ИСТОРИЯ

Да изнасилиш историята

Преди няколко дни научих за новата продукция на Нетфликс и ББС – Троя: Падението на един град. Заинтересовано зачетох статията в Таймс и пред мен се разкри една гротескна актьорска селекция, гротескна, защото тя натрапва уж съвсем случайно образи, които нямат нищо общо с тази история. Ролите на Ахил, Зевс, Патрокъл и Еней ще се изпълняват от чернокожи актьори.
От доста време заради прослувутата „политическа коректност“ се забелязва подмяната на образите на историята. В редица филми, касаещи отминали епохи от историята на европейската цивилизация се налагат актьори от африкански произход. Много хора забелязват това, но отвръщат просто с ехидна усмивка и толкова. Едва ли много от тях се замислят защо това се прави. Не е просто за да намират трудова заетост на актьорите с черен цвят на кожата. Това явление е част от един бавен и силен процес на промяна и деконструиране на разбирането за историята на една цяла цивилизация. Цивилизация, която съвсем категорично определя себе си освен всичко друго и като бяла. Също и християнска, но това определение е може би още по-голямо табу.
Примерите са много, като се започне още през 1971г. когато Юда Искариотски бива представен като чернокож в рок-операта Исус Христос Суперзвезда. Постепенно този маниер на действие се налага до момента, в който в новата продукция на ББС и Нетфликс за Троя – ролите на Ахил, Зевс, Патрокъл и Еней са отредени за чернокожи актьори. За сравнение Хера и Бризеида ще се изпълняват от бели актриси, защо такъв двоен стандарт? Нима няма привлекателни чернокожи актриси за тези роли?
А защо Мартин Лутър Кинг или Нелсън Мандела да не бъдат изиграни от европеиден или монголоиден актьор? С лека ръка се подменят древно-гръцки персонажи, ами ако се появи гръцки филм за Втората Световна Война, в който Уинстън Чърчил се изпълнява от Морган Фрийман, а младата кралицата от Приянка Чопра?
Бруталната подмяна на образите на една от най-популярните истории в европейската цивилизация е част от подмяната на мисленето на европейците, защото който владее миналото владее и бъдещето, а най-лесният начин да разбиеш една култура е като разбиеш на пух и прах самото й разбиране за собствената й история. Днес, когато сме все по-подвластни на масовите медии, стожерът на свободните медии ББС загърбва отговорността си да разказва истината на масовата публика. За много хора обучението по история си остава само с филми и сериали, защото време и желание за друго в съвременния забързан свят няма.
Повече от ясно е, че се води културна война срещу Европейската цивилизация, примерите са прекалено очевидни вече. Така както една нашумяла конвенция се стреми да поставя индивида в необичайни за пола му роли с цел да го обърка и заличи такъв какъвто се е изграждал хилядолетия, така спокойно може да се каже, че вече се е наложила „конвенцията“ за подмяна на историята, която натрапва определени образи в едни много необичайни за тях роли, също така целяща да обърква. Тази конвенция няма нужда от ратифициране, тя отдавна се е промъкнала в домовете на всеки един от нас като Троянски кон, на малкия и мобилния най-малкия екран. И конвенцията за подмяна на историята има един ясен образ който иска да заличи от миналото и от бъдещето, образа на белия човек. Белият човек е излишен в новата конструкция за света в 21 век. (справка брошурите за млади родители на Здравните служби в Англия, масовата имиграция от неевропейски страни след ВСВ, допускането да се създадат в рамките на няколко десетилетия безброй неевропейски анклави из цяла Западна Европа, да се променят радикално цели градове (Брадфорд, Лутън, Лестър, Бирмингам)). Белият човек е предаден от самия себе си. Всъщност много хора са уж бели, но не искат да са бели, те мразят факта, че са бели. Така основната задача за белия човек, ако иска той да оцелее като биологичен вид, е да търси себеподобни, които не се срамуват от това което са.

Post Views: 71

Related Topics:история новини

Up Next

Машинен инженер от безнадеждност пита: „Кого да убия – депутат, банкер или…?“

Don't Miss

Нещо ми писна от глупости, ръсени от недорасляци, та…

ИСТОРИЯ

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно

Живеехме много добре, и далеч по-спокойно и хората бяха по-сигурни в утрешния ден. Нямаше изобилие от стоки, но пък сега никой пенсионер не може да си ги позволи.

