БАНКЕРЪ

Държавата се тресе!

Плъзнаха слухове, че

Пеевски и Цацаров са тръгнали на Война срещу Бойко Борисов и жена му! Удариха кмета на Септември, стягат белезници за Портних и Фандъкова!

Две случки в четвъртък дадоха повод да си помислим, че Пеевски и Цацаров са почнали война срещу Борисов. Вероломно и без предупреждение. Както Германия нахлу в Полша през 1939 г. и даде старт на Втората световна. Мащабът тук е далеч по-скромен, но не и амбициите. Какво стана всъщност. Първо главният прокурор изпрати тежко въоръжени отряди да арестуват показно кмета на Септември, който е от ГЕРБ. Сиреч, удряме малкия, но можем да ударим и София, Варна, Пловдив и пр., само да поискаме.

Там кражбите покрай ремонтите са в пъти по-големи от тези в Септември, то е ясно.По същото време любимият на Пеевски и Цацаров сайт ПИК пусна статия със заглавие с огромни букви: БЕЗОЧИЕ! В нея пише: Действителните виновници за трагедията – Цветелина Бориславова, Байко Байков и хора от обкръжението им се разхождат необезпокоявани на свобода. На 4 април 2004 г., около 20:20 часа, автобус, превозващ деца от Свищов пада в студените води на река Лим.

Акцентът в материала пада изцяло върху бизнеса на Цветелина Бориславова, нейната вина за загиналите деца и пр. Запознати със ситуацията веднага разпознаха документи, които са притежавани, според тях, единствено от Делян Пеевски. Пак Пеевски често казвал в тесен кръг, че Бойко Борисов се дразни много, когато се шуми около бившата му приятелка и около нейния бизнес. Двамата имали добри отношения, дори съвместен бизнес.

Часове след започването на бойните действия срещу Премиера, те бяха безславно прекратени. ПИК трескаво свали статията срещу Цветелина Бориславова, която се разхождала необезпокоявана на свобода. Колко това е било важно за Борисов знаят малцина, които са запознати с предисторията на въпросния текст. Именно това писание и ровене преди време е било повод Пеевски да закупи една прес група и да почне да монополизира медийния пазар. Затова и Пеевски удари сега Премиера точно с тези писания, с цел вероятно да го принуди към сделка, озъбвайки се открито.

Така започна атаката срещу Борисов и Цветелина Бориславова в четвъртък в ПИК, но след “важно обаждане” текстът бе изтрит.

В петък сутринта пък площадът на гр. Септември осъмна пълен с хора, които скандираха, че си искат кмета и че обвиненията на специализираната прокуратура срещу него са лъжи и манипулации. Последва освобождаване на кмета под гаранция. И за какво беше целият този шум, ако не заради задкулисни сметки и игри? Никой не е в състояние да убеди обществото, че в Септември се извършват повече кражби отколкото в София, където общинският бюджет е над 1,2 млрд лева, да речем. Мирише на корупция и в Пловдив, Варна, Бургас и в други големи общини.

Още едно събитие, което на пръв поглед няма нищо общо с горните, привлече вниманието тези дни. Във вторник МВР и ГДБОП проведоха мащабна акция по залавяне на евентуалните извършители или помагачи на похитителите на Адриан Златков. Акцията трябваше да укрепи разклатеното доверие в службите. Оказа се обаче, че Златко Баретата, един от привиканите за разпит, май е бил предупреден, защото очаквал баретите в компанията на своя адвокат. Информация би могла да изтече от много тесен началнически кръг. Във ведомството вече се говори, че става дума за главния секретар Младен Маринов, който от години бил в много близки отношения със Златомир Иванов. Именно Маринов първо опроверга, че Златко Баретата е задържан, а после призна. Ако поредната мащабна акция се окаже поредния цирк – най-много негативи ще инкасира Борисов, защото назначаването на Маринов е станало с негово съгласие. В такъв случай е логично да се търси връзка между действията на главния секретар с тези на Пеевски и главния прокурор. В една нива орат.

Какво се случва, та довчерашните съратници на Бойко Борисов да тръгват „на нож“ срещу него?

