да прецени, че има доказателства по скандала за подкупи в особено големи размери от хазартния бос Васил Божков.

Този „приятелски“ покер е илюстрация за ефектите от основополагащата лъжа на българската политика, че без участието на политици и партии, за които има съмнения за корупция, управление е невъзможно.

Избори?

Цялата калкулация на ГЕРБ е насочена към това, че те ще спечелят от едни нови избори. Или че ако не спечелят, то поне ПП и ДБ ще загубят, което ще услесни ГЕРБ в следващия парламент. Затова виждаме, че ГЕРБ – основно в лицето на Делян Добрев и компания – водят по същество предизборна кампания.

За да е успешна стратегията им обаче, е необходимо ГЕРБ да изкарат ПП и ДБ виновни за новите избори – в тази посока тече цялата пропаганда в момента: Кризата е тежка, ГЕРБ искат да управляват, но виновни за изборите са ПП и ДБ, защото се държат като опозиция.

Тази стратегия може да бъде обезвредена с прости ходове. Оттеглянето на Никола Минчев като кандидат на ПП за председател на НС е един такъв ход. Той показва, че проблемът не е в другите, а в това, че ГЕРБ нямат идея за работещо мнозинство и план как да стигнат до него. Те просто искат предварително и безусловно заявление за сътрудничество, което никой няма да им даде, а и не бива да им дава.

Има и още един ход, който може да бъде изигран в преговорите за правителство от страна на ПП и ДБ. Те могат да заявят, че са готови да подкрепят поне за 100 дни правителство на малцинството на ГЕРБ (с ДПС и БВ или други партии), при разписана програма и ясни конкретни условия: обща парламентарна декларация, призоваваща главния прокурор да се оттегли; възобновяване на процедурата по отстраняването му от ВСС; назначаване на парламентарната квота в независимите органи и регулатори; договаряне на базовите параметри на бюджета примерно.

Един такъв ход ще разкрие реалното състояние на нещата, а именно че желанието да се отиде на нови избори е основно на ГЕРБ и че то по същество представлява отказ да се понесе отговорност за излишната политико-конституционна каша, в забъркването на която ГЕРБ изигра главна роля.

„А може, по-иначе може“

В крайна сметка грозните сцени в парламента може да имат терапевтичен характер за българската парламентарна демокрация, но само ако се разбере къде са корените на цялата грозота.

Тези корени не са процедурните правила, които имаме – правилата са си прекрасни или поне доста прилични. Проблемът е, че зад правилата се опитваме да крием лъжи – като тази, че България не може да се управлява без корупционни съмнения или путинофилски залитания.

„А може, по-иначе може“, както е казал поетът.

Политологът Даниел Смилов