Имаше отлични лекари, на които да разчиташ, които да не ти искат рушвети и не заминаваха на работа в чужбина. Нямаше пациенти, които бият лекарите.

С една заплата, макар и минимална, можеше да си платиш цялата месечна сметка за парно, ток, вода, че и да ти останат пари да ядеш. С една пенсия възрастните си покриваха всички режийни, хранеха се пълноценно, че даже някой лев и на внучето даваха. Почти всички граждани можеха да си позволят двуседмична почивка на море.

Престъпността клонеше към нулата. Наркотиците практически не съществуваха. Учениците залягаха над уроците, а не ходеха да се разхождат с бира в ръка из парка и да пушат съмнителни субстанции.

Убийствата, насилието сред деца и възрастни, агресията бяха рядко срещано явление. Хората имаха добро възпитание, правеха място в тролейбуса на дама или възрастен човек.

Всички бяха грамотни. Малцинствата работеха и по селата нямаше системни набези като сега.

По селата кипеше живот и земеделието бе във възход.

Семейството беше ценност, а не бреме, което да пречи на кариерата ти. Учениците посещаваха кръжоци, развиваха уменията си в ТНТМ.
Изхвърляхме си боклука в кофата за боклук, а не през прозореца.

Помагахме на човек в беда. Ядяхме качествена храна, истинско мляко, сирене и месо, а не продукти, пълни с всякакви Е-та. Не живеехме с постоянни кредити и под нечовешки стрес. Нямаше бездомници и възрастни, които ровят в контейнерите за боклук. Нямаше улични кучета. Имаше прекрасни стойностни български филми и гениални актьори, любимци на публиката.

Културата и образованието на населението бяха издигнати в култ.

Споделено..
Ивайло Славчев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6

ИСТОРИЯ

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

👑 Как разбраха, че това е цар Самуил? Счупена ръка, златни нишки и една гробница на 1000 години 🏺

Близо хиляда години един мъж лежи погребан в руините на огромна базилика върху малък остров в Преспанското езеро.
ㅤ
Няма надпис с името му. Няма корона, която да сложи край на съмненията. Когато гробът е отворен, самоличността на покойника тепърва трябва да бъде разкрита.
ㅤ
Десетилетия по-късно костите от този гроб се смятат за тленните останки на българския цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. Гърция ще ги предаде официално на България, а след държавната церемония в София те ще бъдат пренесени в храма „Света София“.
ㅤ
Но тук остава един далеч по-любопитен въпрос.
ㅤ
Как изобщо учените разбират, че човекът в този гроб е Самуил?
ㅤ
ВСИЧКО ЗАПОЧВА НА МАЛЪК ОСТРОВ
ㅤ
В средата на 60-те години гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос започва да проучва остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Там се намират руините на внушителна средновековна базилика.
ㅤ
Мястото вече насочва вниманието към Самуил. Храмът „Св. Ахил“ е свързан с владетеля и с пренасянето на мощите на свети Ахилий в Преспа. Районът е сред важните центрове на държавата му в края на X и началото на XI век.
ㅤ
При разкопките в южната част на базиликата са открити четири погребения. Едното се отличава от останалите.
ㅤ
В него е положен възрастен мъж.
ㅤ
И очевидно не е бил случаен човек.
ㅤ
ПОГРЕБАНИЯТЕ БИЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАТЕН ЧОВЕК
ㅤ
Гробът се намира в специално оформена аркирана ниша. Около скелета са открити останки от изключително скъпа тъкан със златни нишки и части от фино изработена плетена ризница. Положението на гроба и богатството на погребението говорят за човек с много висок обществен статут.
ㅤ
Но това все още не означава, че човекът е Самуил.
ㅤ
Всъщност има една подробност, която често изчезва от популярните разкази за откритието.
ㅤ
Муцопулос не обявява веднага намерения скелет за останките на българския цар.
ㅤ
В ранните си публикации археологът описва погребението и находките, без окончателно да идентифицира мъжа като Самуил.