Няколко са вариантите.
– САЩ и Брюксел са дали ясни сигнали на премиера, че действията на Пеевски и Цацаров рушат и без това рехавия авторитет на България. Примерите: разследването в САЩ по закона „Магнитски“ именно на Пеевски и Цацаров за корупционни практики при фалирането на КТБ и заявеното от Юнкер преди дни сваляне на мониторинга от Румъния и оставането му „за нашите приятели от България“. Цацаров и Пеевски трудно ще преглътнат, че те са в преса, а Борисов набира червени точки с международна дейност.
– Намалява паричният поток към Пеевски. След скандалите с контбандните цигари на „Булгартабак“ на територията на Турция, Сирия и Ирак депутатът от ДПС губи милиони. Колкото и прокукуратурата, и МВР да прикриват докладите от партньорски служби, това време изтича. А Пеевски трябва да „храни“ цяла армия от „кукувици“ в прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП, финансовото министерство, АПИ, митниците, медии (до една губещи) и още куп „клетки“. Трябва също да обгрижва Доган, своя луксозен живот, имотите си, многобройната охрана, скъпите офиси, държанки и пр. Много разходи са това. Ако Борисов е завъртял дори с мъничко кранчето на обществените поръчки към Пеевски – това си е повод за война, откъдето й да го погледнете.
– Самият Борисов все по-малко се нуждае от Пеевски и Цацаров. Те със сигурност знаят нелицеприятни неща за него, но той има подкрепата на Брюксел, Вашингтон, Анкара. Спечели и трети мандат. Оперативната власт е в негови ръце. Цацаров може и да се надява на сравнително добро убежище – Конституционният съд, но за Пеевски вариантите не са розови. Може да „потъне“ тихо и кротко в имението си в Дубай, но откраднатите пари свършват бързо. Освен това много хора ще го търсят заради „едни неща“. На всичкото отгоре чужди служби се канят да сложат ръка на банковите му сметки заради съмнителен произход на парите в тях. Може да остане, разбира се, в България. Тогава ще са му нужни адвокати, защото идва времето да отговаря за събарянето на КТБ, за рекетирането на бизнесмени и фирми, за произхода на милионите, с които разполага и пр. А ако сериозни кръгове – тук и зад граница – поискат към него да се приложи законът както трябва, той е свършен. Шиши живееше срещу затвора, сега живее срещу тях… Живота е суров.

Опитът за „вероломно нахлуване в Полша“ е спрян. Борисов сигурно е напомнил по подобаващ начин на агресорите какво е съотношението на силите и кой кара влака. Цацаров, и особено Пеевски, обаче, нямат много основания да вярват, че ги чака светло бъдеще. Затова много скоро ще ударят отново Борисов. Защото остеохондроза обхваща моделът им.

Истината е, че преди нападението срещу Полша, германската пропаганда пуска в оборот инсценирани стълкновения на границата, предизвикани от поляците. Т.е. ползвала е фалшиви новини. Същият пропаганден модел копират днес пеевските медии. Корумпето Борисов изглежда спокоен, но всяко подценяване може да му коства прегазване за две-три седмици.

Войната тепърва ще се разгаря. Жертви, гилзи, сополи, компромати – от всичко ще има по много. Защото много пари са заложени.

Post Views: 59

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

“Сирийски” спецназ претърсва района, в който свалиха руския Су-25?

Don't Miss

ЦАЦАРОВ ЩЕ АРЕСТУВАШ ЛИ МОСКОВСКИ ЗА УБИЙСТВО ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ИЛИ ТРЯБВА НЯКОЙ ДА ТИ НАРЕДИ И НА ТЕБЕ?!

БАНКЕРЪ

Банката държи парите ми, аз плащам на банката … но ги мързи да ме обслужат!

Днес имах лошият късмет да отида до банка.

И то не за кредит, ипотека, инвестиции или някаква сложна финансова операция.

Картата ми беше изтекла и новата вече беше готова. Трябваше буквално да отида и да си я взема. Викам си бързо ще свърша.

Още с отиването имаше опашка от 2-ма човека извън банката. Седят и чакат. Първо помислих, че чакат някого на въздъх, ама се оказа, че вътре било пренаселено и няма места. И така седяхме около 20 минути обаче на тези им писна да чакат и изчезнаха и останах първи навън. Викам си, че ще рискувам и ще влизам, макар ще е пренаселено.

