ФОКУС
САЩ оповестиха план за Унищожението на Русия!
Не, това не е ново издание на прословутия „Дропшот“, според който Вашингтон ще хвърли ядрени бомби върху всички големи градове на СССР. В съвременния план са включени много по-фини технологии. Неправителствени организации, „независима“ журналистика, икономически санкции, дипломатически канали, натиск от международни организации – с две думи задействане на американския административен ресурс във всичките му форми. Използването му обаче трябва да доведе до същия резултат като „Дропшот“: унищожаването на Русия.
„Провалена държава: Наръчник за разпадането на Русия“ е заглавието на новата книга на Януш Бугайски, известен експерт по Източна Европа, изследовател във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон, телевизионен водещ, консултант на Държавният департамент, Пентагона и така нататък, и така нататък… Вероятно няма нужда дори да обясняваме, че родителите на Бугайски са поляци. Не е известно кога са напуснали родината си, но в началото на 50-те години те вече живеят в Англия, където е роден Януш. Получил образованието си във Великобритания, той за кратко работи за BBC, преди на 32-годишна възраст да се премести в САЩ. Често го наричат „новият Бжежински“.
„Наръчникът за унищожаването на Русия“ е въплъщение на лелеяната мечта на Вашингтон, не просто за „край на историята“, а за нейния холивудски щастлив край. Според сценария на Бугайски, централната власт в Русия се срива под натиска на създадените й от Запада проблеми, а върху руините на страната… Следва зрелищно разклонение на сюжета в две версии:
В една от версиите Москва оставя всичко на преценката на регионите, Русия става „истинска федерация“. Кремъл управлява чисто номинално, а регионите се самоуправляват както си искат. Във втория вариант регионите обявяват своята независимост, появяват се „нови териториални образувания“, всички те кипят и се борят помежду си, граничните с Русия държави активно се намесват в конфликти. Като цяло – красота и музика за западните уши.
Но какво може да доведе до подобно развитие на събитията? Бугайски смята, че конфликтът в Украйна ще бъде спусъкът за краха на Русия. Прави обаче впечатление, че авторът се сеща за това в последния момент – в последните страници на книгата си.
Факт е, че книгите се пишат дълго време, след това авторът работи с редактора, следват корекции, пак редакция и печат. Бугайски започна да рекламира пасквила си през юли тази година, когато бяха изминали малко повече от четири месеца от началото на СВО на Русия в Украйна. Нещо не излизат сметките и сроковете.
В интервю за „Гласът на Америка“ авторът призна, че е написал това своеобразно ръководство за разчленяване на Русия много преди началото на спецоперацията. И погледнати от такъв ракурс, всичките му пророчества в книгата изглеждат като план за действие на Америка за отслабване на Русия с цел нейното разпадане на по-малки държави. Съветите му към западните служби да разпалват конфликти по границите на Русия пасват идеално на случилото се по-късно в Украйна. Но Украйна е само отправна точка.
Предварително са били подготвени и всички пакети от „адски санкции“, за които съветва автора. Те е трябвало да влошат положението на хората в Русия до такава степен, че да породят регионален сепаратизъм.
Но това не е достатъчно. Бугайски се тревожи, че Вашингтон не полага достатъчно усилия за тази цел и не прави всичко както трябва. Благодарение на бъбривостта и откровеността на автора книгата му описва добре и по-нататъшните действия на американската администрация. Първо, поробените орди от правозащитници и „независими журналисти“ ще започнат да нагнетяват национални проблеми и да се борят за „деколонизацията“ на Русия.
Второ, момчетата във Вашингтон очакват с нетърпение ефекта от заложените „адски санкции“ и ще спекулират с икономическите проблеми и неравномерното развитие на регионите в Руската федерация, изтупвайки стария лозунг „Спрете да храните Москва“.
Трето, американският режим ще се опита да установи пряко връзки с региони, представляващи интерес за Вашингтон. „Администрацията на Байдън не прави достатъчно в тази посока“, тревожи се новият Бжежински. „Трябва да се подготвим да установим отношения с новите субекти, които ще възникнат от разпадналата се Русия“, допълва той.
Авторът смята Северен Кавказ и Поволожието за особено уязвими руски региони и бъдещи горещи точки. Такива „богати територии“ като Хабаровск и Сахалин му се струват „много интересни“. Предвижда се те да бъдат прехвърлени на Япония и Южна Корея. Тук обаче, като слон в стъкларски магазин, възниква въпросът за Китай. Ако в този фантастичен сценарий градовете и регионите на Русия се предвижда да бъдат колонизирани и присъединени от съседните държави, тогава какво да кажем за Китай? Колко ще получи? Ще получи ли онези принадлежали му някога части от Приморския регион на Сибир край Тихия океан. Тук, с мъглявина, достойна за делфийски оракул, Наръчникът предлага на администрацията на САЩ да се подготви за „революционни промени в геополитиката“.