Едва по-късно натрупаните археологически, исторически и антропологични следи го отвеждат до тази теза. През 1984 г. той публикува специалното изследване „Гробът на цар Самуил в базиликата Свети Ахил в Преспа“.
ㅤ
Една от най-интересните следи се намира върху самия скелет.
ㅤ
ЛЯВАТА РЪКА Е БИЛА ТЕЖКО СЧУПЕНА
ㅤ
Антропологичното изследване показва, че погребаният е възрастен мъж с нисък ръст. Според публикуваните данни той е бил висок приблизително 1,55–1,60 метра и е починал около 70-годишна възраст.
ㅤ
Лявата му ръка носи следи от тежка стара травма.
ㅤ
Костите са били счупени и са зараснали неправилно. Научна публикация на български антрополози описва фрактура на лявата предмишница и изменения, свързани с травмата. Има данни и за увреждане в областта на челюстта.
ㅤ
Точно тук археологията започва да се среща с биографията.
ㅤ
Самуил действително преживява тежко военно поражение при река Сперхей в края на X век.

Затова Муцопулос и други изследователи свързват старата травма върху скелета с раняване, което владетелят би могъл да е получил тогава. Българско антропологично изследване посочва съвпадението като един от аргументите в подкрепа на идентификацията.
ㅤ
Счупената кост обаче сама по себе си не може да носи име.
Хиляди средновековни мъже са получавали подобни травми.
ㅤ
Силата на хипотезата идва от събирането на няколко следи на едно място.
ㅤ
МЯСТОТО, ВЪЗРАСТТА, БОГАТИЯТ ГРОБ И ТРАВМИТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СОЧАТ КЪМ ЕДИН ЧОВЕК
ㅤ
Пред археолозите постепенно се оформя необичайно съчетание.
ㅤ
Погребаният е възрастен мъж с много висок статут. Положен е в монументален гроб в базилика, непосредствено свързана със Самуил и неговата династия. Погребан е със скъпа златотъкана материя и части от ризница. По тялото има стара тежка травма, която може да бъде съпоставена с известни събития от живота на владетеля.

Така идентификацията не зависи от един „магически“ предмет, открит до костите.
ㅤ
Тя прилича повече на историческо разследване, при което различни улики започват да се пресичат.
ㅤ
И все пак тук трябва да се направи важно уточнение.
ㅤ
МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, ЧЕ ТОВА Е САМУИЛ?
ㅤ
Не в смисъла, в който днес бихме установили самоличност чрез надпис с име или категорично генетично сравнение.
ㅤ
Учените стигат до извода, че това са останките на Самуил, като събират няколко улики – мястото на гроба, начина на погребението, състоянието на костите и сведенията от историческите извори.

Академични изследвания определят като основни аргументи високия социален статус, датировката и старата фрактура на ръката.
ㅤ
Затова по-прецизното историческо формулиране е „останките, идентифицирани като тези на цар Самуил“.
ㅤ
Любопитното е, че около предполагаемия гроб на Самуил са намерени и други погребения, свързвани с неговата династия. При тях обаче идентификацията е още по-несигурна и до голяма степен се основава на мястото и близостта между гробовете.
ㅤ
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ САМУИЛ В ПОСЛЕДНИТЕ СИ ГОДИНИ?
ㅤ
Ако идентификацията на Муцопулос е правилна, костите ни разказват нещо, което хрониките трудно могат да покажат.
ㅤ
Самуил в края на живота си не е бронзовият владетел от паметниците.
ㅤ
Пред нас стои възрастен за Средновековието човек, преживял десетилетия войни. Лявата му ръка е била тежко увредена. Фрактурата е зараснала лошо. Изследователите описват и увреждане на челюстта, което вероятно е причинявало затруднения при хранене.
ㅤ
И въпреки това този човек продължава да управлява и воюва.
ㅤ
Самуил умира през октомври 1014 г., малко след поражението при Ключ.

Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че гледката на ослепените български пленници предизвикала тежък пристъп у владетеля и два дни по-късно той починал.
ㅤ
Тялото му остава в Преспа.
Там минават векове.
ㅤ
Базиликата „Св. Ахил“ постепенно се превръща в руини, а гробът остава скрит до разкопките през 1969 г. Едва тогава започва дългият път към установяването на самоличността на погребания в него мъж.
ㅤ
На 3 октомври останките, смятани за тези на цар Самуил, ще бъдат пренесени от Солун в София.

Повече от половин век след откриването на гроба и повече от хилядолетие след смъртта на Самуил археологическата загадка от малкия остров Свети Ахил отново се превръща в част от живата история.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7