Влизам в ОББ, гледам – пред мен двама души, две гишета работят. Викам си: идеално, десет минути и приключвам. Не било голяма опашката, просто няма къде да се седне. Минаха десет минути. После двайсет. После половин час. После 40 минути. По едно време спрях да гледам часовника, защото само се ядосвах. Двамата души пред мен продължаваха да са на двете гишета. Аз вече бях минал през всички фази – първо гледаш телефона, после Facebook, после Instagram, после ТикТок, после четеш новини, въпреки че знаеш, че нищо ново няма да е станало за последните четири минути. Накрая просто седиш и гледаш хората. Времето е спряло…

И тогава започнах да наблюдавам какво всъщност се случва на гишето пред мен. На човека му дадоха някакви документи и принтерът тръгна. И печата. И печата. И продължава да печата. Сигурно му извадиха 20–30 листа. Той подписва един, после втори, после трети, после му обръщат нещо, пак подписва. По физиономията му вече личеше, че и той няма никаква идея какво точно подписва. В един момент си казах: този човек ако е дошъл да си смени картата с нова – спукана ми е работата.

И седя аз и гледам това чудо през 2026 година. Всичко било дигитално. Банката ми е в телефона. Плащам с часовника. Картата ми може даже да не съществува физически и пак да плащам с нея. Превеждам пари за секунди. Телефонът ми разпознава лицето. Обаче в банковия офис един принтер изплюва половин пакет А4, човекът подписва като за световно, а аз чакам повече от час да ми подадат една пластмасова карта през бюрото.

И докато чаках, започнах да се замислям колко уникални отношения имаме с банките. Защото банката някак винаги намира начин да те таксува. Имаш сметка – такса. Имаш карта – според продукта и пакета може да имаш такса. Правиш определени операции на каса – такса. Теглиш пари по определен начин – такса. Внасяш пари – такса. Искаш някаква допълнителна услуга – такса. И аз си викам – добре бе, няма лошо. Частна компания е, услугите струват пари. Само че като аз трябва да плащам за толкова неща, защо когато банката трябва да направи нещо за мен, моят един час е безплатен Това е единствената услуга, която явно аз предоставям на банката без такса – времето си.

И най-странното е усещането. Това са моите пари. Моята сметка. Моята карта. Аз съм клиентът. Аз плащам. Обаче като вляза в банков офис, след 50 минути чакане започвам да се чувствам все едно съм дошъл да се моля: „Извинявайте много, когато ви е удобно, ако може евентуално да ми дадете картата… Няма проблем, аз съм си освободил деня.“ А банката никога няма подобен проблем, когато трябва да вземе нещо от теб. Не съм виждал банковата система да се разсее и да забрави някоя такса. Никога не съм получил съобщение: „Уважаеми клиенте, поради голяма натовареност този месец не успяхме да ви начислим таксата. Ще опитаме отново, когато колегата се освободи.“ Там автоматизацията работи прекрасно.

Накрая мина повече от час и най-после ми дойде редът. Ставам с едно особено чувство, все едно на летището са извикали моя полет след 14 часа закъснение. Отивам, вършим каквото трябва, взимам картата и излизам. Цялото ми ходене до банката за нещо, което в главата ми беше „ще прескоча за десет минути“, се превърна в мероприятие. И докато излизах, си казах нещо много просто. Аз нямам проблем да плащам за услуга. Но ако ще ме таксувате за какво ли не, поне направете така, че да не се чувствам като наказан, когато ми се наложи да я ползвам.

Защото в един момент отношенията стават малко странни – аз плащам на банката, банката държи парите ми, а накрая пак аз седя и чакам банката да благоволи да стигне до мен.

Май затова вече най-страшното съобщение от банката не е „недостатъчна наличност“.
По-страшното е:„За извършване на операцията е необходимо да посетите офис“ Като го видиш, отменяш си срещите за деня, зареждаш телефона, взимаш вода и тръгваш. Все пак не знаеш кога ще се върнеш.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

Post Views: 88

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

Post Views: 96