Излизането на тази книга е много навременно: тя дава възможност да се види, че помпането на Украйна с оръжия и настройването й срещу Русия е само един от етапите в изпълнението на големия план на американците. Те започнаха с Украйна, дори рискуваха (чрез Зеленски) да заплашат Москва с използване на ядрено оръжие. Те ще продължат – вече продължават – да подтикват Грузия и Молдова към конфронтация с проруските републики – съответно Приднестровската република и Абхазия и Южна Осетия. Готвят се да подпалят и Нагорни Карабах. Успоредно с това ще се затягат и икономическите винтове.
САЩ ще използват пълноценно напълно подчинените им международни организации в областта на спорта, културата, здравеопазването, които през последните години напълно лъсна, че не са нищо друго, освен инструменти на американското влияние, с чиято помощ той владее света.
При това ще влязат в действие не само агресивните технологии, но и външно невинните световни тенденции.
Очаква ни ново завихряне на информационна война. И тук западната пропаганда ще използва не само информации от руските криминални хроники, които той усърдно ще раздува до етнически конфликти. Ще бъдат човъркани и джендър въпросът, и правата на малцинствата, и неизбежната „корупция“, и проблемите със стандарта на живот. И всичко това ще удря по мозъците на гражданите от всички възможни медийни канали, някои от които ще предават от нашата собствена територия.
Гражданите, разбира се, ще бъдат възмутени. Държавата ще се гърчи, ще реагира на тези проблеми, съществуващи и несъществуващи, ще се занимава с тях, ще се бави, ще изостава. Докато реалните проблеми всъщност ще са съвсем други. А страната ни ще е в пълна зависимост от Запада – търговска, финансова, психическа.
И тук е момента да посъветвам руския ни читател да разбере едно просто нещо: Дори да решим всички проблеми в страната ни и да я превърнем в рай на земята – това няма да спре информационната война на Запада срещу нас. Пропагандата на нашите противници отдавна се е превърнала в постмодерен конвейер за фалшификати.
Докато ние тук бавно ги разобличаваме, обмисляме формулирането на проблема, после го решаваме и докладваме за решението, нашите англосаксонски „партньори“ залагат на това да ни клеветят, провокират и вбесяват с огромно количество лъжи за единица време. Толкова голямо количество лъжи, на което ние нямаме физическото време да отговаряме обосновано. Трябва да разберете, че това е информационна война, нищо лично.
Как да отговорим на всички тези сценарии за „деколонизация“ и „дезинтеграция“ на Русия?
Като начало трябва да сме наясно с целите на нашите опоненти. Щом се отпуснем, цялата тази гладна глутница ще се втурне към нас като бясна. Ще разкъса държавата ни на парчета.
След това: Трябва да продължим да работим в избраната от нашия народ с изключително голям консенсус посока. Ще градим многополюсен свят. Ще разширяваме икономиката, политиката и културата си на изток и юг. Ше свикнем с идеята, че колкото сме по-успешни, толкова повече ще лаят по нас западните ни „партньори“. Трябва да им влезем в положение и да ги разберем. Боли ги. Сега те с всеки изминал ден губят силата си – за много дълго, ако не и завинаги.
И накрая, да не се отказваме. Да разберем, че всеки вътрешен конфликт в Русия е подарък за нашите малки западни „приятелчета“. Наскоро в социалните мрежи избухна спор относно оттеглянето на руските войски от област Харков. Става въпрос за оттеглянето ни от малък участък от хилядакилометровия фронт в Южна и Източна Украйна. Но всички у нас се изправиха на нокти, всички се притесняват за хората, останали в градовете и селата, освободени от руските войски, не знаят какво ще последва. Естествено е.
Не мина и ден, и целият този онлайн спор се озова на страниците на влиятелното американско издание „Форин Полиси“. И – о, с какво удоволствие авторът Алексей Ковальов описва „новото протестно движение в Русия“. Колко бързо това се превърна във възможност за нашите противници да изфабрикуват разказа за крайните патриоти, които са „ядосани на Кремъл“ и „са в яростна опозиция на Путин с намерение да го свалят от власт“.
В този „светъл“ и „демократичен“ Запад хората дотолкова са отвикнали от нормалните спорове, така са свикнали да си отварят устите само по команда, че най-нормалните дискусии и спорове в руските социални мрежи на политически теми им изглеждат като нещо безпрецедентно. Е, революцията е на път да започне.
„Няма да дочакате“, искам да отговоря на „партньорите“ ни с цитат от стар одески виц. Факт е, че ние руснаците вече минахме през всичко това в края на 80-те – минахме и през национални проблеми, и през опити за „деколонизация“, и през западните приказки за „корупция“. Тогава гражданите не издържаха на масираната психическа атака на Запада и решиха, че наистина „не може да се живее така“.
Резултатът е известен – Съветския съюз се разпадна и се случи „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“. Последва кошмарно десетилетие на бедност, изостаналост, разруха. Изоставане, което изглеждаше, че никога няма да преодолеем, но ние го преодоляхме. Няма да повторим тази грешка отново, западняците да не се надяват, а да си намерят някое тихо, тайно местенце, където да умрат.
Виктория Никифорова