СВЯТ

Полша се разцепва отново

《Полша се насочва към шестото си разделяне》

Ръководството на Полша изрази много остри исторически подозрения – уж Берлин мечтае как да върне полските територии, които само преди няколко десетилетия са принадлежали на Германия. Какво всъщност предизвика подобни обвинения, защо отношенията между Полша и Германия се влошиха – и какво всъщност може да доведе до поредното разделение на полската държава в историята?

Полша продължава атаката си срещу Европейския съюз и срещу Германия (която във Варшава се смята за главен проводник и ръководител на проекта Обединена Европа). Полският премиер Матеуш Моравецки в колонката си за френския „Льо Монд“ повтори тезата от собствената си неотдавнашна колонка за немския „Ди Велт“- че “Европейският съюз формално е демокрация, но всъщност е олигархия, където властта принадлежи на най-силните.” Тоест на Берлин и Париж.
Тази идея беше задълбочена и изострена от председателя на Националната банка на Полша Адам Глапински. Според него Германия не само иска да управлява Европейския съюз, но и да върне историческите си земи. Същите онези източногермански територии, които след Втората световна война, мразеният от поляците Йосиф Сталин, даде на Варшава (и които, между другото, все още са най-развитите региони на Полша). “Берлин планира да подчини цялата ивица от държави между Германия и Русия и да установи нов европейски ред, основан на сътрудничеството на две империи – Германската и Руската”, каза Глапински.
От една страна, думите на Глапински и Моравецки могат да се разглеждат като елемент от вътрешнополитическата борба срещу техния заклет враг – бившия премиер и един от настоящите лидери на либералната опозиция Доналд Туск. Адам Глапински говори за германските “планове” в контекста на това, че Туск е упълномощен да ги осъществи – за което уж ще получи своя буркан със сладко и кошница бисквитки в лицето на поста шеф на Европейската комисия. И именно през призмата на “предателството на Туск” речта му сега се обсъжда от полските медии.
Темата е много актуална – през 2023 г. Полша ще бъде изправена пред много трудни парламентарни избори, които (предвид настоящата икономическа криза и всички негативни последици от руската специална операция в Украйна) могат да завършат много тъжно за сегашната управляваща крайнодясна партия „Право и справедливост“ (ПиС). Това означава, че ПиС трябва здравата да вае образа на национален предател от Туск.

От друга страна, атаките срещу Германия са част от борбата на сегашното полско ръководство срещу европейската интеграция – във вида, в който Германия я вижда. Полша е за гъвкав, но не много функционален вариант за продължаване на европейската интеграция, докато германците искат задълбочаване и централизация на процеса.
Да, полската позиция не винаги е била толкова противоречива – при Туск всичко беше точно обратното. „Тогава конфликтът беше изгладен и в известната си берлинска реч тогавашният външен министър Радек Сикорски дори каза, че Полша се страхува не от германските танкове, а от бездействието на Германия по време на най-силната финансова криза. Правителството на Туск беше фундаментално проевропейско, което позволи на самия Туск лично да продължи кариерата си като ръководител на Европейския съвет.
Но правителството на „Право и справедливост“ е по-фокусирано върху САЩ и вижда големи възможности за Полша не в това да бъде включена в европейските процеси като младши, макар и важен партньор, а в ролята на противоречащ играч “, обяснява Дмитрий Офицеров- Белски, полонист. И сега ПиС използва всяка възможност да противоречи на Берлин. По-специално Германия е открито обвинена в угодничество на Русия.

„Ако Полша не беше гласувала против, тогава „Северен поток-2“ щеше да бъде пуснат по нареждане на Германия и Русия щеше да спечели конфликта в Украйна. Но, за съжаление, ЕС не винаги чува гласа на истината от Полша“, казва Матеуш Моравецки.
Сега на ниво висши служители на държавата започна спор за желанието на германците да върнат своите исторически земи. „Разбира се, не говорим за факта, че Германия се стреми да върне териториите, които преди са ѝ принадлежали. Така се загатва за опасността от германски реваншизъм и хегемонизъм в съвременна Европа“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски. В „Четвърти райх“ Полша няма да намери място – и то в буквалния смисъл.
И тази теза се основава на историческата памет на поляците. Факт е, че от края на XVIII век комбинацията “силни съседи – слаба и неадекватна Полша” поне пет пъти доведе до разделянето на тази същата Полша между тези съседи. Основната причина за разделението винаги е била именно неадекватната политика на Варшава, която с присъщата си арогантност влиза в противоречие с всички местни центрове на сила. Как противоречи, всъщност, дори и сега.
Поляците като цяло обаче не са склонни да забелязват подобна дреболия – арогантността е неразделна част от дворянското съзнание на полските елити. Освен това сега те усещат други сили зад себе си. В крайна сметка, всяко разпространение на митове, които отслабват европейските връзки (независимо дали са антируски или антигермански митове), е от полза за САЩ и Великобритания. Държави, върху които Варшава сега се фокусира.

В същото време полските власти смятат, че не само САЩ и Великобритания са на тяхна страна, но и съществуващата политическа ситуация. „Може би ако състоянието на европейските работи беше по-добро от сега, тогава политиката на Полша щеше да бъде по-лоялна към Берлин и Брюксел. Сега Берлин все още е лидер на Европа, но много слаб, като самата Европа. Да, преди десет години Европа беше слаба, но Германия беше силна. Само американското влияние е силно в Европа сега. Затова Полша смята за възможно да се ръководи от принципа на Ницше за „бутни падащия“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
Проблемът за Полша е, че ако нейната политика за дискредитиране и разпадане на „Четвъртия райх“ (тоест Европейския съюз) успее, тогава териториалната цялост и сигурността на самата Полша, както и нейните лидерски амбиции в Централна и Източна Европа, ще бъдат заплашени. И не само заради засилването на германския реваншизъм.
Всъщност в цялото пространство между германските и руските граници сега има огромен набор от исторически териториални конфликти между местните държави. Добруджа, Трансилвания, Тешинска Силезия, Вилнюс и други. „Тази плетеница, възелът от териториални проблеми в Европа, не е по-слаб от конфликтите около Тайван, островите Сенкаку. Отчасти говорим за това, но в Европа беше някак горе-долу по-спокойно по отношение на териториалните проблеми“, казва Владимир Винокуров, професор в Дипломатическата академия на руското външно министерство.

И беше по-тихо в много отношения благодарение на европейската интеграция. Идеолозите на Европейския съюз очакваха, че наднационалната интеграция ще може да неутрализира както междуетническите конфликти в страните членки, така и потенциалните териториални претенции между тях. Че всички те, условно казано, ще се самоопределят като европейци, а техните територии – преди всичко като част от ЕС.
Но разрушаването на европейските концепции, съчетано с разрастването на етническия национализъм в източноевропейските страни, всъщност запалва този фитил. Последствието може да бъде голям източноевропейски пожар – в центъра на който, както обикновено, ще бъде Полша.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 31

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 31